Случи ми се нещо странно XIV

Прочетох това преди малко, посред бял ден, не съм сама, около мен има доста  хора, но направо се вледених, тръпки ме полазиха.  Милото дете, какъв ли ужас е изпитало
Това за белите петна не го разбрах- някакво замърсяване ли е, петна от светлина (нещо като светлинни "зайчета") или какво?

roxanna, а няма ли начин да смените жилището?
Направо тръпки ме побиха...

Извинявай, дори не мога да си представя какво си изпитала, но историята е страхотна. Някой ден може да те замоля да го правим на филм даже. Просто си го представих, кратък, ударен и в реално време. Т.е. целият да представлява вас тримата в леглото по време на тази нощ. Пак извинявай, но е твърде добро.

надявам се това, което казваш да не е пропито с ирония. Споделих тази случка в тази тема, защото предполагам, че на хората тук няма да им се стори измислена. Повярвай ми - иска ми се да не се беше случвало. Оттогава насам когато ММ го няма, вкъщи оставям да светят поне две лампи и всички ТВ работят - не искам да чувам и виждам нищо странно и плашещо. Оттогава насам дъщеря ми не може да заспива сама, почти не сме пропуснали вечер, в която да не легна до нея, в противен случай се страхува и не иска да си ляга. В продължение на около година пък се будеше по няколко пъти на вечер, най-често с писъци, а първото и будене почти винаги беше около 3- 3,30ч. Споделяла съм с други майки - повечето казаха, че най-вероятно е гледала някакво филмче, чула е нещо от някъде си - само ако можеха да я видят в този момент, нямаше да търсят под вола теле за да обяснят случката, а и както казах към този момент тя не гледаше филмчета.
ами особено на едно място, както е тъмно навсякъде се вижда по-светло място. ММ става да види дали не свети отнякъде и да се отразява, не откри разумно обяснение, през това време аз седя и треперя на леглото, просто се вцепенявам.
викали сме, освен това винаги паля свещичка за това падналото момче, от известно време не са се случвали странни неща
Като цяло си мисля, че децата имат тази възможност - да са свръхсетивни, чела съм и книга за това. Друго интересно в тази връзка отново с дъщеря ми - преди две години когато бяха наводненията и в Аспарухово и на други места, сме пуснали сутринта някой от сутрешните блокове, но без звук, само с картина - картина от някое от наводнените места /ММ н обича сутр. блокове и изобщо новини и от компютъра пускаме музика, докато на ТВ върви само картина/, Тя само за части от секундата си задържа вниманието в ТВ и каза "Лоша бодичка" /не можеше да казва още "В", след което продължи с бебешките си дърдоренета. Друг път, седнала до хладилника и си бърбори нещо, обяснява, питам я какво правиш, а тя "говоря си с дядо Гошо" /свекъра ми, който почина миналия януари, с когото не са имали много контакти, тъй като живеем в различни градове и се виждахме 2 пъти в годината, т.е. не са си особено близки, че да си измисля че говори с него/, казвала е, че той е вече при майка си, баща му все още беше жив тогава все такива дребни неща, които може и да имат друго обяснение, според това кой в какво вярва.

Затова се извиних два пъти да не го приемеш така. Напълно сериозна съм. В историята има много потенциал за плашене на други хора. Аз си събирам подобни лични разкази и градски легенди. По събирам имам предвид, че наистина качествените ги помня. И твоята история ми хареса страшно много.

Аз като бях студентка в Габрово, живях в блок, който разбрах по-късно, че е бил построен върху старо гробище (смях се много тогава), имахме и комшийка на долния етаж, синът и идваше у нас редовно да пием кафе със съквартирантите, понякога и с майка си идваше. Та тя все обясняваше, че вижда духовете на хората да си ходят по етажите, в стари кафяви костюми и т.н. На карти също гледаше, ама много не искаше, защото казваше, че много я изцеждат, после и е лошо няколко дни... И на това много се смях. Докато една вечер не дойде в сълзи при нас, влезнала била в кухнята и видяла до хладилника видение на сина си, целият в кръв. Звъняла му, никой не вдига телефона. Звънят съквартирантите, пак никой не вдига, успокояват я, тя не спира да плаче. След половин-един час и се обадиха от болницата, синът ви е катастрофирал, счупен крак, преливаме му кръв, но ще се оправи.
От тогава спрях да се смея... Особено след като една нощ там станах до тоалетната, включих лампата в коридора, която направи бзз-бзз и изгоря, включих втората лампа в коридора, която направи бз-бз и изгоря, след което изгоря и лампата в тоалетната, тъкмо като затворих вратата... Много виках тогава...

roxanna а най-голямото ви дете усещало ли е нещо по-различно в къщата ви, питам защото щом и мъжът ти е усетил- говоря за издърпването за крака

Синът ми като бебе също се будеше с писъци а после по цяла нощ не млъкваше, книга мога да напиша за бебешксия рев и кривотия, но не ми е минавало през ума за неща като от твоя разказ. Във всяка къща е живял някой който после е починал, явно затова навремето всички новодомци са освещавали жилището преди да се нанесат, май постепенно този обичай отмира. Като малка бях ходила с баба ми на такова освещаване - попа попя малко и поразмаха китка чемшир и кръста и така... после имаше курбан, ако не се лъжа....

