♡~ Пакетна Тема ~♡ N•41

  • 99 709
  • 738
# 330

Много ми е интересно, защо се нерви толкова Елчин тук??  newsm78

https://twitter.com/MEYRAEFIX/status/750038106351497216

А това е превода от рускините

— Ты что,это наденешь?Эта обувь разве смотрится с этим?/Айше/
— Ты это послушай.Он пришел ко мне домой,открыл шкаф,сказал:"Что это еще такое?".Все по одному вытащил и на моих глазах выкинул все в мусорку.Я что просила тебя об этом?Почему ты так делаешь?Нет,я его правда очень люблю,но мне это уже осточертело.Не лезь в мой шкаф.Не лезь!Ах,еще и мы его не устраиваем.Я ему говорю пойти туда,он мне говорит:"Ты что в этом костюме пойдешь,дорогуша?"Ему не понравился мой костюм.Полтора-два часа возился с моим костюмом. В конце я уже говорю:" Руткай,резерв уже снят,может уже пойдем?" Чуть ли не плачу,разнервничалась/Эльчин/
— Что тебя не устраивает в моей прическе?/Айше/
— Нормальная модная прическа/Эльчин/
— Вы здесь были,цветочек?/Руткай/
— Аийй,мой сладенький/Эльчин/
— Идем к нам.Мы тут разговаривали/Айше/
— Я просто забыл здесь свой телефон,возьму его/Руткай/


Добра вечер на всички.
Виж целия пост
# 331
Хайде, тази вечер ще съм добричка.. първата част от продължението, докато огледам втората за грешки...  Mr. Green Mr. Green

Скрит текст:
С нежелание Йомер пусна Дефне от прегръдките си, когато тя се отдръпна.
-   Трябва да поговорим още – каза Дефне. – Има толкова много неща, които трябва да знаеш, които искам да ти разкажа.
-   Трябва, но не сега.. – С тези думи Йомер взе съпругата си на ръце и я понесе по стълбите към тяхната спалня.
-   Колко странно е всичко – прошепна до врата му Дефне. – Бях решила, че това е краят..
-   Обещах ти, че никога няма да те пусна. – Целувката на Йомер по бузата й само накара Дефне да се хване по- здраво за него. Имаше чувството, че лети.
Пусна я на земята едва, когато стигнаха до спалнята. Тя, естествено, веднага се хвана за него – виеше й се свят от вълнение. Йомер помилва лицето й, целуна е с нежност и любов, от които краката й се подкосиха. Ръцете й сами се увиха около врата му, докато устните му продължаваха да изучават лицето й: първо носа, очите, скулите, устните.. Преместиха се надолу по шията й, а тя, затворила очи и стараеща се да не припадне, просто се наслаждаваше на усещането на бъде обичана от човека, означаващ за нея целия й живот. Най- после сами, в техният дом, те доказаха любовта и отдадеността си един на друг, а единствен свидетел им бе луната, надничаща от полуспуснатите пердета.

