♡~ Пакетна Тема ~♡ N•41

С нежелание Йомер пусна Дефне от прегръдките си, когато тя се отдръпна.
-   Трябва да поговорим още – каза Дефне. – Има толкова много неща, които трябва да знаеш, които искам да ти разкажа.
-   Трябва, но не сега.. – С тези думи Йомер взе съпругата си на ръце и я понесе по стълбите към тяхната спалня.
-   Колко странно е всичко – прошепна до врата му Дефне. – Бях решила, че това е краят..
-   Обещах ти, че никога няма да те пусна. – Целувката на Йомер по бузата й само накара Дефне да се хване по- здраво за него. Имаше чувството, че лети.
Пусна я на земята едва, когато стигнаха до спалнята. Тя, естествено, веднага се хвана за него – виеше й се свят от вълнение. Йомер помилва лицето й, целуна е с нежност и любов, от които краката й се подкосиха. Ръцете й сами се увиха около врата му, докато устните му продължаваха да изучават лицето й: първо носа, очите, скулите, устните.. Преместиха се надолу по шията й, а тя, затворила очи и стараеща се да не припадне, просто се наслаждаваше на усещането на бъде обичана от човека, означаващ за нея целия й живот. Най- после сами, в техният дом, те доказаха любовта и отдадеността си един на друг, а единствен свидетел им бе луната, надничаща от полуспуснатите пердета.

