Бъдещи първокласници 2016 - 2017 г. - тема II

Моят син ще започне 1 клас на 7 години и 1 месец . Изобщо не съм се колебала миналата година дали да го пускам в първи клас, въпреки че можеше да чете думи и да смята до 10. Училищната готовност е много по-широко понятие.
Колкото до спането - не спи следобед от 2 годишен. Той също беше ПУК в училище и казва, че най-много му харесва това, че никой не го кара да спи.

Аз съвсем за кратко се замислих за малката, родена е самото начало на май месец, но ще си е на 7,5 г в първи клас към септември. Макар заради кандидастването в Шилер да можеше още преди ПУК да чете и в момента отдавна гладко да чете, както и да смята задачките за първи клас съм убедена, че щеше да е съвсем различно, ако трябваше сега септември да е втори или догодина трети клас. Близначките са родени август месец и тръгнаха точно на 7 г и 1 м, но дори и така на едната и беше леко трудно в първи клас и сега в трети. Нещата стават все по-сложни и изискванията по-големи и определено аз като родител, който може да се нагала да помага предпочитам да имам една година по-голямо и зряло дете. Виж ако бяха декември или януари най-вероятно бих се замислила. Аз самата съм родена декември.
Както писах на език няма да записвам нито малката, нито каките извън училище, за спорта ще видим какво ще остане. Малката иска да ходи на балет, но не към училището. Ако имате препоръки за балет някъде в София ще се радвам да драснете.
И тук да споделя, мисля че и миналата година съм го писала в темата, може да се възползвате от програмите за развиите на спорта при учениците, където има редица видове спорт, които са безплатни за децата. Моите вече две години ходят по този начин на кънки в Зимният дворец.

Подкрепям мнението на Aila .
Тръгването с предходния набор не е само първолаче на 6, а и гимназист на 13 примерно.

Аз тръгнах на 6 г. в първи клас, родена съм в началото на годината, та не съм усещала някаква разлика със съучениците, нито пък съм била ощетена, затова че завърших на 18, вместо на 19 г. Но дори и за миг не съм се замисляла да пускам децата на 6 г. в училище. Едно, че смятам, че за тях е по-добре да си играят повечко, преди да влязат в матрицата , друго, че за нас е по-удобно да са по цял ден на градина, отколкото на училище и да мислим за занимални и др.

Следя темата, макар че малката ми е за втори клас, но пък е набор 2009. Реших да споделя какво мисля аз по въпросите зададени от  Sparkles.

Всички деца са различни. Трябва да се гледа индивидуално самото дете - дали е готово емоционално, физически и психически за това. Дали то самото иска да стане ученик или иска да си играе с децата в градината.

Големият ми син сега ще е седми клас. Когато беше на 6,1 г директно, без да се замислям го пуснах на предучилищна в детска градина. Умееше много неща (да чете, смята, разказва, сравнява и прави логични връзки и разсъждения.), но чувствах че емоционално все още не е готов да тръгне на училище. Момче е и исках да си поиграе още една година. Само за няколко месеца вече беше готов за училище, но избора вече бе направен, а й не съжалявах, макар много хора да ми се учудваха защо не съм го пуснала (в това число педагози, тъй като имам много такива познати покрай майка ми). Миналата година обаче бях решена да пусна малката първи клас, макар и 6 годишна (родена е април). Детето си дърпаше за това и ми показваше по всякакъв начин че е готова и иска. Започна, и цялата година си беше в свои води. Ужасно много й харесваше и й беше много леко и лесно (можеше да чете и смята до 20, без аз да съм настоявала за това, правеше логични заключения и се навираше в книгите и учебниците на брат си да научи нещо ново (по мое мнение рано за възрастта й) ). При нея проблем със спането нямаше, тъй като от едногодишна се опитваше да бяга от спането следобед и като стана на 3 окончателно отказа да спи, та учителките в детската градина ме гледаха лошо, че не съм си научила детето да спи.  Когато наближи ваканцията,  даже се притесни, че няма да ходи на училище цяло лято и няма да се вижда с другарчетата си и съучениците си (сега обаче се наслаждава на лятото с цялото си сърце и душа). Сравнявайки градина с училище, винаги ми казва че на училище е по-хубаво. Големия междувременно гледайки сестра си ме укори, че и него не съм пуснала една година по-рано, макар и така да се чувства добре. Но всичко си е до дете. Така че вгледай се в своето и сама ще успееш да прецениш какво да правиш - сърцето на майката много точно усеща подобни неща. 

Здравейте, дами! Следя от известно време темата ви, тъй като ме вълнува като майка на бъдещ първокласник, но все по- често започва да ме притеснява чувството, че за моето дете е още рано да тръгне на училище. Всъщност това го мисля през цялата последна година от градината, дори питахме дали има възможност да остане още една, но ни обясниха, че ако няма медицински причини не би било възможно, след като е набор 2009. А той е роден на 23 декември и просто ми се струва незрял, разсеян е, няма никакъв интерес към четене, смятане, буквите почти не ги знае. Направо като ви чета изпадам в паника и се чудя какво да правя, очевидно той не е готов за да тръгне на училище след месец.