На сутринта Дефне се събуди стреснато и скочи в леглото. Беше сама. Паника обхвана гърдите й. Къде е той? Къде е Йомер? Нима всичко е било сън? Не може, не.
-   Йомеер? – извика тя. – Йомер? Къде си?
След като не получи отговор, Дефне скочи и хукна да го търси. Нямаше го в банята, а и тя щеше да чуе душа. Затича се надолу по стълбите, като ги вземаше по две на веднъж. На последния завой почти се сблъска с Йомер: беше понесъл табла с закуска за двама, която за малко не отиде на пода. Дефне изпищя и залитна, като почти се приземи по дупе на стъпалата, а Йомер побърза да остави подноса на земята, за да й помогне да се изправи.
-   За къде е хукнала така Пепеляшка? Полунощ отдавна мина – рече със смях в гласа Йомер. – Ще рече човек, че горе има пожар?
-   Изплаших се, като не те намерих до мен – осъзнала колко е глупаво всичко, тя наведе глава от срам.
-   Ти изчерви ли се? – с насмешка попита любимия й, след което надигна лицето й. – Знаеш колко обича това ти състояние…
-   Йомерр, не бъди лош. – Дефне се опита отново да скрие почервенелите си страни, но това само разсмя съпруга й. Тя го прегърна, за да може да се сгуши в извивката на рамото му. – Наистина помислих, че всичко е било сън и съм те загубила.
-   Няма да се отървеш толкова лесно от мен – прошепна Йомер и й залепи кратка целувка, след което се отдалечи. – След като ми развали изненадата, къде предпочиташ да закусим: в леглото или в градината?
-   На въздух – леко несигурна измърмори Дефне. Не изглеждаше особено концентрирана в разговора след целувката.
-   Добре тогава, ти се качи и се приготви, а аз ще наредя масата отвън. – Усмивката на лицето му беше адски самодоволна.
-   Ааааа няма защо, скъпи. Аз ей сегичка съм готова и ще я наредя…. – Окопити се Дефне.
-   Ти върви- измий хубавото си лице, среши прекрасната си коса, облечи се и ела, това стига.. – след последна бърза целувка той грабна таблата и изчезна в посока на кухнята, оставяйки я все още леко замаяна и не знаеща къде се намира.
След половин час, 15 мин. от който изкара пред огледалото, стараейки се да успокои дишането си, Дефне слезе. Долу обаче я очакваше изненада- вечно несъобразителният, нахален и с никога не свършваща енергия Корай бей вече се беше настанил на масата. В момента, в който я видя, той скочи да я посреща с прегръдка и целувки.
-   Живот мой, събуди ли се? Как спа, скъпа? И спа ли изобщо? – с лукава усмивка и игрив поглед редеше въпрос след въпрос Кориш. – Защо си тръгнехте толкова рано снощи? Как прекарахте нощта? Разказвай, момиче, ще се пръсна от любопитство..
-   Аааа Корай бей, стига! Къде е Йомер?
-   Къде е Йомер? – повтори като папагал Корай и взе да се оглежда. – Момиче, да не си го изгонила вече?
-   Стига глупости? Къде е той? – Попита отново Дефне.
-   Ти си била цяла нощ с него, защо питаш мене – ядоса се госта. – Като дойдох нямаше никого и аз седнах да ви чакам да се събудите.
-   А кой според вас е приготвил масата, Корай бей? – вече бясна попита Дефне.
-   Мислех, че Шюкрю я е приготвил, като ме е видял да идвам – ухилен рече Кориш. – Наистина, къде е вечния мърморко?
-   И Йомер го няма.. Да не се е случило нещо..
В следващия момент Йомер излезе от къщата с два чайника, но за малко да ги изпусне като видя Корай. Погледна объркан към Дефне, която го гледаше със същото недоумение.
-   Виж кой ни е дошъл на гости – извика тя след секунда, когато се съвзе. – Не е ли п-р-е-к-р-а-с-н-о.. – изрече Дефне през зъби.
-   Корай, тебе кой вятър те довя тук толкова рано? – попита Йомер, докато оставяше чайниците на масата. – Каква работа имат ти тук?
-   Иииииии, противен. Винаги умееш да развалиш настроението на човек. – След което се обърна с угодническа физиономия към Дефне и продължи: - Дойдох да поклюкарствам с моята Кльощавелка, не може ли? Все пак тя ми е най- добрата приятелка..
-   Корай бей, що за глупости? Та вие почти не ме понасяте, само ме обиждате.. И стига сте ме наричали Кльощавелка! – ядоса се Дефне.
-   Иииииии, вещица. Ето за това не те обичам. Тръгвам си, вие сте кисели като лимони. – Корай се врътна като войник на петите си и тръгна към портата, но точно преди нея се завъртя и кресна: - Кльощавелка си си и такава ще си останеш. С ледения водопад до теб сте просто двойка на годината – и изфуча навън като тропическа буря.
