♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

-   Спри вече, стига!- Молеше се Нихан, докато галеше корема си. Исо я риташе все едно е на Световното по футбол и тя вече едвам издържаше.-  Как ще изкарам още 4 месеца?! Боже, помогни ми!- Питаше се и се молеше бъдещата майка.
-   Искаш ли да му попея, може и да се успокои?- Предложи Есра, която рисуваше на масата до нея.
-   Може, може. Но първо върви ми донеси малко сърми от снощните, много вкусни бяха, може и да е гладен. И малко грозде, за десерт. Обичаш да си похапваш, нали пиленцето на мама?- Разлигави се пак Нихан.
-   Ако се е метнало на нея, няма да има изхранване!- Мърмореше си малката, докато отиваше да изпълни поръчката.
През това време по улицата минаха Берк и младо момиче, което явно трябваше да е сестра му. Вечно любопитната Нихан не се сдържа и се провикна:
-   Берк! Здравей, скъпи!- Излезе тя до улицата, за да ги поздрави.- Аз съм Нихан!- Подаде тя ръка на момичето.
-   Мелек!- Потвърди тя подозренията ѝ.- От къде познавате брат ми?!
-   Тя и съпругът ѝ са приятели на бате Исо.- Побърза да я информира дребосъка.- И бебето и то ще се казва Исо!
-   И ти познаваш нашия Исо, нали?!- Направи се на убита лисица Нихан.
-   Аз.. да.. Виждам го понякога.- Смънка момичето.
-   Кака Мелек и батко Исо ще се оженят, когато батко Исо намери смелост да ѝ предложи!- Изцепи се малкият, което накара сестра му да почервенее от срам.
-   Така ли?!- Засмя се Нихан.- Много се радвам. Искате ли да влезете да изпием по един чай, да се поопознаем?!
-   Сега не можем, бързаме. Друг път?- Попита Мелек. Приятелката на Исо ѝ хареса, искаше да я опознае, да станат близки.
-   Става. Заради бременността съм си постоянно вкъщи, когато искате, елате ни на гости.- Изпрати ги Нихан.
-   С кого говореше?- Попита я Есра, която излезе от къщата с табла в ръце.
-   С годеницата на Исо.- Засмя се тя. Най- после и приятелят ѝ беше срещнал истинската любов. Усещаше го.

Синан и Йомер се гледаха неловко, никой не смееше да проговори пръв. Искаше им се Дефне да бе останала- на жените някак си естествено им се получаваха разговорите.
-   Така..- Прокашля се Синан.
-   Слушам те, Синан!- Изрече хладно Йомер.
И двамата искаха да кажат и чуят толкова неща. Истината стоеше между тях като стена, която ги разделя. Гледаха се, но не се виждаха. Говореха с очи, но някак си не искаха да повярват на това, което виждаха и чуваха.
-   Имаме проблем с доставките на материали от Италия.- Започна Синан.
Говориха само по работа- любезно, но без обичайните шегички, като двама съдружници, които почти не се познават. Намериха решение за проблема, поне за сега, и беше време Синан да си тръгне. Той измърмори едно „Довиждане” и излезе. Йомер стоеше и гледаше след него. Искаше да му извика да се върне, да поговорят. Но замълча и само погледна към Дефне, която ги бе наблюдавала през цялото време. Усмивката ѝ го накара да се успокои, след което и двамата се заловиха за работа.