Сийка* децата се променят според средата. Но ако ти - като майка не се чувстваш сигурна , че детето трябва да тръгне на училище по добре да направиш всичко възможно за да го отложиш.
Ако ти самата не вярваш, че той ще се справи...то кой да му вярва.
И ако все пак решиш да го пуснеш , хубаво е да започнеш да се занимаваш с него индивидуално. Колкото и да казват, че децата в първи клас ще се научат, все пак самите деца определят своите възможности спрямо другите.

Детето ми тръгна в ПУК , без да знае дума на английски. Беше учили немски в ДГ.  В началото съвсем му беше ясно , че е далеч от другите и хич не му беше приятно. Даже помрънкаваше в тези часове. Но прекрасната учителка успя ад го мотивира, а и той има състезателен хъс. И на теста за края на 1 срок се беше справил по-добре от повечето деца.

И последна вметка  детето ми е родено на 30 Декември. Но се справя толкова добре с материала колкото и родените през Януари. Няма да казвам какво може и знае, защото те са подбран клас и вървят напред с материала. Или поне на мен така ми се струва. Така както чете сина ми сега - аз четях в началото на 2 ри клас.

Сийка, големият ми син беше по същият начин- не можеше да чете, не знаеше буквите, не можеше да смята и не се заседаваше. Това в детската градина. В момента завърши втори клас и е отличник и двете години . Няма проблеми с научаването на учебния материал. В класа му има едно дете, което по знания беше за трети клас и не му беше интересно изобщо. В първи клас учат буквите и да четат, смятате до 10 мисля че беше и това цяла година. Не се притеснявай излишно 😃

Сийка*, разбирам страховете ти. Сигурно още повече след моя пост - съжалявам.  Най-вероятно няма да можеш да отложиш започването на първи клас, за това ще си позволя да ти дам един съвет (наблюдавайки родителите на деца с нежелание да почнат училище). Добре е ако ти е възможно детето ти да не посещава занималня - с цел от една страна по-малко време да е в училище, а от друга (стига да имаш възможност, или пък баба / дядо / детегледачка) да наблюдаваш изкъсо подготовката му. В никакъв случай домашните не трябва да се пишат от родителя, но трябва да се настоява това задължение да бъде изпълнено. Чудесно ще е да има график и да знае кога ще обядва, кога е време за игра, за писане на домашни и да има извънкласно занимание в което да влага част от енергията и да бяга от това задължение. Почти съм сигурна, че няколко месеца след старта на училище, ще видиш как детето ти изведнъж е пораснало. Но определено ще му е нужна твоята подкрепа и на моменти твоята непреклонност Успех!

Моята дъщеря е родена януари 2009. Не съм си и помисляла да я пратя миналата година на училище. Това, че ще е на 7г и 8 месеца през септември изобщо не ме притеснява. Тя реално си е набор 2009 и с него си върви.  
Имам позната, чието дете е родено също в началото 2009. Та, прати го онази година на у-ще. Имаше претенциите, че нейното дете е по-бързо развиващо се от останалите и връсничета. Два месеца след началото на уч. година се срещаме и тя запична да разправя как детето било последно в класа и трудно се е справяло с материала.
Така, че момичета, добре обмислете преди да си пуснете детето на у-ще по-рано. Вие си познавате децата и най-добре знаете до къде се простират възможностите им.

Сийка*, много деца се справят по различен начин в градината и в училище. дъщеря ми в градината не “блести“ с особени знания и умения, като ходех на родителски срещи получавах укори, че ѝ липсва концентрация, че не задържа внимание, че изостава с четенето и писането, че трудно се адаптира, не е готова за училище. като цяло, не показа нищо там, беше от по-посредствените деца, не се изявяваше.
аз пък се занимавам с нея у дома, мислех, че се справя добре, но не съм педагог, не можех да преценя, та имах и известно безпокойство, доверявах се на учителите от градината.
на пробните дни в училищата нямахме високи очаквания, очаквахме да чуем същото, което и в градината. но тя взе, че ни изненада. справи се чудесно, все едно беше друго дете. била е много спокойна, концентрирана, изпълнявала стриктно заданията, следяла заниманията с интерес.
виж как ще тръгне детето на училище, не се настройвай предварително. следи как се чувства там, търси обратна връзка от учителите. и да има проблем, ще обсъдите как да помогнете на детето, ще се справи. 

Съгласна съм напълно.
Нямам притеснения за първи клас, т.к. вече беше две години предучилищна и имаха домашни всеки ден.
Чете, пише и смята до 20.
Но правя сравнение с брат му и сякаш сега скокът ПГУ -> 1ви клас е по-голям от преди 4 години.

Защото както в БГ, така и при нас свалят материал от по-горен клас надолу. Много зависи от учителите и от детето.
Моите деца са много различни като темперамент. Или остарявам или се усещам, че влагам повече енергия сега за 1ви клас.

Сийка*, на моя приятелка учителката в детската градина настояваше да не пуска детето на 7 години, защото не е готово. Проблемите не бяха с това, че не владее материала за първи клас, а че не може да седи мирно, да слуша съсредоточено и да възприема това, което му се преподава. Беше много травмиращо за майката и притеснително. Но тя говори лично с госпожите, които взимат първи клас, разпита други майка, избра си страхотна госпожа, самата майка цяла година беше отдадена на подготовката на детето за училище. И победи! Детето е в трети клас и вече е "писател". Няма невъзможни неща!

Ако, обаче, предпочиташ да дадеш на детето тази допълнителна една година, може би има вариант да посещава ПУК в някое училище?