-   Ахх Корай, ахх.. няма да се промениш и след 40 години – каза Йомер и се обърна към съпругата си. – Ще закусим ли най- после, любима?
-   Е хайде, умирам от глад – след тези думи Йомер й помогна да седне, след което се настани до нея. – Дано няма повече изненади днес – помоли се Дефне.
Молбите й, за съжаление, не бяха чути.
2 часа по – късно, след като бяха закусили, почистили и вече час се излежаваха на дивана, наслаждавайки се на това да са само двамата, Йомер и Дефне бяха прекъснати от звънеца на вратата. Тъй като щяха да отпътуват следобед, бяха се сбогували с всички още снощи, а багажа им беше събран и нагласен още преди сватбата, двамата се спогледаха, без да имат идея кой може да е. Йомер стана да отвори и се изненада, когато в къщата нахълта чичо му.
-   Йомер, къде е Дефне? – почти с вик попита Неджми бей, като в следващия момент видя изплашеното момиче на дивана.
-   Неджми бей, станало ли е нещо? Баба… - паникьоса се Дефне.
-   Не, не, няма такова нещо, момичето ми – побърза да я успокои Неджми. – Ти как си?
-   Неджми бей се чуди дали не съм те изгонил, наранил или най- малкото обидил, след като вече знам всичко – отговори на питащите очи на Дефне Йомер. – Нищо такова няма, нали. С Дефне всичко е наред, а сега ако обичате, напуснете дома ни.
-   Йомер, чуй ме – опита се да започне Неджми, но Йомер го изгледа толкова студено, с толкова яд в очите, че той се отказа. – Добре, тръгвам си… но засега… все някога ще трябва да поговорим, синко.
-   Никога повече не ме наричай така! – Отсече Йомер с леден глас, от който тръпки полазиха Дефне.
С примирие и донякъде успокоен за безопасността на Дефне, Неджми се отправи към вратата. В последната секунда се обърна и попита:
-   Ще заминете ли за постоянно?
-   ДА!
-   НЕ! – Отговориха едновременно Йомер и Дефне. – Не сме решили още – додаде Дефне и погледна умолително съпруга си. Той замълча.
-   Добре тогава. Надявам се да не го направите – с тези думи Неджми си тръгна, а Дефне се разплака.
-   Хей, какво ти е – пристъпи към нея Йомер. – Дефне, защо плачеш?
-   Защо си толкова непреклонен? Защо си толкова студен понякога- имам чувството, че се отдалечаваш на километри от мен и не мога да те достигна.. Когато те видя такъв всичките ми страхове, че един ден и с мен ще си такъв, ме карат да полудявам..
-   Ела, седни, успокой се – прегърнал я през раменете, Йомер я настани на дивана и я притегли към себе си. – Те си го заслужават, Дефне! Цяла година лъжи, измами, игри…
-   Но и аз участвах в тази игра.. и аз те лъгах.. и ме е страх, че е един ден омразата ти към тази игра ще победи любовта ти към мен.. и тогава за теб аз ще съм никоя за теб.. ще ме напуснеш и аз повече няма да мога да живее..
-   Шштттт, успокой се, това никога няма да се случи, скъпа. Никога няма да пусна ръката ти, никога няма да те оставя. – Притискайки я с всички сили до себе си, той се опита да й покаже колко много му е нужна. – Аз не мога да дишам дори без теб. Дефне. Необходима си ми повече от самия въздух. И да искам, не мога да те оставя, защото това е равносилно на самоубийство за мен.
Продължи да я държи в прегръдките си, докато хлиповете й заглъхнаха, а сълзите спряха да капят от красивите й очи.
-   Успокои ли се? – помилва той лицето й, за да избърше и последните незасъхнали сълзи. – Тук съм, с теб съм и винаги ще е така – редеше обещания Йомер, докато се взираше в очите й.
-   Моля те, никога не ме оставяй – с треперещ глас промълви Дефне и отново се сгуши в него. – Никога няма да успея да ти покажа колко много те обичам… ти си всичко за мен..
-   Лъжеш се, любима. – Когато го тя го погледна с учудване, той се усмихна и продължи. – Доказа ми своята любов, когато ми се отдаде – и тялото, и душата си. Думите ти може и да са ме лъгали, но тялото ти никога.
-   Не можех повече… само мисълта, че мога да те загубя ме побърква… затова исках нещо, което да ми остане като спомен за теб..
-   За нас – поправи я Йомер. – Това е нашият спомен – най- чистия и свят подарък, който можеше да ми дадеш. Подари ми себе си – какво повече мога да искам.
-   Обичам те! – И подпечата с целувка думите си Дефне.
-   Обичам те! – Отвърна Йомер и я притисна до себе си.
Kissing Heart Kissing Heart


