Случи ми се нещо странно XIV

Кажи коя е тая книга де?

Църквовните правила действат според каноните, които нямат нищо общо с днешните времена.
Не се опяват самоубийци, друговерци /неправославни/, преминали към друга вяра и хора които никога не са били кръстени.

Никой не те пита.
Обикновено си плащаш в погребална агенция и от там си наемат свещеника.
 

Да, но искат смъртен акт и кръщелно.

Дори скоро бях на кръщене и се учудих, че не искаха кръщелното на кръстника.
Беше важно само да кажем имената и да си платим.

Да не е само спам :
Въпрос на гледна точка - Паранормални явления и лъженаука
^{https://www.youtube.com/watch?v=2aYm2Pd6b7A}

Особено. И ако не те опее свещеника какво?

Пиша рядко, но ви чета редовно. Нямам много за разказване, в старите теми вече споделих за въображаемия приятел, който имах като дете. Днес обаче ми изплува случка от детството ми.

Бях на село при прабаба ми, където всяко лято се събирахме група деца. Играехме на какво ли е не, често пъти до късно, и всичко беше спокойно и лежерно. До една конкретна вечер. Бяхме се събрали в къщата на едно от децата и решихме да викаме Дама Пика - стандартно занимание на всички хлапета в онези години. Не помня точни подробности, беше ни хем весело, хем страшно, но ясно си спомням как огледалото в стаята се запоти и всред крясъци и писъци зарязахме играта.

Както и да е, стана късно и започнахме да се разотиваме. Аз си тръгнах към нас сама - не беше далече, само през няколко къщи. Както си вървях, ме заля силно усещане за опасност, и внезапно цялото село сякаш се смали и смълча. Забързах крачка и тогава точно в средата на шосето, по което по принцип дори и вечерно време минаваха коли, а сега беше напълно пусто, се появи куче. Огромно, чисто черно куче. Беше седнало на самия път и ме гледаше. Близо 30 години по-късно, докато описвам случката, космите ми по ръцете настръхват - много ясно си спомням как ме гледаше кучето и как се спрях и не можех да помръдна. Не от страх от кучето като такова - винаги съм обичала животните, а от всичко онова, което се излъчваше от него, от погледа му, който беше всичко друго, но не и животински.

Не помня колко съм стояла там, имах чувството, че са минали векове. После кучето изчезна също толкова внезапно, колкото се беше появило и селото сякаш пак оживя - чуха се обичайните звуци  като говор, далечен лай, тропот, сещате се. По шосето минаха няколко коли. Имах усещането, че светът около мен се беше парализирал от нещо, после това нещо отмина, и светът си отдъхна.

Когато се прибрах, разказах на прабаба ми случката и тя, която все ме хокаше, че висим до късно навън, този път дума не обели. Беше се умълчала по много нетипичен за нея начин. Впоследствие разбрах, че е казала на няколко роднини и са ходили да търсят кучето - бяха преровили цялата околност, но не го намериха. В самото село имаше само 2-3 бездомни кучета, всички си ги знаехме и даже чат-пат им подхвърляхме по някой залък. Това огромно, черно нещо не беше от тях. Мен ако питате, изобщо не беше куче, но от друга страна, все още не съм си изяснила какво е било  

Бъррр,разказът ми напомни за Баскервилското куче.
И мен изобщо не ме е страх от кучета,но ако от нищото ми изникне нещо такова и се втренчи в мен,ще умра от страх
За самоубийците,чувама съм че всеки трябва да си извърви кармичният път.Като се самоубиеш,следващият живот ще те сблъска със същата ситуация,от която си опитал да избягаш.И така докато научиш урокът,който е трябвало.Всяка душа трябва да си изживее каквото й е отредено,за да мине на по-горно ниво,така да се каже.Самоубивайки се,все едно натискаш бутон repeat
Много гадно,бягане няма 

В по-стари времена със сигурност се е спазвало това за самоубийците. Погребвани са на т.нар. неосветена земя - обикновено в края на гробището, и не са отбелязвали къде са гробовете (например с кръст, плоча, паметник). За вещиците и вещерите важи същото. Информацията ми е за католиците обаче, но подозирам, че и при православните е същото положение...

Не съм чула по нашите земи на някой да не са му отбелязали гроба,освен може би на осъдените на смърт.Е,в Средновековието и на клада може да те опекат,та камо ли да претендираш за гроб.

Това според християнските вярвания. Но в действителност не знаем какво става след смъртта.

http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=�
Прераждане и еволюция. Само тях съм чела, два тома са и ги има в спиралата. 

А ако самоубиецът в миговете преди смъртта съжали и се покае? Това никой човек не може да го знае. Така че - има или няма право на молитви за милост? Всеки има право на това, така смятам. За всяка душа можеш да се помолиш. Ако е от сърце би трябвало да достигне до Бог.

Всичко това е въпроса на догадки, като някой американски научно-популярни филми, аз също вярвам, но ме мога да повярвам на тези книги, които се продават, то си е художествена литература.Като филма "Кит" - български, с две думи ставаше дума за стария риболов, нямаше риба, хванаха 100 кг цаца, до министрите вече беше кит, и тук така , никой не знае, догадки само и то украсени .За мен вярата е един вид ограничение,пак казвам не съм ревностна християнка, единствено съм кръстена. Но имам страх от Бог. Мисля че едно време е било това да не нараниш, да не обидиш, да уважаваш и т.н. не писан закон за мир и ред в семейството и селото и града и т.н. Човек , съвестен и вярващ , полезен и добър за себе си и обществото и всичко това е заложено в библейските  и човешките закони