Православието като начин на живот-6

В училище имахме лексикони и в тях пишехме мъдрости и цитати, които ни харесват; не знаех за ЛАО ДЗЪ - ДАО и Пътят, за тези събрани в книга мъдрости, постигнати също чрез съзерцание, вглъбяване, безмълвие...
Изгледах /прочетох филма с цитатите и съвсем спонтанно ми дойде усещането, че те са много проникновени, но не ми дават връзка с Духа. Странно.
Липсва ми разбирането за Голготата.
Липсва ми покаянието... липсва ми надеждата, моят личен труд за изцеление, липсва ми разбирането за  грешната ни природа... липсва ми болката от страданието и радостта от него. Липсва ми тържеството, победата на Любовта.

Платформата е различна,  според както разбирам от филма/цитатите природата е бездушна. Целта е покой.
Възможно е да съм разбрала погрешно.

Цитатът относно вярата ме стресна. Има истина в него. И реалността го е доказвала нееднократно.
За злото и доброто имаше цитати........
Според някои автори, няма зло, а има нееволюирало добро. Според други, това е ерес.

В Библията е написано: "Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! (Исая 5:20) "
Т.е. ясно са дефинирани категории, има противопоставяне.

Във филма в 6.16 мин. пише:
" Спри злото, преди да е покълнало;
успокой метежа преди да е избухнал", в 6.24 мин. пише:

" най- добрият начин за борба със злото е твърдият напредък в доброто."

За мен всичко е енергия. Всякаква енергия.  Нискочестотна, високочестотна, градивна, рушаща, водеща до кризи. Обаче, без криза няма осъзнаване, няма пречистване, няма израстване.
Както и светлината. И тя бива различна. Има нетварна, има тварна.

Години наред живеех с абсолютното убеждение, че Юда е долен предател, имах го за абсолютно нарицателно за Злото , за тотално падение, всичко лошо, което мога да изрека или помисля.....Едва ли не, го сочех с пръст и в противовес на него се смятах за безгрешна (светското понятие за това) и че никога не бих  постъпила така. Колко наивно и неграмотно. 
Промених си мнението.
Едва ли някой  би  искал да е в ролята на Юда. Ако някой бъде попитан, искаш ли да предадеш Христос, нима ще каже очаровано  'да'?

Но нали е трябвало да бъде изпълнен Плана? Божият План за нашето Спасение.
На мен ми е безкрайно мъчно за Юда, който, считам, че е душата му е направила/приела велика саможертва.
Да, падението му е тежко, но е било необходимо. Неизбежно. 
Е, да.....не е моя работа това. Колко удобно , всъщност. Но ни/ми е даден на мен/на теб- да ни/ми служи за пример, нали?

Моля, простете ме, това е нивото ми на осъзнатост до момента.
Написах всичкия този текст поради слабост. Споделих го с надежда.

ЖДК - не си ме засегнала, не съм писал такова нещо.