Темпи, нали няма да оставиш на замесените да им се размине  засега Thinking   
А после Дефне може да го омилостивява до безкрай и с времето Йо да им прости  Wink Heart Eyes Mr. Green Mr. Green 
Виж целия пост
# 332
Темпи, нали няма да оставиш на замесените да им се размине  засега Thinking   
А после Дефне може да го омилостивява до безкрай и с времето Йо да им прости  Wink Heart Eyes Mr. Green Mr. Green 

Всекиму, според заслугите...  и все пак залагам на един променен Йомер - по трезвомислещ и до толкова влюбен, че сляп за всичко и всички около себе си, освен Дефне..  Laughing Laughing Laughing
Виж целия пост
# 333
Добро утро, поспаланки..  Hug Hug Hugнещо в последно време голям мързел ни е налегнал всички..  Mr. Green Mr. Green







Виж целия пост
# 334
Добъррр деееен момичета  Hug Hug Hug

Темпи, нали няма да оставиш на замесените да им се размине  засега Thinking   
А после Дефне може да го омилостивява до безкрай и с времето Йо да им прости  Wink Heart Eyes Mr. Green Mr. Green 

Всекиму, според заслугите...  и все пак залагам на един променен Йомер - по трезвомислещ и до толкова влюбен, че сляп за всичко и всички около себе си, освен Дефне..  Laughing Laughing Laughing

Темпи здравей ранобуднице  Heart Eyes
за поста  newsm10 newsm10 newsm10 newsm10
Виж целия пост
# 335
Скрит текст:
Хайде, тази вечер ще съм добричка.. първата част от продължението, докато огледам втората за грешки...  Mr. Green Mr. Green

Скрит текст:
С нежелание Йомер пусна Дефне от прегръдките си, когато тя се отдръпна.
-   Трябва да поговорим още – каза Дефне. – Има толкова много неща, които трябва да знаеш, които искам да ти разкажа.
-   Трябва, но не сега.. – С тези думи Йомер взе съпругата си на ръце и я понесе по стълбите към тяхната спалня.
-   Колко странно е всичко – прошепна до врата му Дефне. – Бях решила, че това е краят..
-   Обещах ти, че никога няма да те пусна. – Целувката на Йомер по бузата й само накара Дефне да се хване по- здраво за него. Имаше чувството, че лети.
Пусна я на земята едва, когато стигнаха до спалнята. Тя, естествено, веднага се хвана за него – виеше й се свят от вълнение. Йомер помилва лицето й, целуна е с нежност и любов, от които краката й се подкосиха. Ръцете й сами се увиха около врата му, докато устните му продължаваха да изучават лицето й: първо носа, очите, скулите, устните.. Преместиха се надолу по шията й, а тя, затворила очи и стараеща се да не припадне, просто се наслаждаваше на усещането на бъде обичана от човека, означаващ за нея целия й живот. Най- после сами, в техният дом, те доказаха любовта и отдадеността си един на друг, а единствен свидетел им бе луната, надничаща от полуспуснатите пердета.

