Извинявате ли се

  • 9 219
  • 79
# 30
А какво ще кажете за ситуация, при което не смятате, че сте казали нещо обидно, но отсрещната страна се е засегнала по някакъв начин?!
* Съжалявам, че те нараних/обидих/засегнах, но това е моето мнение.
 * Мисля, че не се разбрахме един друг, не храня лоши чувства.
 * Не виждам нищо лошо в това. Не разбирам защо се засягаш/сърдиш/обиждаш?
И т.н. в зависимост от конкретната ситуация и от това колко близък ми е събеседникът. А може и да подмина ситуацията, ако не ми пука за отсрещната страна.
Виж целия пост
# 31
Има особено благородство в това да се извиниш и не всеки го може. Веднъж кучето на една стопанка се нахвърли върху едното ми дете,когато беше още малко-на около годинка и нещо.Искало да си играе,обаче го събори,облиза и докара неистов стрес с пищене.Всичкото това на детска площадка със съоръжения и мека настилка.Аз побеснях и се саморазправих с нея,но не физически разбира се–и слава богу,защото съм 1.90 и 100 кг.След няколко дни тя пак тръгна да минава с кучето си оттам.Видя ме и бързо тръгна в обратна посока.Настигнах я,усмихвайки се,извиних и се,като казах,че съм бил изнервен доста.Честно казано-почувствах се по-добре.
Виж целия пост
# 32
Това, което пишеш звучи много добре, обаче тя извини ли се, че е стресирала детето ти на място на което кучето и няма никаква работа? Т.е. разбрала ли е въпросната госпожа, че е сбъркала или след извинението ти е затвърдила мнението си, че грешката е твоя? Щото в една такава ситуация е редно извиненията да са двустранни - мое мнение.
Виж целия пост
# 33
Извинявам се на ММ ,когато му се разкрещя без причина и на детето,когато му се скарам, а не съм била права.Иначе досега не ми се е случвало да вляза с някой  друг в такова пререкание, че аз или той(тя) да ми дължат извинение.
Виж целия пост
# 34
Това, което пишеш звучи много добре, обаче тя извини ли се, че е стресирала детето ти на място на което кучето и няма никаква работа? Т.е. разбрала ли е въпросната госпожа, че е сбъркала или след извинението ти е затвърдила мнението си, че грешката е твоя? Щото в една такава ситуация е редно извиненията да са двустранни - мое мнение.
Нищо не е разбрала, щом пак се е засилила да минава оттам. Разбрала е, че Той като е там, няма път за нея и кучето ѝ през площадката, а не че детските площадки не са за кучета, както на повечето площадки има знак. Разбрала е, че той е един грубиянин, но ѝ се е извинил за грубостта. Дано греша, разбира се. Но в подобна ситуация със съборено малко дете /да не кажа бебе/ от куче на детска площадка, нещата са почти едностранни.
Виж целия пост
# 35
Извинявам се на хората,които обичам дори да смятам, че не са имали основание да се обидят или да се почувстват наранени. Не мисля, че имам правото да знам по-добре от тях как се чувстват, нито искам от хората да доказват правото си да се чувстват по определен начин. Не е злоупотребявано с това. Винаги се извинявам комбинирано с "Извинявай" и "Съжалявам" , защото смятам, че "съжалявам" е лична и едностранна оценъчна категория "аз съжалявам за нещо" , а "извинявай" е двустранно, показва зачитане на чувствата на другия и прехвърля решението за развитие на отношенията в засегната страна, което е справедливо според мен. Никога не се извинявам, оправдавайки се - "Извинявай, много съжалявам, че те нараних" - толкова. После може да си разискваме, но не обезценявам извинението с обяснения, защо се извинявам, ама не съм виновна, де. Извинението е за това,  че съм наранила чувствата на другия. Това с близките ми. Иначе рядко се извинявам, освен от куртоазия.
Виж целия пост
# 36
Уф, много мразя, ама ако съм сигурна, че не съм била права се извинявам.. с половин уста. Това ми е голям проблем Sad
Виж целия пост
# 37
Безкрайно трудно ми е да се извинявам, но когато съм виновна го правя искрено и от сърце. Може би затова много мисля преди да кажа нещо, успявам да се "обера" пред колеги и добри познати. Не така стоят нещата с близките ми. Имам една много лоша черта да трупам разочарования и да мълча, но изригванията ми са страшни. Близките ми ме познават и общо взето всеки от тях знае кога назряват тези моменти и се стараем да изгладим несъответствията овреме.
Когато някой ми се извинява се чувствам неловко също. Винаги разбирам кога едно извинение е искрено, в случаите когато се прави, за да се отбие номер - реакцията ми е меко казана груба и не едни отношения са били точно до един такъв момент. Разборът го ненавиждам във всеки един аспект.
Не визирам ежедневното общуване от типа: "Извинявай, не успях да свърша нещо", "Съжалявам, закъснях", "Много съжалявам, но забравих"..., това е друго и приемам, че на всеки може да се случи. Там драма няма.
Виж целия пост
# 38
Самата дума не значи нищо. Освен ако не е придружена с пояснение за какво и последвана от корекция.
Но поне наличието ѝ показва грижа. Която ако е без останалите две - започва да тежи още повече ако ситуациите се повтарят.
И да, мъжете не обичат подобни "приказки" май.