Вечерта мина сравнително спокойно:
Нериман и Корай бяха забравили бедите, които ги сполетяха, и отдали се на клюкарстване и тъпчене, въобще не помисляха как ще я карат оттук нататък.
Синан и Ясемин предпочетоха да си останат по домовете, за да приготвят чантите за уикенда. И двамата се вълнуваха, но по коренно различни причини. Тя се тревожеше как ще преминат тези два дни и ще постигнат ли така желаното примирие. Той си мечтаеше как ще прекара два дни в компанията на любимата, далеч от всички. Чудеше се може ли да я придума да стане негова преди сватбата?!
Неджми беше самотен в хотела. Премисляше отново и отново всички години, откакто се ожени за Нериман. Страдаше за нещастията, които тя донесе на децата. Обвиняваше и баща си, но знаеше, че е безсилен срещу който и да е от двамата. Сега от него зависеше единствено да се опита да поправи, доколкото може, злините им. И да се надява на прошката от Йомер, така желана от Неджми, но и толкова далечна.
Исо и Мелек заспаха всеки в своето легло, но заедно в сънищата си. Бяха на сватба- тяхната. Щастливи, обградени със семействата и приятелите си.
Нихан отново спа разделена със Сердар. След предишната нощ беше сърдита и го изгони от спалнята им. Доволна от широкото легло, но и малко тъжна от липсата му, заспа прегърнала неговата възглавница.
Дефне и Йомер приготвиха спокойно нещата за уикенда, след което вечеряха в градината. Гледаха филм, сгушени на дивана, като Дефне се унесе преди края. Йомер я разбуди леко и полупрегърнати, двамата се качиха. Легнаха си с мисълта за утре: неочаквана ваканция за него и план за сдобряване за нея. Дефне се намести с гръб към Йомер и той я прегърна, с ръка на корема й. Заспаха само след секунди.
Неусетно настъпи утрото.

Синан се събуди с неясното чувство за нещо очаквано. Все едно знаеше, че днес ще му се случи нещо, но още не е сигурен какво.
Изпи кафето си в градината в компанията на вярната Лила, докато звънеше на Ясемин, за да се доуточнят кога ще тръгнат.
-   Значи тръгвам след малко, а ти се приготви!- Нареждаше Синан.- Няма да те чакам половин час да се нагласиш като миналия път! Нямам вече търпение да стигнем.
-   Добре, скъпи, добре. Багажът ми е готов, ей сегичка влизам да се изкъпя и съм готова.
-   Охоо значи ще стигнем чак довечера!- Засмя се Синан.- Докато се изкъпеш, облечеш, гримираш….
-   Ама и ти сега… Не съм чак толкова бавна. Бас ловя, че ще те чакам на вратата!
-   Съгласен! Ако спечеля, ще те изкъпя в басейна още с дрехите веднага, щом пристигнем!- Смееше се той.
-   Синан! Много си лош!- Засмя се и тя.- Ако аз спечеля обаче, ти ще сготвиш довечера!
-   И после- аз съм бил лошия!- Възкликна Синан.- Но добре, щом имаш желание да си съсипеш дрехите, аз съм за. После с кеф ще ги смъкна от теб…
-   Синан!- Извика отново тя.- Нарочно ме бавиш, нали?! Затварям, чакам те!
-   Чу ли?- Обърна се той към кучето смеейки се.- Ясемин скоро ще бъде изкъпана.. но по моя начин.

Дефне и Йомер отвориха очи почти едновременно. Събудиха се сгушени точно, както бяха и заспали. Тя се извъртя и той я целуна. Усмивка бавно плъзна по устните й, когато неговите се преместиха на врата ѝ.
-   Нямаме време, трябва да ставаме.- Опита се тя да протестира.
-   И за къде бързаме?! Никой не ни чака, нали така?- Прошепна Йомер, докато я целуваше.
-   Така е, но..- Замълча, когато ръцете му хванаха нейните и ги преместиха над главата ѝ, за да му осигурят по- лесен достъп до тялото ѝ.- Йомер..
-   Шшштт. Искам да ти се насладя- толкова си красива сутрин. Сладкия аромат на съня ти, меката ти кожа, слънцето, което си играе с косите ти…
-   Искаш да припадна, нали?!- Засмя се притеснено тя.
Устните му се смъкнаха надолу, докато стигнаха корема й. Целуна го, след което се премести върху раната й. Обиколи превръзката с устни, докато Дефне се извиваше под него, за да се измъкне от сладкото мъчение. Йомер се върна отново на корема й, целуна го за последно, целуна и устните ѝ и след това и я пусна.
-   Хайде, време е да тръгваме!- Рече той и стана, запътвайки се към банята.
-   Сега?!- Попита невярващо тя, след което чу смеха му.- Баща ти е гадняр!- Прошепна тя на корема си, след което стана, за да се приготви.