На сутринта Дефне се събуди стреснато и скочи в леглото. Беше сама. Паника обхвана гърдите й. Къде е той? Къде е Йомер? Нима всичко е било сън? Не може, не.
-   Йомеер? – извика тя. – Йомер? Къде си?
След като не получи отговор, Дефне скочи и хукна да го търси. Нямаше го в банята, а и тя щеше да чуе душа. Затича се надолу по стълбите, като ги вземаше по две на веднъж. На последния завой почти се сблъска с Йомер: беше понесъл табла с закуска за двама, която за малко не отиде на пода. Дефне изпищя и залитна, като почти се приземи по дупе на стъпалата, а Йомер побърза да остави подноса на земята, за да й помогне да се изправи.
-   За къде е хукнала така Пепеляшка? Полунощ отдавна мина – рече със смях в гласа Йомер. – Ще рече човек, че горе има пожар?
-   Изплаших се, като не те намерих до мен – осъзнала колко е глупаво всичко, тя наведе глава от срам.
-   Ти изчерви ли се? – с насмешка попита любимия й, след което надигна лицето й. – Знаеш колко обича това ти състояние…
-   Йомерр, не бъди лош. – Дефне се опита отново да скрие почервенелите си страни, но това само разсмя съпруга й. Тя го прегърна, за да може да се сгуши в извивката на рамото му. – Наистина помислих, че всичко е било сън и съм те загубила.
-   Няма да се отървеш толкова лесно от мен – прошепна Йомер и й залепи кратка целувка, след което се отдалечи. – След като ми развали изненадата, къде предпочиташ да закусим: в леглото или в градината?
-   На въздух – леко несигурна измърмори Дефне. Не изглеждаше особено концентрирана в разговора след целувката.
-   Добре тогава, ти се качи и се приготви, а аз ще наредя масата отвън. – Усмивката на лицето му беше адски самодоволна.
-   Ааааа няма защо, скъпи. Аз ей сегичка съм готова и ще я наредя…. – Окопити се Дефне.
-   Ти върви- измий хубавото си лице, среши прекрасната си коса, облечи се и ела, това стига.. – след последна бърза целувка той грабна таблата и изчезна в посока на кухнята, оставяйки я все още леко замаяна и не знаеща къде се намира.
След половин час, 15 мин. от който изкара пред огледалото, стараейки се да успокои дишането си, Дефне слезе. Долу обаче я очакваше изненада- вечно несъобразителният, нахален и с никога не свършваща енергия Корай бей вече се беше настанил на масата. В момента, в който я видя, той скочи да я посреща с прегръдка и целувки.
-   Живот мой, събуди ли се? Как спа, скъпа? И спа ли изобщо? – с лукава усмивка и игрив поглед редеше въпрос след въпрос Кориш. – Защо си тръгнехте толкова рано снощи? Как прекарахте нощта? Разказвай, момиче, ще се пръсна от любопитство..
-   Аааа Корай бей, стига! Къде е Йомер?
-   Къде е Йомер? – повтори като папагал Корай и взе да се оглежда. – Момиче, да не си го изгонила вече?
-   Стига глупости? Къде е той? – Попита отново Дефне.
-   Ти си била цяла нощ с него, защо питаш мене – ядоса се госта. – Като дойдох нямаше никого и аз седнах да ви чакам да се събудите.
-   А кой според вас е приготвил масата, Корай бей? – вече бясна попита Дефне.
-   Мислех, че Шюкрю я е приготвил, като ме е видял да идвам – ухилен рече Кориш. – Наистина, къде е вечния мърморко?
-   И Йомер го няма.. Да не се е случило нещо..
В следващия момент Йомер излезе от къщата с два чайника, но за малко да ги изпусне като видя Корай. Погледна объркан към Дефне, която го гледаше със същото недоумение.
-   Виж кой ни е дошъл на гости – извика тя след секунда, когато се съвзе. – Не е ли п-р-е-к-р-а-с-н-о.. – изрече Дефне през зъби.
-   Корай, тебе кой вятър те довя тук толкова рано? – попита Йомер, докато оставяше чайниците на масата. – Каква работа имат ти тук?
-   Иииииии, противен. Винаги умееш да развалиш настроението на човек. – След което се обърна с угодническа физиономия към Дефне и продължи: - Дойдох да поклюкарствам с моята Кльощавелка, не може ли? Все пак тя ми е най- добрата приятелка..
-   Корай бей, що за глупости? Та вие почти не ме понасяте, само ме обиждате.. И стига сте ме наричали Кльощавелка! – ядоса се Дефне.
-   Иииииии, вещица. Ето за това не те обичам. Тръгвам си, вие сте кисели като лимони. – Корай се врътна като войник на петите си и тръгна към портата, но точно преди нея се завъртя и кресна: - Кльощавелка си си и такава ще си останеш. С ледения водопад до теб сте просто двойка на годината – и изфуча навън като тропическа буря.
-   Ахх Корай, ахх.. няма да се промениш и след 40 години – каза Йомер и се обърна към съпругата си. – Ще закусим ли най- после, любима?
-   Е хайде, умирам от глад – след тези думи Йомер й помогна да седне, след което се настани до нея. – Дано няма повече изненади днес – помоли се Дефне.
Молбите й, за съжаление, не бяха чути.
2 часа по – късно, след като бяха закусили, почистили и вече час се излежаваха на дивана, наслаждавайки се на това да са само двамата, Йомер и Дефне бяха прекъснати от звънеца на вратата. Тъй като щяха да отпътуват следобед, бяха се сбогували с всички още снощи, а багажа им беше събран и нагласен още преди сватбата, двамата се спогледаха, без да имат идея кой може да е. Йомер стана да отвори и се изненада, когато в къщата нахълта чичо му.
-   Йомер, къде е Дефне? – почти с вик попита Неджми бей, като в следващия момент видя изплашеното момиче на дивана.
-   Неджми бей, станало ли е нещо? Баба… - паникьоса се Дефне.
-   Не, не, няма такова нещо, момичето ми – побърза да я успокои Неджми. – Ти как си?
-   Неджми бей се чуди дали не съм те изгонил, наранил или най- малкото обидил, след като вече знам всичко – отговори на питащите очи на Дефне Йомер. – Нищо такова няма, нали. С Дефне всичко е наред, а сега ако обичате, напуснете дома ни.
-   Йомер, чуй ме – опита се да започне Неджми, но Йомер го изгледа толкова студено, с толкова яд в очите, че той се отказа. – Добре, тръгвам си… но засега… все някога ще трябва да поговорим, синко.
-   Никога повече не ме наричай така! – Отсече Йомер с леден глас, от който тръпки полазиха Дефне.
С примирие и донякъде успокоен за безопасността на Дефне, Неджми се отправи към вратата. В последната секунда се обърна и попита:
-   Ще заминете ли за постоянно?
-   ДА!
-   НЕ! – Отговориха едновременно Йомер и Дефне. – Не сме решили още – додаде Дефне и погледна умолително съпруга си. Той замълча.
-   Добре тогава. Надявам се да не го направите – с тези думи Неджми си тръгна, а Дефне се разплака.
-   Хей, какво ти е – пристъпи към нея Йомер. – Дефне, защо плачеш?
-   Защо си толкова непреклонен? Защо си толкова студен понякога- имам чувството, че се отдалечаваш на километри от мен и не мога да те достигна.. Когато те видя такъв всичките ми страхове, че един ден и с мен ще си такъв, ме карат да полудявам..
-   Ела, седни, успокой се – прегърнал я през раменете, Йомер я настани на дивана и я притегли към себе си. – Те си го заслужават, Дефне! Цяла година лъжи, измами, игри…
-   Но и аз участвах в тази игра.. и аз те лъгах.. и ме е страх, че е един ден омразата ти към тази игра ще победи любовта ти към мен.. и тогава за теб аз ще съм никоя за теб.. ще ме напуснеш и аз повече няма да мога да живее..
-   Шштттт, успокой се, това никога няма да се случи, скъпа. Никога няма да пусна ръката ти, никога няма да те оставя. – Притискайки я с всички сили до себе си, той се опита да й покаже колко много му е нужна. – Аз не мога да дишам дори без теб. Дефне. Необходима си ми повече от самия въздух. И да искам, не мога да те оставя, защото това е равносилно на самоубийство за мен.
Продължи да я държи в прегръдките си, докато хлиповете й заглъхнаха, а сълзите спряха да капят от красивите й очи.
-   Успокои ли се? – помилва той лицето й, за да избърше и последните незасъхнали сълзи. – Тук съм, с теб съм и винаги ще е така – редеше обещания Йомер, докато се взираше в очите й.
-   Моля те, никога не ме оставяй – с треперещ глас промълви Дефне и отново се сгуши в него. – Никога няма да успея да ти покажа колко много те обичам… ти си всичко за мен..
-   Лъжеш се, любима. – Когато го тя го погледна с учудване, той се усмихна и продължи. – Доказа ми своята любов, когато ми се отдаде – и тялото, и душата си. Думите ти може и да са ме лъгали, но тялото ти никога.
-   Не можех повече… само мисълта, че мога да те загубя ме побърква… затова исках нещо, което да ми остане като спомен за теб..
-   За нас – поправи я Йомер. – Това е нашият спомен – най- чистия и свят подарък, който можеше да ми дадеш. Подари ми себе си – какво повече мога да искам.
-   Обичам те! – И подпечата с целувка думите си Дефне.
-   Обичам те! – Отвърна Йомер и я притисна до себе си.

