Извинявам се, когато ми е било криво и съм се развикала на Дияна без тя да е виновна.
Виж целия пост
Извинявате ли се?
- Публикувана: 17 апр. 2006, 16:02 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2006, 12:00 ч.
# 15
17 апр. 2006, 21:02 ч.
# 16
17 апр. 2006, 21:09 ч.
Извинявам се, даже прекалено. Това е някаква градинска мания, която е грабнала и моята дъщеря, кара ни с баща й за всяко нещо дето и се каже накриво да се извиняваме. Тази тема у нас не е на почит, разми се смисъла на думите 
Виж целия пост
# 17
17 апр. 2006, 21:36 ч.
Браво. Така и трябва. Моето дете е малко още да ме разбере, но съм се извинявала, ако примерно го настъпя без да искам и му казвам, че съжалявам и не съм искала, и го гушкам. По-нататък сигурно и ако се развикам ще се извиня, но аз така, или иначе рядко изпадам в това състояние
Виж целия пост
Извинявате ли се на децата си, ако прецените че сте сбъркали? Аз се извинявам, ако избухна за нещо което като ми мине гнева преценявам, че е било глупаво. Извинявам се и обяснявам избухването си. От моята майка тази дума никога не съм чувала аз, та затова искам децата ми да знаят, че и аз съм човек, греша, извинявам се, прощават ми ...
Вие ?
Вие ?
Браво. Така и трябва. Моето дете е малко още да ме разбере, но съм се извинявала, ако примерно го настъпя без да искам и му казвам, че съжалявам и не съм искала, и го гушкам. По-нататък сигурно и ако се развикам ще се извиня, но аз така, или иначе рядко изпадам в това състояние
# 18
17 апр. 2006, 23:02 ч.
Извинявам се, разбира се, и това е дори една терапия за мен, защото по принцип трудно казвам "извинявай". Важно е човек да осъзнава резултата от действията си, за да не създава ситуации, при които ще се налага да се извинява. Естествено, ако е неволна грешка, извинението е въпрос на възпитание. Понякога съм се държала гадно с детето, когато се е провинил с нещо и не иска да ми се извини, а някой от обкръжението го кара да се извини. Та имало е случаи, в които не съм му приемала извинението, защото чувствам, че го казва просто за да се сдобрим, без да е осъзнал грешката си. Тогава връщам лентата назад, за да си спомни с какво точно ме е ядосал и всичко се изглажда.
Виж целия пост
# 19
18 апр. 2006, 07:34 ч.
След като съм в грешка се извинявам!Обяснявам че съм сбъркала и че всеки трябва да постъпва така ,когато види ,че е не е прав!Но не се реванширам!
Виж целия пост
# 20
18 апр. 2006, 07:47 ч.
Да, извинявам се - до сега само веднъж му викнах нещо, но после си го гушнах и се извиних...
Надявам се да няма повече такива моменти, но ако ги има неимоверно ще го направя пак
Виж целия пост
Надявам се да няма повече такива моменти, но ако ги има неимоверно ще го направя пак
# 21
18 апр. 2006, 07:51 ч.
мойта сладурана е още много малка за да разбере какво е "извинявай",но аз все пак й го казвам понякога.смятам и занапред да правя така,защото тя трябва да знае.че когато човек допуска грешки трябва да си признава за това и да се извинява
Виж целия пост
# 22
18 апр. 2006, 08:40 ч.
Винаги се извинявам. А откакто проговори и малкия знае кога да се извини и го прави.
Виж целия пост
# 23
18 апр. 2006, 09:07 ч.
Извинявам се винаги, когато това е необходимо и нямам никакви притеснения, когато го правя. Затова, че съм се карала не се извинявам. Щом съм била предизвикана, значи е имало за какво. Е, ако са ме подвели и съм се карала на грешния човек, тогава да, но това става рядко. Извинявам се, ако не съм успяла да спазя уговорка, ако съм забравила за нещо, ако съм бутнала в бързината някой от тях или съм настъпила някого, ако съм оскубала девойката, докато я реша... За безброй дреболии. Даже на кучето се извинявам, ако го настъпя. Вече и децата са се научили да му се извиняват. Правя го съвсем инстинктивно и никога на съм се чувствала притеснена от това. Не смятам, че авторитетът ми би пострадал или би могло да се сметне за унизително. Всеки греши, всеки би могъл да сбърка.
Виж целия пост
# 24
18 апр. 2006, 09:13 ч.
Нямам какво повече да добавя. Ние сме хора, грешим. Трябва да умеем да се извиняваме, включително на децата си.
Виж целия пост
Извинявам се винаги, когато това е необходимо и нямам никакви притеснения, когато го правя. Затова, че съм се карала не се извинявам. Щом съм била предизвикана, значи е имало за какво. Е, ако са ме подвели и съм се карала на грешния човек, тогава да, но това става рядко. Извинявам се, ако не съм успяла да спазя уговорка, ако съм забравила за нещо, ако съм бутнала в бързината някой от тях или съм настъпила някого, ако съм оскубала девойката, докато я реша... За безброй дреболии. Даже на кучето се извинявам, ако го настъпя. Вече и децата са се научили да му се извиняват. Правя го съвсем инстинктивно и никога на съм се чувствала притеснена от това. Не смятам, че авторитетът ми би пострадал или би могло да се сметне за унизително. Всеки греши, всеки би могъл да сбърка.
Нямам какво повече да добавя. Ние сме хора, грешим. Трябва да умеем да се извиняваме, включително на децата си.
# 25
18 апр. 2006, 09:36 ч.
Да, извинявам се и го изисквам от нея. Така и тя разбира какво значи извинението. Това е много важно, за да разберат децата как да постъпват едно с друго. А и откровено казано "гьон суратлъка" ме дразни ужасно...
Виж целия пост
# 27
18 апр. 2006, 09:43 ч.
Извинявам се. И тях ги карам да се извиняват една на друга.
Виж целия пост
# 28
18 апр. 2006, 09:45 ч.
Да и аз се извинявам на малкия и на хората около мен.
Детенце също започна да го прави, когато реши естествено
Виж целия пост
Детенце също започна да го прави, когато реши естествено
# 29
18 апр. 2006, 10:11 ч.
Извинявам се винаги, когато сгреша - на нея, на таткото, на близки и далечни. Смятам, че личният пример е най-важен във възпитанието на детето. 
Виж целия пост
Препоръчани теми