Офф, още съм вбесена!...
Историята е следната - днес около обяд (11.50 ч.) тръгваме към къщи от центъра на града. Пътуваме с колата аз, съпругът ми, голямата ми дъщеря на 6.11 год.и бебето на 1 год. Климатикът нещо правеше номера, та в колата и без това беше задушно, всички потни, изнервени, бебето мрънка, щото е гладно и му се спи... абе можете да си представите картинката.
Изведнъж колата почва да пуши, нещо свисти, съпругът ми спира веднага в аварийната и става ясно, че поради повредата на климатика нещо си се изсипало, друго прегряло и резултатът е аварирала кола.
Звъня аз в суматохата на СТИЛ ТАКСИ, дига ми някаква диспечерка (Силвия се казвала, както се оказа в последствие), дето я мързи да гледа. 5 мин.не може да разбере къде се намираме, въпреки всички наши детайлни разяснения. Обещава да прати кола.
И настава ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ. Аз се чудя къде да завра две потни и слънчасали деца на околовръстен път, по който хвърчат коли, бебето вече е пребледняло, потно, едва прохленчва, а аз имам вода само в бебешкото шише, щото не съм предвидила аварията, та да се запася с дамаджана вода, с която да се обливаме, за да не получим топлинен удар.
Междувременно минават 2-3 разни таксита, които аз, глупачката не спирам, щот нали съм поръчала и коректно си чакам.
След 15 мин.тая леля ми звъни : "Ми, гуспожу, нямами свубодни коли да ви пратим".
Казвам си :" егати, сигурно е коледа, а аз не знам!как съм си въобразила, че в неделя, в 12 по обяд ще има свободно такси?!Че те всичките сигурно са по адреси да извозват милиони хора по партита и ресторанти!!!"
Затворих. Почнах да махам отчаяно на таксита, които в отговор също ми махат усмихнати от вътре и си продължават. Хората от колите ме гледат втрещени, как държа бебе в една ръка, с другата махам, а за крачола ми виси 7 год.дете с оплезен език. Гледат, но не спират.
И тъкмо в този миг покрай мен, съвсем айляшката, преминава нова новеничка кола на СТИЛ ТАКСИ, съвсем празна. Махам аз като откачена, с блеснали от надежда очи, но не- шофьорчето извадило ръката през отворения прозорец, че да се разхлажда, само ме погледна апатично в тая 300 градусова жега и подмина.
Ей тва е. Няма свобадни коли, гуспужа.
И гуспужата натовари бебето в количката, грабна другото лапе за ръката и хвана околовръстния път. Вървя, вървя, потя се, щот нали, то си има съвсем реален риск да връхлети върху нас някоя кола, моля се да стигна до някоя спирка и псувам тия адски заети хора в Стил Такси.
Та, не им звънете, безмислено е. Те са изключително заети и не пращат коли.
Виж целия пост
Историята е следната - днес около обяд (11.50 ч.) тръгваме към къщи от центъра на града. Пътуваме с колата аз, съпругът ми, голямата ми дъщеря на 6.11 год.и бебето на 1 год. Климатикът нещо правеше номера, та в колата и без това беше задушно, всички потни, изнервени, бебето мрънка, щото е гладно и му се спи... абе можете да си представите картинката.
Изведнъж колата почва да пуши, нещо свисти, съпругът ми спира веднага в аварийната и става ясно, че поради повредата на климатика нещо си се изсипало, друго прегряло и резултатът е аварирала кола.
Звъня аз в суматохата на СТИЛ ТАКСИ, дига ми някаква диспечерка (Силвия се казвала, както се оказа в последствие), дето я мързи да гледа. 5 мин.не може да разбере къде се намираме, въпреки всички наши детайлни разяснения. Обещава да прати кола.
И настава ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ. Аз се чудя къде да завра две потни и слънчасали деца на околовръстен път, по който хвърчат коли, бебето вече е пребледняло, потно, едва прохленчва, а аз имам вода само в бебешкото шише, щото не съм предвидила аварията, та да се запася с дамаджана вода, с която да се обливаме, за да не получим топлинен удар.
Междувременно минават 2-3 разни таксита, които аз, глупачката не спирам, щот нали съм поръчала и коректно си чакам.
След 15 мин.тая леля ми звъни : "Ми, гуспожу, нямами свубодни коли да ви пратим".
Казвам си :" егати, сигурно е коледа, а аз не знам!как съм си въобразила, че в неделя, в 12 по обяд ще има свободно такси?!Че те всичките сигурно са по адреси да извозват милиони хора по партита и ресторанти!!!"
Затворих. Почнах да махам отчаяно на таксита, които в отговор също ми махат усмихнати от вътре и си продължават. Хората от колите ме гледат втрещени, как държа бебе в една ръка, с другата махам, а за крачола ми виси 7 год.дете с оплезен език. Гледат, но не спират.
И тъкмо в този миг покрай мен, съвсем айляшката, преминава нова новеничка кола на СТИЛ ТАКСИ, съвсем празна. Махам аз като откачена, с блеснали от надежда очи, но не- шофьорчето извадило ръката през отворения прозорец, че да се разхлажда, само ме погледна апатично в тая 300 градусова жега и подмина.
Ей тва е. Няма свобадни коли, гуспужа.
И гуспужата натовари бебето в количката, грабна другото лапе за ръката и хвана околовръстния път. Вървя, вървя, потя се, щот нали, то си има съвсем реален риск да връхлети върху нас някоя кола, моля се да стигна до някоя спирка и псувам тия адски заети хора в Стил Такси.
Та, не им звънете, безмислено е. Те са изключително заети и не пращат коли.
Нито по телефона, нито, когато се казвам директно от пътя. Ползвам всички бургаски фирми.