вай бе  Mr. Green Mr. Green Mr. Green аферин сана bouquet Hug bouquet
това трябва да се изпрати до Мерич абла, да се научи как се пише Simple Smile
Виж целия пост
# 336
Скрит текст:
Хайде, тази вечер ще съм добричка.. първата част от продължението, докато огледам втората за грешки...  Mr. Green Mr. Green

Скрит текст:
С нежелание Йомер пусна Дефне от прегръдките си, когато тя се отдръпна.
-   Трябва да поговорим още – каза Дефне. – Има толкова много неща, които трябва да знаеш, които искам да ти разкажа.
-   Трябва, но не сега.. – С тези думи Йомер взе съпругата си на ръце и я понесе по стълбите към тяхната спалня.
-   Колко странно е всичко – прошепна до врата му Дефне. – Бях решила, че това е краят..
-   Обещах ти, че никога няма да те пусна. – Целувката на Йомер по бузата й само накара Дефне да се хване по- здраво за него. Имаше чувството, че лети.
Пусна я на земята едва, когато стигнаха до спалнята. Тя, естествено, веднага се хвана за него – виеше й се свят от вълнение. Йомер помилва лицето й, целуна е с нежност и любов, от които краката й се подкосиха. Ръцете й сами се увиха около врата му, докато устните му продължаваха да изучават лицето й: първо носа, очите, скулите, устните.. Преместиха се надолу по шията й, а тя, затворила очи и стараеща се да не припадне, просто се наслаждаваше на усещането на бъде обичана от човека, означаващ за нея целия й живот. Най- после сами, в техният дом, те доказаха любовта и отдадеността си един на друг, а единствен свидетел им бе луната, надничаща от полуспуснатите пердета.