ПП "Извинете, може ли да мина?" е учтива форма на "Ехо!!!! На пътеката сте!?!" или "мрЪдни от тука!" Simple Smile Не е извинение това Simple Smile
Виж целия пост
# 39
Move, bitch! Get out of the way!  Laughing Никой не е казал, че е извинение.
Виж целия пост
# 40
Извинявам се, ако имам вина за нещо. Само с бившият ми беше трудна частта с извиненията, защото той се засягаше от всяко второ мое изречение и по хиляда пъти на ден слушах "Сега защо каза това?!?! Знаеш ли колко ме обиди?!". А "това" в повечето случаи бяха съвсем невинни фрази, понякога даже изобщо не са били насочени конкретно към него... Tired
Виж целия пост
# 41


За мен е достойно да се извиниш, когато си сбъркал.

Е, вие сте!

Ето това е и моята позиция.

Добро утро, utro77 Simple Smile! Радвам се да те видя!
Виж целия пост
# 42
Извинявам се, когато съм причинила неволно щета на другия.Покриването на щетата винаги е съпътствано с извинение и е искрено.Не се извинявам никога при арогантно или подмолно поведение на другия, това не го търпя.Не се извинявам и когато ми се мълчи обидено.За мен е тежко, другия да демонстрира с мълчание обида, чувствам се отхвърлена и много много виновна.Това ме наранява и ефекта е, да се отдръпна и аз.Моите близки го знаят и не си мълчат, а ясно изказват мнението си.Приемам извинение про форма само в превозно средство, когато някой ме е настъпил неволно, но не и когато целта е да успокои собствената си съвест.Помагам му за второто като разговаряме върху проблема и го изчистваме.Достатъчно ми е другия да разбре къде греши и предпочитам да не се извинява.Преди няколко години осъзнах, че акта на извинението, когато е искрен е съпътстван от неудобство и вина, а аз не желая никой да се чувства така.Не го причинявам и на себе си.
Благодарността си изразявам винаги, когато някой е направил нещо добро за мен или дори само да ме е накарал да се почувствам малко по-добре.Тази дума наред с думите- моля и ако обичаш, не пестя.

Виж целия пост
# 43
Извинявам се, когато съм причинила неволно щета на другия.Покриването на щетата винаги е съпътствано с извинение и е искрено.

Материална щета или неимуществена?!
Защото душевната болка и страдание, причинени от обида, също са щета - неимуществена!

За мен е тежко, другия да демонстрира с мълчание обида, чувствам се отхвърлена и много много виновна.Това ме наранява и ефекта е, да се отдръпна и аз.

Е, точно тук е момента човек да се извини!
Не винаги мълчанието е демонстративно. /Под "демонстративно" аз разбирам "театрално" и престорено./ Просто, когато те обидят, не ти се говори, а ти се мълчи....

Преди няколко години осъзнах, че акта на извинението, когато е искрен е съпътстван от неудобство и вина, а аз не желая никой да се чувства така.Не го причинявам и на себе си.

Нормално. Според мен извинението няма да е истинско, ако не е съпроводено с чувство на вина.  newsm78 И точно това му е достойното - да си понесеш последствията и отговорността, че си наранил човек, но когото държиш. Ако няма чувство на вина, значи изобщо не ти пука как се чувства този човек.

Когато някой ме обиди сериозно, нямам нищо против да изпитва вина, дори е препоръчително!!!

catarina , използвах изразеното от теб мнение, за да анализирам различни модели на поведение според моите си схващания. Не беше лично!  bouquet
Виж целия пост
# 44
Преди няколко години осъзнах, че акта на извинението, когато е искрен е съпътстван от неудобство и вина, а аз не желая никой да се чувства така.Не го причинявам и на себе си.

Да покажеш, че не си желал да причинииш страдание /дори и неволно/ не носи вина, а облекчение. И за двете страни. Ако има неудобство и вина те са в осъзнаването на грешка, а не в признаването ѝ. И аз принципно коментирам Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия