Слънце, пясък, море - Септемврийче памперс на морето ще пече!Тема №8

Аз никак не го намирам за положително качество. Чиста проба безотговорност 

Извинете пак за отклонението.

Аз не го разбирам като безотговорност. Последвала си сърцето си. Щом разсъждаваш така, значи имаш нужда да го направиш и си имала смелостта

Lilitu, честито и лека бременност  
Юна, страхотна житейска история и опит    
И както винаги, съм напълно съгласна с Катето и Юна по обсъдените въпроси  
Днес бяхме на консултация, каза да не се притеснявам за БЦЖ белега и че всичко е наред. Даде направления за кръв и урина, че септември става лудница, а бебка и без това е родена на 5-ти. Разпитвах какви ваксини остават (три са след годинката), аз исках да сложим и тази допълнителната за Хепатит А, но каза, че е след тези трите. Каза скоро да почвам да давам цели яйца, кисело мляко (след годинката). И така. Бебка рева ужасно много, и преди ревеше, но сега беше страшно. Вашите бебчета реват ли много на консултации?

Ооо и нашата бебка много реве докато я мерят. И то от последните 3 консултации. Преди това беше много спокойна и какво и стана изведнъж, не знам...

Виктория пък никога не е плакала на консултация. Само малко при ваксините, но бързо й отшумяваше. С новата педиатърка много се разбират - "говорят си", смеят се, и мама е доволна  

Иначе бяхме и ние на консултация вчера. Изследвания каза септември, като отидем. За белега каза, че има такъв - изобщо не го виждам   И пак сме наддали 500 гр. въпреки малкото ядене на бубка     Вече тежи 11.500 кг. С височината вървим по-плавно - с по 1 см на месец. 76 см е.

Лилиту, честито! Леко бременеене и здраво бебче пожелавам!
Юна, възхищавам ти се! Направила си прекрасен избор и си била възнаградена за него. Познавам жени които заради стреса на работа претърпяват множество аборти, но не намират истинската причина за това. Активирала си майчиния си инстинкт и тялото ти се е поддало на хормоналния стимул 
Никола не плаче на консултации но много се дърпа докато го мерят. Дано и на нас ни дадат направления да не чакаме за септември, че нашият педи обича да си взима отпуск точно в средата на септември.
Да ви се похваля момичета, мисля че нашият ревлив период мина и Никола отново заспива както преди лесно и безаварийно. Като го оставя в кошарката и си се успива.
Аз също в края на септември започвам да го отбивам. Лошото е че дясната ми гърда произвежда повече мляко и е по голяма от другата. Дано не ми останат несъразмерни.   

И на мен дясната произвежда повече и е по-голяма и се питах същото. Дано след отбиването да се изравнят като размер.

Юна и аз мисля, че човек трябва да е спонтанен и изобщо не е безотговорно. Именно такива решения ни носят най-голяма радост. Промените са много хубаво нещо, но много често нямаме смелостта да направим промяна. Затова и аз много ти се възхищавам за смелостта.
Аз сигурно също щях още да съм в първата фирма, в която започнах, ако не я бяха закрили и не бяха съкратили всички (общо 5 човека). Имаше доста неща, които не харесвах, но колегите бяха супер, а и беше в разгара на финансовата криза. Ето такива оправдания си намирах. И това, че ни съкратиха беше най-хубавото нещо в живота ми - започнах нова работа също със страхотни колеги, но и беше по-добра за развитието ми, доста по-добре платена, а също там срещнах мъжа ми и сега имаме две прекрасни деца и строим заедно къща. Имах невероятен късмет да ме съкратят в точния момент, защото дори да бях видяла обявата за работа тогава, едва ли щях точно в кризата да проявя смелост да сменя работата си. И не ми се мисли от бездействие какво щях да изпусна Затова браво за смелостта  

Юна, много добро обяснение на проблема за "дисциплината" в бебешка възраст. В дебелите учебници е написано точно това,но скучно и многословно!  Ще ми се да бях запазила и аз своята безотговорна смелост от преди да се родят децата, но към днешна дата от мен е останал един мишок с още малко лъвска перушина по главата. А така мечтая за друг тип работа.

Добър вечер моли мами и ме извинете, че нахлувам в темата ви, моето бебе е октомврийче, но съм страшно притеснена и търся помощ с мнения и съвети от всякъде. Влезнахме в мн. тежък период и имаме няколко проблема, с които не мога да се справя.

1. Къпането- от приятно занимание се превърна в кошмар. Просто изведнъж започна да плаче при къпане и в момента положението е кошмарно. Пробвахме с играчки, в басейнчето дори не иска да стои и секунда, не дава да му мия нито ръце нито дупе... последния път беше такъв рев, а снощи едва успяхме да го намокрим. Не знам причината, винаги е обичал водата и си играеше, не сме променяли нищо, нито го е къпал друг, случи се изведнъж.

2. Изключително трудно заспива в последно време, само с люлеене на шезлонг, преди няколко дни постигнах успех да го преспя на леглото до мен, но сега настава страшен рев от 6 вечерта и заспива чак когато го качим в колата. Така вече три вечери обикаляме с баща му и сме тотално разбити. Отделно се буди и през нощта, но проблема е заспиването. Само да вметна, че преди време заспиваше сам в собственото си легло, после когато стана подвижен към 6 мес. това стана изключително трудно и го взехме при нас на спалнята, но заспиваше. Сега се опитва да ходи и буквално не мога да го сложа в легнало положение, а и през деня спи малко и е изморен и изнервен.

3. Беше с много добър апетит, но напоследък отказва храна и на последната консултация сме свалили.

Да вметна, че  стана много ревлив, дори не мога да го разхождам нормално. Иначе е здрав. С две зъбчета е, явно го мъчат и други. Просто не знам период ли е, някоя от вас ако се е сблъсквала с подобни проблеми ще се надявам да сподели как да се справя със ситуацията. Като цяло няма време от денонощието в, което да е спокоен.

Лили,честито! Лека бременност ти желая.Поздравявам те за смелостта

Кате,кажи коя е тази тема,в която пишете и двете,че ми стана интересно

Ние днес бяхме на консултация - 9400гр(+500) и 77см(+1) е вече.Много е кротък като сме при педи,коренно различен е,а вкъщи ме побърква.Да се чудят хората от какво се оплаквам Разглежда човечето слушалките,сантиметъра,седи си на дупето и се усмихва на докторката

Интересни неща сте писали,Юна,не се извинявай,интересно ни е

Ах,как искам и аз да имам работа,на която да се върна...но нямам.Те първа ще търся по специалността си (всъщност си мечтая дори),защото завърших магистратура преди да родя.Работила съм само несериозна работа

А за нощното кърмене,аз май съм писала,че когато го спрях,Валери започна да се буди по-рядко отколкото преди - само по 1-2-3 пъти,а като кърмех - от 3 до 10 пъти.Така че при нас също не се оказа спасение.Мисля си понякога,че се буди,защото е заспал в неудобна поза.Дали е възможно? Например ако е заспал настрани върху едната си ръчичка,може да му се е схванала и затова да се буди,знам ли...

Лилито, много добра новина! Честито! Пожелавам ти много здраво и послушно бебче! 
Юна, много ти благодаря за споделения опит и съвети  Мойте момичета и двете се паднаха от чепатата порода. Малката беше една идея по-кротка от кака си, но до 5тия месец. Сега гледа от кака си и повтаря модела. Значи все пак не е лошо, че са ревящи, мрънкащи, тръшкащи се, инатливи и ревливи  Аз обаче постоянно се опитвам да налагам ред и забрани, но ефект нулев, само аз ставам адски изнервена.    Тогава какво? Да ги оставя на самотек ли? Без забележки, караници, наказания? Няма ли да станат много разглезени, ако все става на тяхната?

Темата е за майчинство и второ дете, но аз не пиша в нея, тя е счетоводна и отговарят на различни въпроси основно при застъпване на майчинствата. Преди година и 8 месеца като разбрах, че съм бременна с малкия, зададох въпрос там и получавам известия оттогава, затова чета отвреме навреме. Самоче ако бях чела по-добре когато му беше времето, можеше да дейстеам по-различно с тези майчинства. Но важното е да сме живи и здрави.

Екумчева, а твоята бебка "вижда " ли се с други хора? Свикнала ли е с други, плаши ли се от непознатии?
И към мамите, чиито деца не плачат на консултации - плашат ли се от чужди хора, срещате ли ги с много хора отблизо?
Защото бебка е започнала както си ходи навън, ако някой я заговори да й се радва, веднага се хваща за полата ми и дотам, не иска повече да мръдне и иска да я гушна, усеща го като заплаха... А не се виждаме с никого почти, само баща ми идва всяка седмица.. Та бебка няма почти никакви близки контакти с други хора освен с мен и татко й, чудя се дали не е заради това...?

Да разбираме какво изпитват и защо се държат така не е същото като да им отстъпваме. Все пак те не знаят кое е добро или безопасно за тях, какви са правилата. Знаят само какво им се иска и се оставят на импулса си, защото нямат все още развит самоконтрол. Нашата задача е първо да им помогнем да развият този самоконтрол (като им поставяме ограничения), после да научат правилата на поведение и накрая да постъпват според това, което е добро за тях. Тези неща няма как да се случат, ако им отстъпваме и ги оставяме да "водят хорото". Те не знаят нито посоката, нито стъпките.

Тръшкането и непримиримостта със забраната, отнета играчка и т.н. е зачатък на положително качество, което като се развие правилно, може да доведе до това, човекът да си преследва целите, да е решителен и да не се примирява след първата трудност. Ако се развие грешно, той може да стане човек, който нарушава правилата в своя полза.
На тази възраст това все още е потенциал. При всички положения не трябва да се караме на детето за реакцията му, т.е. че се е разплакало или затръшкало. Това е най-нормалната и правилна реакция при дискомфорт и това, че я демонстрира означава, че ни има доверие.
Освен това децата на годинка нямат самоконтрол. Не могат сами да се ограничават и възпират да правят неща, които не трябва, ако им се иска. Дори много добре да знаят, че не трябва. Първо ги спираме ние, методично и последователно при всеки опит. Без караници и повишен тон. Показваме им, че няма да допуснем да го направят, защото не е редно. След няколко месеца ще стигнат фаза, в която те сами ще си казват "Не! Не!", но ще ходят да правят нещото. Това е момент, в който вече са разбрали, че не трябва и искат да се спрат, но не могат. Известно време след това идва момента, в който малко по малко успяват да се спират и сами. Първо по отношение на нещата, за които сме им показали, че са много опасни или че ще ги заболи и след това за по-трудно разбираеми, като "Не може да вземеш камиончето, то е на Гошко". До двегодишна възраст много трудно разбират, че нещо може да е на някой друг и той да има право да не им го даде. Те се чувстват центъра на Вселената и смятат, че всичко, което виждат, е тяхно и ако някой не им го дава, значи той проявява несправедлива агресия към тях. Нарушава им правата  

Но като цяло е важно да не се караме на детето за израза на емоциите му. То не може да ги скрие и не е виновно за това, което изпитва. Обясняваме, че не може, защо не може и го оставяме да го преживее.

В един момент много захитряват и откриват, че с определено поведение успяват да си постигнат целите. Понякога това е тръшкането. Ако им се отстъпва при тръшкане, започват да го правят театрално с цел получаване на желаното.
В градината две момченца се скараха за камионче и едното дойде при нас с репликата "Накарайте Б. да ми го даде, вижте как плача!"  

Обобщвам:
Не се караме за реакцията и не нагрубяваме детето ("Спри да ревеш, маймуна такава!")  
А по-скоро "Разбирам, че много искаш това, но не може, защото.." и оставяме детето да даде израз на разочарованието си. В някакви разумни граници, разбира се. Без да удря околните или да чупи имуществото  
И обясненията да са казани по най-простия начин, може да е граматически неправилно, важното е да е кратко и ясно.