На сутринта Дефне се събуди стреснато и скочи в леглото. Беше сама. Паника обхвана гърдите й. Къде е той? Къде е Йомер? Нима всичко е било сън? Не може, не.
-   Йомеер? – извика тя. – Йомер? Къде си?
След като не получи отговор, Дефне скочи и хукна да го търси. Нямаше го в банята, а и тя щеше да чуе душа. Затича се надолу по стълбите, като ги вземаше по две на веднъж. На последния завой почти се сблъска с Йомер: беше понесъл табла с закуска за двама, която за малко не отиде на пода. Дефне изпищя и залитна, като почти се приземи по дупе на стъпалата, а Йомер побърза да остави подноса на земята, за да й помогне да се изправи.
-   За къде е хукнала така Пепеляшка? Полунощ отдавна мина – рече със смях в гласа Йомер. – Ще рече човек, че горе има пожар?
-   Изплаших се, като не те намерих до мен – осъзнала колко е глупаво всичко, тя наведе глава от срам.
-   Ти изчерви ли се? – с насмешка попита любимия й, след което надигна лицето й. – Знаеш колко обича това ти състояние…
-   Йомерр, не бъди лош. – Дефне се опита отново да скрие почервенелите си страни, но това само разсмя съпруга й. Тя го прегърна, за да може да се сгуши в извивката на рамото му. – Наистина помислих, че всичко е било сън и съм те загубила.
-   Няма да се отървеш толкова лесно от мен – прошепна Йомер и й залепи кратка целувка, след което се отдалечи. – След като ми развали изненадата, къде предпочиташ да закусим: в леглото или в градината?
-   На въздух – леко несигурна измърмори Дефне. Не изглеждаше особено концентрирана в разговора след целувката.
-   Добре тогава, ти се качи и се приготви, а аз ще наредя масата отвън. – Усмивката на лицето му беше адски самодоволна.
-   Ааааа няма защо, скъпи. Аз ей сегичка съм готова и ще я наредя…. – Окопити се Дефне.
-   Ти върви- измий хубавото си лице, среши прекрасната си коса, облечи се и ела, това стига.. – след последна бърза целувка той грабна таблата и изчезна в посока на кухнята, оставяйки я все още леко замаяна и не знаеща къде се намира.
След половин час, 15 мин. от който изкара пред огледалото, стараейки се да успокои дишането си, Дефне слезе. Долу обаче я очакваше изненада- вечно несъобразителният, нахален и с никога не свършваща енергия Корай бей вече се беше настанил на масата. В момента, в който я видя, той скочи да я посреща с прегръдка и целувки.
-   Живот мой, събуди ли се? Как спа, скъпа? И спа ли изобщо? – с лукава усмивка и игрив поглед редеше въпрос след въпрос Кориш. – Защо си тръгнехте толкова рано снощи? Как прекарахте нощта? Разказвай, момиче, ще се пръсна от любопитство..
-   Аааа Корай бей, стига! Къде е Йомер?
-   Къде е Йомер? – повтори като папагал Корай и взе да се оглежда. – Момиче, да не си го изгонила вече?
-   Стига глупости? Къде е той? – Попита отново Дефне.
-   Ти си била цяла нощ с него, защо питаш мене – ядоса се госта. – Като дойдох нямаше никого и аз седнах да ви чакам да се събудите.
-   А кой според вас е приготвил масата, Корай бей? – вече бясна попита Дефне.
-   Мислех, че Шюкрю я е приготвил, като ме е видял да идвам – ухилен рече Кориш. – Наистина, къде е вечния мърморко?
-   И Йомер го няма.. Да не се е случило нещо..
В следващия момент Йомер излезе от къщата с два чайника, но за малко да ги изпусне като видя Корай. Погледна объркан към Дефне, която го гледаше със същото недоумение.
-   Виж кой ни е дошъл на гости – извика тя след секунда, когато се съвзе. – Не е ли п-р-е-к-р-а-с-н-о.. – изрече Дефне през зъби.
-   Корай, тебе кой вятър те довя тук толкова рано? – попита Йомер, докато оставяше чайниците на масата. – Каква работа имат ти тук?
-   Иииииии, противен. Винаги умееш да развалиш настроението на човек. – След което се обърна с угодническа физиономия към Дефне и продължи: - Дойдох да поклюкарствам с моята Кльощавелка, не може ли? Все пак тя ми е най- добрата приятелка..
-   Корай бей, що за глупости? Та вие почти не ме понасяте, само ме обиждате.. И стига сте ме наричали Кльощавелка! – ядоса се Дефне.
-   Иииииии, вещица. Ето за това не те обичам. Тръгвам си, вие сте кисели като лимони. – Корай се врътна като войник на петите си и тръгна към портата, но точно преди нея се завъртя и кресна: - Кльощавелка си си и такава ще си останеш. С ледения водопад до теб сте просто двойка на годината – и изфуча навън като тропическа буря.
-   Ахх Корай, ахх.. няма да се промениш и след 40 години – каза Йомер и се обърна към съпругата си. – Ще закусим ли най- после, любима?
-   Е хайде, умирам от глад – след тези думи Йомер й помогна да седне, след което се настани до нея. – Дано няма повече изненади днес – помоли се Дефне.
Молбите й, за съжаление, не бяха чути.
2 часа по – късно, след като бяха закусили, почистили и вече час се излежаваха на дивана, наслаждавайки се на това да са само двамата, Йомер и Дефне бяха прекъснати от звънеца на вратата. Тъй като щяха да отпътуват следобед, бяха се сбогували с всички още снощи, а багажа им беше събран и нагласен още преди сватбата, двамата се спогледаха, без да имат идея кой може да е. Йомер стана да отвори и се изненада, когато в къщата нахълта чичо му.
-   Йомер, къде е Дефне? – почти с вик попита Неджми бей, като в следващия момент видя изплашеното момиче на дивана.
-   Неджми бей, станало ли е нещо? Баба… - паникьоса се Дефне.
-   Не, не, няма такова нещо, момичето ми – побърза да я успокои Неджми. – Ти как си?
-   Неджми бей се чуди дали не съм те изгонил, наранил или най- малкото обидил, след като вече знам всичко – отговори на питащите очи на Дефне Йомер. – Нищо такова няма, нали. С Дефне всичко е наред, а сега ако обичате, напуснете дома ни.
-   Йомер, чуй ме – опита се да започне Неджми, но Йомер го изгледа толкова студено, с толкова яд в очите, че той се отказа. – Добре, тръгвам си… но засега… все някога ще трябва да поговорим, синко.
-   Никога повече не ме наричай така! – Отсече Йомер с леден глас, от който тръпки полазиха Дефне.
С примирие и донякъде успокоен за безопасността на Дефне, Неджми се отправи към вратата. В последната секунда се обърна и попита:
-   Ще заминете ли за постоянно?
-   ДА!
-   НЕ! – Отговориха едновременно Йомер и Дефне. – Не сме решили още – додаде Дефне и погледна умолително съпруга си. Той замълча.
-   Добре тогава. Надявам се да не го направите – с тези думи Неджми си тръгна, а Дефне се разплака.
-   Хей, какво ти е – пристъпи към нея Йомер. – Дефне, защо плачеш?
-   Защо си толкова непреклонен? Защо си толкова студен понякога- имам чувството, че се отдалечаваш на километри от мен и не мога да те достигна.. Когато те видя такъв всичките ми страхове, че един ден и с мен ще си такъв, ме карат да полудявам..
-   Ела, седни, успокой се – прегърнал я през раменете, Йомер я настани на дивана и я притегли към себе си. – Те си го заслужават, Дефне! Цяла година лъжи, измами, игри…
-   Но и аз участвах в тази игра.. и аз те лъгах.. и ме е страх, че е един ден омразата ти към тази игра ще победи любовта ти към мен.. и тогава за теб аз ще съм никоя за теб.. ще ме напуснеш и аз повече няма да мога да живее..
-   Шштттт, успокой се, това никога няма да се случи, скъпа. Никога няма да пусна ръката ти, никога няма да те оставя. – Притискайки я с всички сили до себе си, той се опита да й покаже колко много му е нужна. – Аз не мога да дишам дори без теб. Дефне. Необходима си ми повече от самия въздух. И да искам, не мога да те оставя, защото това е равносилно на самоубийство за мен.
Продължи да я държи в прегръдките си, докато хлиповете й заглъхнаха, а сълзите спряха да капят от красивите й очи.
-   Успокои ли се? – помилва той лицето й, за да избърше и последните незасъхнали сълзи. – Тук съм, с теб съм и винаги ще е така – редеше обещания Йомер, докато се взираше в очите й.
-   Моля те, никога не ме оставяй – с треперещ глас промълви Дефне и отново се сгуши в него. – Никога няма да успея да ти покажа колко много те обичам… ти си всичко за мен..
-   Лъжеш се, любима. – Когато го тя го погледна с учудване, той се усмихна и продължи. – Доказа ми своята любов, когато ми се отдаде – и тялото, и душата си. Думите ти може и да са ме лъгали, но тялото ти никога.
-   Не можех повече… само мисълта, че мога да те загубя ме побърква… затова исках нещо, което да ми остане като спомен за теб..
-   За нас – поправи я Йомер. – Това е нашият спомен – най- чистия и свят подарък, който можеше да ми дадеш. Подари ми себе си – какво повече мога да искам.
-   Обичам те! – И подпечата с целувка думите си Дефне.
-   Обичам те! – Отвърна Йомер и я притисна до себе си.