На сутринта Дефне се събуди стреснато и скочи в леглото. Беше сама. Паника обхвана гърдите й. Къде е той? Къде е Йомер? Нима всичко е било сън? Не може, не.
-   Йомеер? – извика тя. – Йомер? Къде си?
След като не получи отговор, Дефне скочи и хукна да го търси. Нямаше го в банята, а и тя щеше да чуе душа. Затича се надолу по стълбите, като ги вземаше по две на веднъж. На последния завой почти се сблъска с Йомер: беше понесъл табла с закуска за двама, която за малко не отиде на пода. Дефне изпищя и залитна, като почти се приземи по дупе на стъпалата, а Йомер побърза да остави подноса на земята, за да й помогне да се изправи.
-   За къде е хукнала така Пепеляшка? Полунощ отдавна мина – рече със смях в гласа Йомер. – Ще рече човек, че горе има пожар?
-   Изплаших се, като не те намерих до мен – осъзнала колко е глупаво всичко, тя наведе глава от срам.
-   Ти изчерви ли се? – с насмешка попита любимия й, след което надигна лицето й. – Знаеш колко обича това ти състояние…
-   Йомерр, не бъди лош. – Дефне се опита отново да скрие почервенелите си страни, но това само разсмя съпруга й. Тя го прегърна, за да може да се сгуши в извивката на рамото му. – Наистина помислих, че всичко е било сън и съм те загубила.
-   Няма да се отървеш толкова лесно от мен – прошепна Йомер и й залепи кратка целувка, след което се отдалечи. – След като ми развали изненадата, къде предпочиташ да закусим: в леглото или в градината?
-   На въздух – леко несигурна измърмори Дефне. Не изглеждаше особено концентрирана в разговора след целувката.
-   Добре тогава, ти се качи и се приготви, а аз ще наредя масата отвън. – Усмивката на лицето му беше адски самодоволна.
-   Ааааа няма защо, скъпи. Аз ей сегичка съм готова и ще я наредя…. – Окопити се Дефне.
-   Ти върви- измий хубавото си лице, среши прекрасната си коса, облечи се и ела, това стига.. – след последна бърза целувка той грабна таблата и изчезна в посока на кухнята, оставяйки я все още леко замаяна и не знаеща къде се намира.
След половин час, 15 мин. от който изкара пред огледалото, стараейки се да успокои дишането си, Дефне слезе. Долу обаче я очакваше изненада- вечно несъобразителният, нахален и с никога не свършваща енергия Корай бей вече се беше настанил на масата. В момента, в който я видя, той скочи да я посреща с прегръдка и целувки.
-   Живот мой, събуди ли се? Как спа, скъпа? И спа ли изобщо? – с лукава усмивка и игрив поглед редеше въпрос след въпрос Кориш. – Защо си тръгнехте толкова рано снощи? Как прекарахте нощта? Разказвай, момиче, ще се пръсна от любопитство..
-   Аааа Корай бей, стига! Къде е Йомер?
-   Къде е Йомер? – повтори като папагал Корай и взе да се оглежда. – Момиче, да не си го изгонила вече?
-   Стига глупости? Къде е той? – Попита отново Дефне.
-   Ти си била цяла нощ с него, защо питаш мене – ядоса се госта. – Като дойдох нямаше никого и аз седнах да ви чакам да се събудите.
-   А кой според вас е приготвил масата, Корай бей? – вече бясна попита Дефне.
-   Мислех, че Шюкрю я е приготвил, като ме е видял да идвам – ухилен рече Кориш. – Наистина, къде е вечния мърморко?
-   И Йомер го няма.. Да не се е случило нещо..
В следващия момент Йомер излезе от къщата с два чайника, но за малко да ги изпусне като видя Корай. Погледна объркан към Дефне, която го гледаше със същото недоумение.
-   Виж кой ни е дошъл на гости – извика тя след секунда, когато се съвзе. – Не е ли п-р-е-к-р-а-с-н-о.. – изрече Дефне през зъби.
-   Корай, тебе кой вятър те довя тук толкова рано? – попита Йомер, докато оставяше чайниците на масата. – Каква работа имат ти тук?
-   Иииииии, противен. Винаги умееш да развалиш настроението на човек. – След което се обърна с угодническа физиономия към Дефне и продължи: - Дойдох да поклюкарствам с моята Кльощавелка, не може ли? Все пак тя ми е най- добрата приятелка..
-   Корай бей, що за глупости? Та вие почти не ме понасяте, само ме обиждате.. И стига сте ме наричали Кльощавелка! – ядоса се Дефне.
-   Иииииии, вещица. Ето за това не те обичам. Тръгвам си, вие сте кисели като лимони. – Корай се врътна като войник на петите си и тръгна към портата, но точно преди нея се завъртя и кресна: - Кльощавелка си си и такава ще си останеш. С ледения водопад до теб сте просто двойка на годината – и изфуча навън като тропическа буря.
-   Ахх Корай, ахх.. няма да се промениш и след 40 години – каза Йомер и се обърна към съпругата си. – Ще закусим ли най- после, любима?
-   Е хайде, умирам от глад – след тези думи Йомер й помогна да седне, след което се настани до нея. – Дано няма повече изненади днес – помоли се Дефне.
Молбите й, за съжаление, не бяха чути.
2 часа по – късно, след като бяха закусили, почистили и вече час се излежаваха на дивана, наслаждавайки се на това да са само двамата, Йомер и Дефне бяха прекъснати от звънеца на вратата. Тъй като щяха да отпътуват следобед, бяха се сбогували с всички още снощи, а багажа им беше събран и нагласен още преди сватбата, двамата се спогледаха, без да имат идея кой може да е. Йомер стана да отвори и се изненада, когато в къщата нахълта чичо му.
-   Йомер, къде е Дефне? – почти с вик попита Неджми бей, като в следващия момент видя изплашеното момиче на дивана.
-   Неджми бей, станало ли е нещо? Баба… - паникьоса се Дефне.
-   Не, не, няма такова нещо, момичето ми – побърза да я успокои Неджми. – Ти как си?
-   Неджми бей се чуди дали не съм те изгонил, наранил или най- малкото обидил, след като вече знам всичко – отговори на питащите очи на Дефне Йомер. – Нищо такова няма, нали. С Дефне всичко е наред, а сега ако обичате, напуснете дома ни.
-   Йомер, чуй ме – опита се да започне Неджми, но Йомер го изгледа толкова студено, с толкова яд в очите, че той се отказа. – Добре, тръгвам си… но засега… все някога ще трябва да поговорим, синко.
-   Никога повече не ме наричай така! – Отсече Йомер с леден глас, от който тръпки полазиха Дефне.
С примирие и донякъде успокоен за безопасността на Дефне, Неджми се отправи към вратата. В последната секунда се обърна и попита:
-   Ще заминете ли за постоянно?
-   ДА!
-   НЕ! – Отговориха едновременно Йомер и Дефне. – Не сме решили още – додаде Дефне и погледна умолително съпруга си. Той замълча.
-   Добре тогава. Надявам се да не го направите – с тези думи Неджми си тръгна, а Дефне се разплака.
-   Хей, какво ти е – пристъпи към нея Йомер. – Дефне, защо плачеш?
-   Защо си толкова непреклонен? Защо си толкова студен понякога- имам чувството, че се отдалечаваш на километри от мен и не мога да те достигна.. Когато те видя такъв всичките ми страхове, че един ден и с мен ще си такъв, ме карат да полудявам..
-   Ела, седни, успокой се – прегърнал я през раменете, Йомер я настани на дивана и я притегли към себе си. – Те си го заслужават, Дефне! Цяла година лъжи, измами, игри…
-   Но и аз участвах в тази игра.. и аз те лъгах.. и ме е страх, че е един ден омразата ти към тази игра ще победи любовта ти към мен.. и тогава за теб аз ще съм никоя за теб.. ще ме напуснеш и аз повече няма да мога да живее..
-   Шштттт, успокой се, това никога няма да се случи, скъпа. Никога няма да пусна ръката ти, никога няма да те оставя. – Притискайки я с всички сили до себе си, той се опита да й покаже колко много му е нужна. – Аз не мога да дишам дори без теб. Дефне. Необходима си ми повече от самия въздух. И да искам, не мога да те оставя, защото това е равносилно на самоубийство за мен.
Продължи да я държи в прегръдките си, докато хлиповете й заглъхнаха, а сълзите спряха да капят от красивите й очи.
-   Успокои ли се? – помилва той лицето й, за да избърше и последните незасъхнали сълзи. – Тук съм, с теб съм и винаги ще е така – редеше обещания Йомер, докато се взираше в очите й.
-   Моля те, никога не ме оставяй – с треперещ глас промълви Дефне и отново се сгуши в него. – Никога няма да успея да ти покажа колко много те обичам… ти си всичко за мен..
-   Лъжеш се, любима. – Когато го тя го погледна с учудване, той се усмихна и продължи. – Доказа ми своята любов, когато ми се отдаде – и тялото, и душата си. Думите ти може и да са ме лъгали, но тялото ти никога.
-   Не можех повече… само мисълта, че мога да те загубя ме побърква… затова исках нещо, което да ми остане като спомен за теб..
-   За нас – поправи я Йомер. – Това е нашият спомен – най- чистия и свят подарък, който можеше да ми дадеш. Подари ми себе си – какво повече мога да искам.
-   Обичам те! – И подпечата с целувка думите си Дефне.
-   Обичам те! – Отвърна Йомер и я притисна до себе си.

Хайде, тази вечер ще съм добричка.. първата част от продължението, докато огледам втората за грешки...  

-Мам я обязательно должна спать ?
-Да малышка, по ночам все спят
-Но папа же не спит
-Нет доченьке, с чего ты взяла ? И он спит
-Почему тогда каждое утро просыпаясь он говорит, что очень уставший ?

-Скоро у тебя будет брат/ сестра
-Да моя принцесса, скоро ты станешь старшей сестрой.
-Если я его /ее не по люблю можно будет выкинуть на улицу ?
-Нет
-Если я его/её не полюблю можно будет ее/его на усыновление?
-Нет
-Ладно а если я ее/его не полюблю....
-Нет -Нет
-Тогда я ее /его не хочу!

-Мама как я появился на свет?
-Ну это, тебя ангелы принесли нам
-Но папа не так сказал
-Омер, что ты сказал ребенку?

-Папа, можно этой ночью я буду спать с вами ?
-Зачем? Ты уже в таком возрасте , что можешь спать одна
-Почему тогда ты до сих пор спишь с мамой ?