ПП Нервен_Хамстер и твоята история ме кара да настръхвам от ужас- това с ходещите по етажите е просто

Тази история направо ме срази Факта, че детето казва какво е станало, преди вие да научите за инцидента говори само по себе си.
А аз умирам да поживея поне малко в, да го наречем, обитавана къща/ апартамент:blush:

Таз история на жената, която видяла окървавения си син е направо смразяваща - тази жена е преживяла голям кошмар докато разбере, че синът и ще се оправии.
Беллора, големия не е имал чак такива включвания, при него имаше някакви картинки - пояснявам: аз го питам нещо елементарно , например : Искаш ли да вземе нещо сладко, вкъщи имаше, но дали не е свършило, а той млъкваше за секунди, после да речем ми отговаря, че видял картинка,  че баща му го е изял. Явно виждаше нещо, което като дете си обясняваше като картинки. Това спря около 5-6 годишна възраст.
Между другото ММ винаги е бил скептик относно тези неща, когато е бил на 17-18г. в някаква стара къща в  едно родопско село е видял духа на някаква баба, на сутринта разказал на домакините си, а те му обяснили, че в стаята,  която са го настанили, е била нейната и друг път също се е появявала там. Дори и след тази случка той си е останал скептик, както и случващото се вкъщи не го убеждава на 100%, че има нещо.
аз така крещях когато една кола на големия, от тези акумулаторните, без грам ток в нея, с включена задна скорост, тръгна сама напред пред очите ми, просто обезумях от ужас. Тя стоеше в коридора и често когато сме се прибирали , едва сме отваряли заради нея, слизаше си пред вратата сама. Знаех че се движи сама, но когато я видях просто се ужасих. Знам че е техника и всичко става, но после се опитвахме да я подкараме - ами не искаше, просто не беше заредена. Тогава живеехме в друго жилище - явно страннотиите ме преследват, а мен толкова да ме е страх от тях.

Чела съм, че децата са по-интуитивни и "усещат".
Слава богу, че при моите не е имало такива случки.

Имаше нещо и около къщата на дядо ми и баба ми. Само веднъж чух, че най-вероятно навремето е станало убийство там. Много преди да построят къщата.
Една вечер всички чухме вик "помощ". Идваше отвън. Баба ми пребледня и само каза "никой да не излиза".

Не мисля, че баба ми беше атеист, но темата за духове и т.н. беше табу. Не искаше да говори, беше я страх. Забраняваше да се говори по темата у дома.
За странностите в къщата започна да се говори доста след смъртта на баба ми и вуйчо ми.
Като малка не съм виждала "присъствието", но явно съм го усещала.

Как строят блокове върху гробища? Все пак там нали са заровени ковчезите с починалите хора? 

СТарите гробища могат да се "изчистват". Мисля, че бяха 30 или 50 години, след които може да се погребе някой на място, в което е погребан друг човек. В Монтана мисля че беше, четох преди време, че са построили парк върху старо гробище, в което не са погребвани хора от много-много години. Събраха костите, заровиха ги всички накуп в единия край на парка и до там.

И в София застрояване на гробище има-кварталът зад МЗ е застроено гробище, и то без да се местят гробовете. Самото МЗ е построено на гробище, а районът между булевард Македония и ул Позитано-там има десетки хиляди погребани-през 18-19 век, и върху тях построени блокове в последните няколко десетилетия. НС също е построено на гробище. Борисовата градина-е старо турско гробище, и телата са под алеите. Старо гробище има и около районния съд в софия при римската стена. Също и около СУ-където е ялта.

В много стари къщи често се усеща присъствие. Къщата, в която живее бабата на мъжа ми е на повече от 100 години. В някои от стаите не влизам, дори и пистолет да ми опрат в челото. Просто ми спира въздуха, сърцето ми бие лудо, вдигам кръвно и т.н Бабата е имала дете, което е починало там мноооого отдавна. Никой от семейството не говори за тежката атмосфера в тази къща, дори и да са виждали нещо, то е тайна. Единствено мъжа ми е споделял, че е виждал сянка до оградата на къщата, но отказва подробности. А моя милост баш до тая ограда вечер,к когато сме там, обича да си пуши цигарка блажено  След като ми каза обаче, се озъртам като на бойно поле. А видях нещо, А инфаркта ми е в кърпа вързан

В нашата къща на село нищо не е имало никога, беше си "нова", дядото я е правил, но бабката (на баща ми майката) хич не ни харесваше с майка ми (защото баща ми не взел тази булка, която тя му е избрала, ами довел някаква джофра от някъде) и това беше една ужасна война, когато се е налагало да живеем там с майка ми. По някоето време се изнесохме съвсем от там, и с майка ми не сме ходили въобще, само баща ми да си я види. И като умря бабката, започнах да я сънувам, как обикаля покрай къщата с една пръчка и не ни пуска с майка ми да влезнем вътре. Нейна си била, нямало да я даде нито на майка ми, нито на мен. И така с години. Всеки път като е трябвало да идем до там с майка ми, все нещо изникваше, я настинка, я спешна работа, я пътят затворен заради катастрофа. Баща ми накрая се усети, та се поддаде на мрънкането да я продаде тази къща. Не ми се мисли, какво щеше да стане, ако бяхме успяли да стигнем до там и да се опитаме да влезнем...

В съществуващ гроб не се разрешава полагането на друг
покойник преди изтичането на 8 години от предишното погребение. 

Вярно ли е всичко това? Много гробища е имало в тая София...