вай бе  Mr. Green Mr. Green Mr. Green аферин сана bouquet Hug bouquet
това трябва да се изпрати до Мерич абла, да се научи как се пише Simple Smile

Трябва, трябва Нина  newsm10 ама ако може и някой да помогне с превод  smile3506 newsm17 newsm17 newsm17
Виж целия пост
# 337
Да се посмеем малко с рускините.....  Party Party Party

На кого според вас са се метнали тези деца...  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Скрит текст:
-Мам я обязательно должна спать ?
-Да малышка, по ночам все спят
-Но папа же не спит
-Нет доченьке, с чего ты взяла ? И он спит
-Почему тогда каждое утро просыпаясь он говорит, что очень уставший ?


Скрит текст:
-Скоро у тебя будет брат/ сестра
-Да моя принцесса, скоро ты станешь старшей сестрой.
-Если я его /ее не по люблю можно будет выкинуть на улицу ?
-Нет
-Если я его/её не полюблю можно будет ее/его на усыновление?
-Нет
-Ладно а если я ее/его не полюблю....
-Нет -Нет
-Тогда я ее /его не хочу!


Скрит текст:
-Мама как я появился на свет?
-Ну это, тебя ангелы принесли нам
-Но папа не так сказал
-Омер, что ты сказал ребенку?


Скрит текст:
-Папа, можно этой ночью я буду спать с вами ?
-Зачем? Ты уже в таком возрасте , что можешь спать одна
-Почему тогда ты до сих пор спишь с мамой ?


Ето го и отговора според мен  hahaha hahaha hahaha

Скрит текст:

И още нещо забавно..  Laughing Laughing Laughing

-Барыш, подожди..... У меня отношения с другим
-Раз так ,хорошо, давай сядем будем планировать ваше расставание

Виж целия пост
# 338
Да се посмеем малко с рускините.....  Party Party Party

На кого според вас са се метнали тези деца...  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Скрит текст:
-Мам я обязательно должна спать ?
-Да малышка, по ночам все спят
-Но папа же не спит
-Нет доченьке, с чего ты взяла ? И он спит
-Почему тогда каждое утро просыпаясь он говорит, что очень уставший ?


Скрит текст:
-Скоро у тебя будет брат/ сестра
-Да моя принцесса, скоро ты станешь старшей сестрой.
-Если я его /ее не по люблю можно будет выкинуть на улицу ?
-Нет
-Если я его/её не полюблю можно будет ее/его на усыновление?
-Нет
-Ладно а если я ее/его не полюблю....
-Нет -Нет
-Тогда я ее /его не хочу!


Скрит текст:
-Мама как я появился на свет?
-Ну это, тебя ангелы принесли нам
-Но папа не так сказал
-Омер, что ты сказал ребенку?


Скрит текст:
-Папа, можно этой ночью я буду спать с вами ?
-Зачем? Ты уже в таком возрасте , что можешь спать одна
-Почему тогда ты до сих пор спишь с мамой ?


Ето го и отговора според мен  hahaha hahaha hahaha

Скрит текст:

И още нещо забавно..  Laughing Laughing Laughing

-Барыш, подожди..... У меня отношения с другим
-Раз так ,хорошо, давай сядем будем планировать ваше расставание




 hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha
опасни са рускините  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
а с тия хлапета ..... направо избиват рибата   smile3532 smile3532 smile3532
отвсякъде на Дефа са се метнали тез деца  newsm10 newsm12
тя лелята няма толкова ъкъл за такива въпроси  smile3521 smile3521 smile3521
Виж целия пост
# 339
Привет Hug

Честит Рамазан Байрам! bouquet





И нещо ново от актьорите от КС:







Виж целия пост
# 340


https://www.youtube.com/watch?v=UBv1hcQzGv4
и още
https://www.instagram.com/p/BHepcddDK4Y/?taken-by=elcinbarisalways
Виж целия пост
# 341
Новият сериал с Памир - "Достатъчно усмивки" , ще стартира на 12.07.2016 год. по Show tv от 20ч.

Виж целия пост
# 342
Привет, момичета!  bouquet

Много тихо е тук!

VANESA443, Hug Hug благодаря, за превода на клипа!

Темпи , Коте,  Heart Eyes Heart Eyes рускините много са напреднали в писането, но и вие не се давате!

Чакам развитие по интригата със замесените...

Нежи, lovekiss добре си почерпила!

Всички са щастливи и празнуват! dazzler1

https://twitter.com/MEYRAEFIX/status/750354899225968640




Да не  се заричам , но смятам да гледам новия филм на Памир, зарибихте ме с толкова красота!  Heart Eyes

Чудесен плакат  с днешна дата



На сцената



Ванче, Kissing Heart много е  хубав клипът

☆ Ömer & Defne ☆Kiralik ask ☆ All of me☆Sezon Final☆

Хубава вечер!



Виж целия пост
# 343
Алексче  Heart Eyes какво твори конкуренцията  newsm78. Дневниците на Баръш и Елчин ли дописват  Thinking. Интересни са  Peace. Работи се по въпроса със замесените  Mr. Green
Виж целия пост
# 344
Алексче  Heart Eyes какво твори конкуренцията  newsm78. Дневниците на Баръш и Елчин ли дописват  Thinking. Интересни са  Peace. Работи се по въпроса със замесените  Mr. Green


kotelina, Kissing Heart освен Дневниците, май имат и друга работна група, така поне споменават.

Но точно какво пишат, поне на мен не ми е ясно, не съм го виждала публикувано. newsm78
Те не стига , че са много , ами и много от тях знаят добре турски! Naughty




Елчин с пилота!

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия