С какво ви дразнят свекървите- 66

Аз като една дърта свекърва да се изкажа, че бебето първите 1-2 месеца, според акушерките също, се мие на чешмата с една ръка.

След това може и във ваничка в стаята,ако толкова нямате място в банята, но не виждам с какво още един възрастен човек, наред с майката и бащата там,  пречкащ се в такива моменти ще е полезен?

Точно  

Банята може да е всичко, но не и трудно! Всичко зависи от нагласата!
Който ми оправдава наличието на майка/свекърва в първите дни, за да помага в къпане и т.н. не го оправдавам! Всичко е нагласа- имате деца- грижите се за тях. Моите деца са обгрижвани единствено от мен и съпругът ми след работа- без забележки. Имате глави- направете си изводи!

Хаха като си помисля с баткото каква драма беше къпането и се втрисам. Малката и до днес я къпя повечето дни на чешмата. Бързо,лесно и сама. А от скоро и под душа,ако съм в настроение за по-дълго плацикане.

Къпането на новородено е лесно.Трудно става, като започне да тежи и да го гониш из банята.
Премисли относно това  да идва да ти помага   Ще започне да идва още от обяд, а след къпането ще има да чакаш да си тръгне...
Постави граници още в началото и обясни, че помощ не ти трябва на този етап. Първите седмици са си ваши-време да се запознаете с човечето, свикване с грижи, с кърмене, емоционална близост.Таткото нали има право на 2 седмици бащинство?  Първите месеци, като изключим коликите, не са толкова тежки.Важна е настройката и да си го направиш възможно най-лесно и приятно, само с оглед нуждите на бебето, без "безценните" мнения и съвети на баби.
Ние също живяхме със свекърва ми-от шестия месец на сина ми, докато стана на година 4 месеца. Трябваше да напуснем квартирата и някой ме би през главата да предложа да отидем при свекърва ми, за да и помагаме, докато стане готов нашия апартамент.
Изтраях това време само с пеене на мантри, че ще има край и това в крайна сметка е нейния дом и има право да стои зарината в мръсотия. Дори през тоьи период не е къпала детето нито веднъж, това е задължение на мъжът ми.Ако той не може-аз. Не го е хранила, памперс е сменила 2 пъти.
На изписването поканихме гости у тях,за да може после спокойно да си тръгнем и да се приберем на тихо. Едва си тръгнахме, сред непрестанните и настоятелни предложения да дойде да ни помогне за къпането.Собствената ми майка не предложи нито веднъж, спомена само, че аз чудесно ще се справя, защото съм къпала бебе не веднъж.
Важно е от сега да я свикнеш до къде се простират правата и, за да не дойдеш с оплаквания стемата след някой друг месец.Не, че досаждането и съветите ще спрат, но поне ще си се научила рано да отбиваш предложенията.

Приемането на помощ за "къпането, гледането и прочие" в началото си е една отворена вратичка, през която повечето бъдещи майки не знаят какви проблеми влизат в дома им. Каква ти вратичка, цяла порта става с времето. Те по принцип бабите в повечето случаи се тюхкат и се бутат да "помагат" щото смятат, че майката е млада и няма опит, а ако и въпросната майка негласно потвърди това схващане с молба за помощ, стана тя, няма оправия после без разправии. Много правилно каза някой по-горе за идването по обяд и забравянето да си тръгне. Ама то човек като се накове сам...

Това, разбира се, си е лично мое мнение.

+1000. И незнайно защо това прословуто къпане се представя като операция по-сложна от пускането на космическа совалка. Човек ще каже, че в банята няма вода, а се налага да се носи от кладенеца, да се запали огнището и после да се пренася с кофи и корито до стаята. Големият зор да изкъпеш новородено на чешмата или по-голямо в корито или ваничка в банята!

В първите дни за млада и неопитна майка ще е сложно сама да си къпе бебето, без някой да асистира. Все пак не забравяйте, че то не може да си държи главичката изправена, а и тя още не е придобила нужната ловкост. Но с тази работа идеално се справя таткото. Дали той ще къпе, а майката ще асистира, дали обратното – няма значение. Но това си е работа на родителите.
Ако таткото съвсем липсва, тогава може да се помоли някоя баба, приятелка или друга близка, която да асистира в първите дни.
А ако банята е малка и неудобна и се налага бебето да се къпе в друга стая – определено ще има нужда от асистент. Дори само да има кой да мъкне водата, да подава това-онова и да държи хавлийката. 
Когато майката придобие увереност, спокойно ще може да си го къпе съвсем сама. 

В интерес на истината (сега да не ме емнат свекървите, само споделям какво съм чула от първа ръка) аз познавам няколко жени отгледали по няколко деца (къде с помощ от баби, къде без), които лично уточниха при предложение от страна на снахите за смяна на памперс и къпане, че 'не могат, беше толкова отдавна, преди 20+ години като за последно къпах, не помня как се придържаше бебето. Виж, ако ми покажеш'. Което ми звучи съвсем в реда на нещата.

Сега, на мен ми е ясно, че това е като карането на колело, но нека не се заблуждаваме - като ни се карал години, първия път винаги леко се кандилкаш Единственият човек, който има инстинктивно, естествено усещане как да обгрижва детето, е майката 

Точно така. Особено последното изречение.

Аз лично бях много стресирана как ще изкъпем бебето. Първото ми дете го къпеше майка ми два месеца. С второто нямахме баби. Първата вечер мъжът ми реши, че ще се справи по-добре мен. Аз щях да асистирам. Резултата - скарахме се, развиках се че ще ми повреди бебето, грабнах го от ръцете му и го изкъпах. Имах много страхове, въпреки че уж не бях съвсем без опит и не бях млада. Ако имаше на кой да разчитам с удоволствие бих се възползвала.

Моята мома още я къпя на чешмата. Вечерта след изписването и с операция я къпах аз с асистенция на таткото. По-късно и сама започнах да се оправям хем е около 8кг на 3м, да не казвам колко е
шугава. Коритото при нас се оказа напълно излишно.
Вече за кой ли път го пиша, но ако детето ти спи, спокойно е, няма изявени колики е едно, но аз съм я носила в истерия в продължение на часове. Имали сме дни от 14 до 2 да се носим, храним, истерии, циркове и двама души(добре, че мъжът ми не е типичен представител на бг таткото, за който детето и къщата са  женска работа), които сме свикнали на натоварване да не знаем къде се намираме с купове пране, мръсна къща, не яли, не спали, дори не сме успявали и да я изведем на разходка... и аз що рев съм изревала да има някой да ми изглади и почисти поне. Дори и в момента мъжът ми я носи из стаята докато си пиша поста.
Тази седмица майка ми е в БГ и идва всеки ден да ми помогне - съвсем друго е, успявам дори да си полежа малко. 
Не знам... сигурно аз съм нещо калпава като чета толкова супер мами. Но при едни Ок взаимоотношения не бих отказала помощ, най-малко в името на доброто ми настроение и 100% в полза на детето.
Свекърва ми много помага за другото внуче, но е далеч и дъщеря ми още не са я виждали освен на снимки.

Не си калпава, взаимната помощ е нещо съвсем нормално и прави живота по-приятен. Но именно "ОК взаимоотношенията" са ключът от палатката. Ако не са ОК, настава взаимен тормоз и материал за теми в бгмама.

Разбира се, че се забравя!
Не посмях дори да предложа на щерката да къпя, не че зетят щеше да разреши, де.
Беше си казал, че това е негова работа- както мъжът ми направи от първата вечер с щерката, докато майка ми чупеше ръце, че бебето било много малко и не смеела да го пипне.

Хубаво я съветвате, но момичето писа, че мъжа й ще е на работа до късно. Вероятно няма да може да ползва полагащите му се 15 дни... За съвсем сама първи ден да къпе си е страшно. Мен ме беше страх до скоро и ММ я къпеше. Обаче точно свекървата с тия претенции не е много ок вариант... Не знам...
Не сме супер мами. Просто децата ни са по-кротки и спят повече. Но дори и да не беше така, щях да прежаля мръсната къща и купищата пране в името на спокойствието си. Сама казваш - при ОК взаимоотношения. Тук обикновено не обсъждаме ОК взаимоотношения...

С дъщеря ми майка ми идваше да ми помага, но живеех в една квартира където банята беше точно метър на метър и то навън. Мивката малка лята 20 на 20 в която можех да трудно да измия дори чиния. Но аз си къпех бебето, тя само ми носеше вода или изпразваше коритото. Бившата ми свекърва каза, че бебета не къпи. Само да отбележа факта, че работеше като детегледачка на деца от 0 до 3 г. Бащата беше влюбен и просто не се прибираше със седмици. Със синът ми обаче нещата вече стояха по друг начин. Никой не ни е помагал. С мъжа ми само се карахме, чии ред е да къпе бебето. Голямо удоволствие ни беше и все още е. Но вече съм в собствено жилище с нормална баня, където дори в мивката мога да го изкъпя. Свекърва ми жената само помоли да му се радва и да гледа като го къпем, но никога не се е бутала. Тя пое голямата докато ми махнат конците и можех вече да се вихря у дома. Както и да е, исках да кажа, че понякога наистина си има нужда от помощ. Ни не и такава която да изкара майката с ръце наврени там дето слънце не огрява.