Случи ми се нещо странно XIV

И като дете,и сега не си показвам краката извън пределите на кревата.И гледам да са завити,освен ако не е много топло  Необясним страх.

И аз имам същия проблем като сибил, до скоро беше така и с главата 😊

Аз си реших проблема с това, когато се запознах с грандоманската спалня на мъжа ми.

Здравейте, момичета!
Отдавна ви чета и все не ми достига смелост и аз да пиша. Като прочетох последните постове за спането плътно завити, реших и аз да ви споделя една случка от малка, която помня много ясно. Била съм 3-4 годишна и си спомням как майка ми ме сложи да спя. Било е най-вероятно лято, защото не помня да ми е било студено и мисля, че бях завита с нещо тъничко. Та, майка ми тъкмо ме сложи да спя, излезе и загаси лампата. Аз останах сама в стаята. Помня, че нещо си шавах и говорех в леглото, както всяко дете преди да заспи, когато някой ме пипна за ушето. Просто ме пипна, нищо друго. Знаех, че съм сама в стаята и се уплаших, завих се цялата. На майка ми така и не казах, и аз не знам защо, все пак съм била и много малка. Но съм убедена, че бях сама в стаята! До ден днешен спя така - завита през глава, само очите ми се виждат, някак си не мога да се отпусна и да си открия ушите.

ХА! Ами тогава да споделя и аз..... от малка имах чувството, че като си легна все нещо ме наблюдава. Можех единствено да заспя ако си дръпна завивката до устата и я скрия...... нямах нужда да се завивам цялата през глава или да си скривам очите......само устата......много странно беше и това изчезна чак последните 2-3 години

И при мен този страх си остана.Винаги се завивам и никога не си изкарвам краката извън леглото.Голям страх е  Изтръпвам цялата ако остана отвита,през нощта ако случайно съм се отвила,веднага се събуждам цялата изтръпнала,настръхнала и се завивам на секундата.И спя на лампа  Не знам чудовища ли ще дойдат...Духове ли... 

Чувството, че някой ме дърпа за крака съм имала и аз.
Дядо ми много ми разказваше за караконджули. Имах безумен страх от тъмното.

Като малка живеех при баба и дядо на село. Мисля, че тук бях писала как избягвах да минавам покрай спалнята им. Никой за нищо не можеше да ме вкара там. Гардероба в спалнята ме ужасяваше.

В новата къща спях в кухнята. Задължително вечер проверявах положението под леглото... с фенерче
Крака извън одеялото или извън леглото... никога Ако случайно се събудех с крак извън леглото - моменталически се прибираше под одеялото. Спя по корем... плътно завита - а одеялото хванато с две ръце под брадата

Даже и сега когато ми е студено се овивам по този начин.

Най-вероятно всичко е било плод на приказки за "съществата" в тъмното.

E, и птички има по клонките...

Темата заприлича на нощ в пионерски лагер! Може ли някой да разкаже за Синята брада и после да си лягам увита като мумия?!

Я разкажете за СИНЯТА БРАДА, стана ми интересно

Момичета, не съм ви изчела открай докрай и съответно не съм наясно с доста от нещата, които споделяте, но се зачетох и заинтригувах от описаните случки. Аз не съм от тези, които осъзнато се движат по ръба на реалното, но преди доста време ми се случи нещо, което ви моля да се опитате да разтълкувате или поне да ме насочите какво ми се е случило, ако, разбира се, си заслужава тълкуването.
Помня датата много добре - 3 септември 1996 година.
Вечерта на тази дата се прибрахме от дълъг път с нашите, аз легнах на леглото си /то се намира срещу голям прозорец/ и заспах, докато си мислех за обичайните неща - какво искам да направя, какво ми предстои. Заспиването ми беше като изпадане в черна дупка - без сънища, обичайно сънувам доста раздвижени, цветни сънища, усещането от които остава понякога през целия ден, но тогава не помня да съм сънувала нищо. В един момент се събудих с чувство за тревога, надигнах се от леглото да погледна през прозореца какво става, или да избягам, може би - и тогава някакво силово поле - ме обхвана и завъртя с лицето надолу. Помня как висях във въздуха, може би на трийсетина сантиметра над леглото, много ясно виждах шарките по възглавницата си и със сигурност не сънувах, поне не и в смисъла, който влагат повечето хора.
Нарекох нещото "силово поле", защото не се сещам как иначе да го нарека - усещането беше подобно на това, когато човек приближи еднаквите полюси на магнит. Усещаш сила, която те направлява, но не и някакъв допир. Не можех да мръдна, исках да извикам, но от гърлото ми не излезе никакъв глас - но не знам дали е било в резултат от полето или просто от ужас. Чувах някакво леко свистене, докато висях, не знам колко време е било, и изведнъж за части от секундата се усетих в съвсем друга поза - вече легнала в леглото и освободена от "полето". Стана толкова бързо, че изобщо не може да се сравни със събуждане или изобщо с някакво друго действие.
Никой не ми повярва, а и на мен ми беше трудно да разкажа, защото нещо подобно трудно може да се пресъздаде в разказ, но години след това не можех да заспивам сама в легло, камо ли в стая.

Snow Queen, може да е било сънна парализа - съзнанието ти е будно и наистина ти се струва, че правиш/чувстваш нещо реално. Много пъти ми се е случвало, особено това с крещенето. Само че аз сънувам хора с животински глави. Веднъж се унасях в хола, а майка ми беше в кухнята - усещах как "ставам и отивам до нея, разговаряме", а после си се събудих както си бях на дивана. Това се случва за секунди. Свикнах и сега като се усетя, че ще изпадна в такова състояние, се будя.

Възможно е, и аз съм си мислела за сънната парализа, но доста пъти ми се е случвало да я изживявам и усещането е било съвсем различно. Освен това винаги, ама винаги, дори в най-реалните си сънища съм била с осъзнаването, че сънувам, включително когато съм имала сън в съня, никога не ми се е случвало да обърквам сънищата с реалността. Убедена съм, че тогава бях будна.

Аз този див страх да спя с отвити крака или да висят извън леглото го бях излекувала временно, като избягах от вкъщи и заживях с една приятелка на квартира. Нямахме много пари, та спахме на един голям матрак сложен на земята. И рязко след месец осъзнах, че няма какво да ме хване из под леглото, защото няма легло...

Най-странната и страшна случка, която ми се е случвала е свързана с дъщеря ми. Започвам с това, че когато се случи тя беше на 1,5г., с малко думи в речника, негледаща филмчета, а бе чиста и необременена със страхове душица. Та, спи си тя, ние също. Изведнъж се събудих от нейния плач, отидох при нея, но не можах да я успокоя, тогава реших да взема при нас, сложих я между мен и ММ, по едно време явно съм почнала да се унасям, но изведнъж чувам баща и, с тревожен глас, да я пита какво има, поразстресе я, а тя втренчена в един ъгъл на тавана и не мърда и не приказва нищо друго освен "Плаши ме, плаши ме, плаши ме......." и не отлепва погледа си оттам. Ако искайте вярвайте, но сега 2,5г. по-късно настръхвам като ви разказвам и помня всичко до секундата. Това нещо продължи 4ч. от 1 до 5ч. сутринта. Тогава си кръсти нещото, което видя Плашено. Помни го до ден днешен, доскоро говореше за него всеки ден, а когато започна да говори малко повече, без никой да я пита каза, че Плашеното е батко с кръв на главата. В последствие пък говореше за батко, който е паднал от нашата тераса. /За справка - първите собственици на апартамента имат такъв случай, единият син пада от терасата и умира на 14 годишна възраст/. Ние разбрахме затова в последствие. Не знам дали Плашеното е това момче, но тези 4ч. бяха ужасяващи. Забравих да спомена, че през тези часове се случи нещо странно и с ММ - нещо го дръпна за единия крак към края на леглото, а в последствие често се виждат бели петна из апартамента и посреднощ се чуват някакви мелодии - веднъж беше все едно музичка от детска играчка, с каквато точно нямаме, а няколко пъти - нещо като марш. Тези музики се чуваха малко след като се роди най-малкия ми син, а единия път дъщеря ми пак беше при нас докато се чу тази мелодия и тя ей така помежду другото каза, че плашели бебето  От няколко месеца не се е случвало нищо странно, дано си остане така. Плашат ме страшно, изпадам в паника, а бе много ми е гадно, само мога да си представя дъщеря ми какво е изпитала когато е видяла нейното Плашено.

      Даа,странни съвпадения . Викнете поп/ако сте християни/ да прочете някоя молитва в къщи/не знам какви са точно ритуалите/. Може да се успокоят "духовете".