Каква я мислехме, а каква стана...

досега, каквото мислех, това стана. досега.

Ми дълъг и болезнен процес беше. Не визирам само заради детето - цялостно направих завой във всичко на 180 гр.
Но за детето - основното беше да не го критикувам. И да спра да го юркам за каквото и да е. Т. е - да му гласувам доверие. И да се отнасям към него като към голям човек.
Оказа се изключително мъдро човече, от което имаше какво да науча доста.
И да бъда спокойна и щастлива аз. Защото когато не съм - той веднага ставаше зъл и агресивен.

Аз не мислех много-много, но тъпо вярвах в "Както го научиш, така ще бъде". Много скоро разбрах, че не е така и че бебето се ражда с определен характер, който не зависи от теб.

Има известна истина в това изказване. Само че някои деца са по-талантливи за някои видове обучение. И със сигурност е полезно да не скачаш на секундата за най-малкия дискомфорт и мрън.

Чак ме е срам да пиша в тая тема. Успявах да респектирам чуждите деца и да накарам цяла сюрия да пази ред и тишина и мислех, че собственото ми дете ще е дресирано на макс. Нищо подобно. Възпитанието не зависи напълно от родителите, а от характера на детето, както е написала по - горе Радея

Здравейте ,

Да се цопна и аз тук ...две дечица до косъм еднакви . Еднакви бремености , еднакви раждания , еднакви начини на гледане ...не усетих ,че имам бебета порастнаха и така ... смея да кажа доволна съм.

Кротки бебета спяха по цяла нощ, после с прохождане нямахме проблем, детска градина с кеф ходиха . Не разбрах как им поникнаха зъбите .
Имах само един единствен проблем с бубата ...ех тая пуста бибка ...и двамата до 2 год се мъкнеха с нея .
Но ако имам още деца се моля да са като тях , тихи кротки и безпроблеми

Вярвах, и до днес вярвам, че спокойните, щастливи и обичани бременни раждат спокойни, щастливи бебета.
Получи се, и двете ми момчета бяха страхотни бебета.От 2-3 месец спяха почти по цяла нощ, рядко се случваше да мрънкат/реват без причина, проходиха рано и двамата, около 10,5 месеца, та рано зарязахме и мъкненето на количката.
Сега големият вече работи, от 8 години живее отделно, справя се, малкият е студент 1 курс.

Не казвам, че всичко е било безоблачно, но ....бели кахъри са били.Дано и занапред да са все такива.    

И не го пиша, за да ви плаша      , ама има мнооого истина в
"Малки деца, малки грижи.Големи деца, големи грижи!".

Биба на 2 за мен е нулев проблем. Не знам защо сред майките съществува това нещо "махане на бибата", че и толкова труд и значение му се отдава.

Иначе с третата бременност- много стрес, страхове за самата бременност, пълна гадост...и най-спокойното бебе досега.

Винаги когато те чета, по отношение на детето и ме изпълваш с надежда. Дай бож и при мен така да се подобрят нещата

мечтите ми бяха бебешко розови, почти бели, като от рекламна снимка - ухилено бебе, подредена къща, обзаведена в преобладаващо бяла гама, аз с лек грим, прическа, маникюр, доволна и горда. освежаващи разходки в парка. кърмене на поискване, абсолютно безболезнено кърмата тече, а ние с бебето се свързваме по оня уникален начин. мм се прибира, масата е сложена, радваме се на нашето дълго чакано ангелче.
да, бе, да 
първа вечер вкъщи - мм "знаеш ли, те май са ги къпали в болницата. да оставим за утре?";
втори ден - мм "аз май няма да мога да си вземе 15-те дни бащинство“;
трети ден - ходя като насън, очите ми лепнат, но нямам конюнктивит. движа се някъде из матрицата и само нетърпимата шибана болка от секциото се е забила в мозъка ми и ми напомня, че съм жива.
четвърти ден - не спира да реве, пък и гръмогласно мам** му (упс, това съм аз  );
пети ден - не помня да съм фокусирала мм този ден. но пък детският рев направо пробива мозъка ми като свердел. “каквооо, каквооо, каквооо the fuck искаш?" (не го казвам на глас, но умът ми го върти като развален грамофон);
шести ден - чудя се дали да си измия зъбите или да отиде до тоалетната, защото тъкмо задрема на дивана...аааа, пропуснах възможността.
седми ден - не мога да отворя вратата на мокрото помещение, заяжда. ще кажа на мм като се върне от работа. всъщност няма какво да му кажа, камарата мръсно пране се е сринала под напора си и я е затиснала от вътрешната страна.
осми ден - вървим из парка, по-точно притичвам нервно, с ревящо бебе в едната ръка и тикайки количка с другата. негладена, чорлава и с чехли, без педикюр естествено. всички мен гледат. май е укорително. все тая, по-унизително не може да е.
.........
след около 30-я ден: “ало, Х, донеси ми моля те парче пица (заклевам се, никога не ми е хрумвало да ям “наливна“ пица). в парка съм. ами да, не спира да реве и се разхождаме, но не съм яла от вчера и сега се сетих..."
.........
нататък не ми се говори 

Замислих се.
Нищо предварително не съм си представяла, нито нещо съм се заричала.

И аз имах спокойна бременност и съм спокоен човек,
но бебето беше неспокойно и ревливо.
Но и аз си мислех, че каквато е бременността, такова ще е и бебето.

Беше на седем месеца, когато използвах метода да го "науча" да спи цяла нощ,
защото вече не издържах и това бебе се успокои лека-полека,
като започна да спи по цяла нощ.

От годинката нататък е спокойно дете.
Сега, като по-голям е пак спокоен и разумен.

The Siren of Titan
За мен не беше проблем...ама свекървещицата беше решила така ,че е голям проблем. Аз лично винаги я държах настрана от възпитанието на децата си, просто защото беше наситна вещица   ...на най големия си враг не пожелавам такова нещо като нея в къщата си. Общо взето проблемите ми бяха повече с нея отколкото с малките човечета но геройската устоях

Най-гадното е, че всички инструкции за гледане на дете са полуистини. Тоест работят, но с проблеми. Правиш си Монтесори среда за двегодишното, то обаче яде материалите за игра и си играе развиващи игри с храната. Пак добре, покриваме основните дейности:)

Имах някаква надежда, че ще си науча децата да ядат разнообразна готвена храна. Само че се примирих, че има един период между 2 и 4, когато ядат само бежова и суха храна, всичко останало е съмнително (особено зеленото).

Но все пак имам надежда- баткото вече е на 7 и сам израсна някои гадости, за които иначе полагах големи (но напразни) възпитателни усилия.

И моята дъщеря разби на пух и прах теорията "неспокойна бременност - ревливо и неспокойно бебе". Бременността ми беше ужасна, тежка, трудна и много рискова. Аз бях кълбо от нерви и най-вече скована от страх. За сега вече 5 месеца имам едно ангелче. Храни се и спи по учебник. За по-нататък ще видим... Характер си е и още как.

Силвиана, посмях се
Но, в интерес на истината при мен се получи през първите 6 месеца един непрекъснат кръговрат - кърмене - помпа - памперс - пране - спане/докато спи бебето, добре, че беше поспаливо/ - в някоя от паузите да си сготвя нещо - разходка
Не знаех ден ли е, нощ ли е. Времето мина неусетно, а едната ми ръка се срастна с помпата
За мъжа ми нямам много спомени в първите месеци, само знам, че го нямаше и правеше ремонт. За лакове и др. екстри не съм си помисляла, камо ли да правя