Нериман и Корай се събудиха в доста необичайна поза... и време. Преплели крайници, двамата бяха заспали на дивана във фотографа, докато гледаха някакво клюкарско предаване по телевизията снощи. Масата пред тях беше отрупана с остатъци от всякакъв вид храна, докато те се надигаха и мъчеха да се ориентират къде са.
-   Неро?! Какво става?! Къде сме?!- Пулеше се Корай.
-   У вас сме, скъпи. Къде да сме?- Отговори му с досада Нериман.- Оххх цялата съм се схванала.
-   Ти сега наистина ли ще живееш тук? Значи не съм сънувал?- Оглеждаше се той, все едно беше на непознато място.
-   Естествено, цветенцето ми. Вече ще живеем двамата.
-   Браво на нас, миличка! Колко умно сме го измислили!- Възхити се Корай.
-   Нали?!- Не му остана длъжна и Нера.
-   Хайде тогава, живот мой. Да си поръчаме нещо за закуска, а след това ще излезем да се поразходим.
-   Хайде, Кориш. Ще отидем да посетим Мюжгян, нали наскоро се разведе! Ще я поразпитаме за любовницата на мъжа ѝ- 20 год. по- млада моделка.
-   Ще я питаме, нали?!- Зарадва се Кориш.- Тогава поръчвам закуската и тръгваме, че като съм гладен не мога да мисля.
-   И при мен е така, пиленцето ми. Поръчвай, аз ще се изкъпя.
Чувствайки се като у дома си, Нериман се отправи към банята, оставяйки Корай да се оглежда, все едно той е гостенинът в тази къща.

Йомер настоя да закусят, преди да излязат. Все пак Дефне имаше нужда от сили- и за да оздравее по- бързо, и за да е силно и здраво бебето.
Йомер сам приготви закуската, докато съпругата му го наблюдаваше. Седнала на един от високите столове и подпряна на плота, тя се любуваше на лекотата, с която той се движеше из кухнята. Дефне силно желаеше срещата със Синан по-късно да премине по план. Беше й много трудно да крие от съпруга си истинската причина за така внезапното й желание за почивка и то точна във вилата на Синан. Чувстваше се, сякаш го предава за пореден път. Но от друга страна имаше доверие на Ясемин, че ще ѝ помогне да сдобрят братята, и се надяваше всички да са доволни накрая. Имаше предчувствието, че в края на уикенда всичко ще е по старо му.
Докато Дефне го гледаше и размишляваше, Йомер се обърна с усмивка.
-   Добре ли си, скъпа?! Нещо си умислена?!-  Попита я той и я придърпа за целувка.
-   Да, скъпи, добре съм! Щом ти си до мен, как бих могла да съм неспокойна?!- Отговори му тя и го целуна отново.- Обичам те! Никога не го забравяй!- Прошепна Дефне във врата му, сгушена в обятията на силните му ръце.
-   Никога не бих забравил!- Увери я Йомер. Отдръпна я от себе си, за да я погледне в очите. Хвана лицето й в дланите си, погледна я със топлите си очи и прошепна: - Обичам теб и детето ни повече от живота си, любима!
Други думи не бяха нужни. Любовта в очите на двама им искреше с пълна сила.

Ясемин чакаше Синан нагласена, дори гримирана, с малък куфар до себе си. Беше излязла дори на улицата, за да натрие носа на годеника си.
-   Вай, вай, вай!- Изрече той, докато слизаше от колата.- Да вярвам ли на очите си?!
-   Вярвай, вярвай! Не знам само аз да се надявам ли, че ще спазиш уговорката.- Каза тя, докато го прегръщаше и целуваше.
-   Аааа обиждаш ме.- Направи се на засегнат Синан.
-   Ще видим.- Подсмихна се Яса и се качи в колата.
Предпочиташе да се шегува с него, за да не разбере колко е притеснена. Не знаеше как ще реагират нито Синан, нито Йомер. С Дефне бяха планирали всичко, но винаги имаше начин всичко да се обърка.

Малко след Исо и Садри в работилницата влезе и Неджми. Макар че бе събота, той бе сигурен, че ще намери майстора тук.
След като му разказа какво се е случило, той поиска съвет от по- възрастния мъж.
-   Знаеш, че не обичам да се меся в чуждите работи, синко.- Започна Садри.- Каквото чувстваш, това прави. Онзи ден казах същото и на Исо- кимна той към младежа, който ги слушаше мълчаливо, докато работеше.- Слушай сърцето си, то никога няма да те излъже!
-   Но самият аз не знам какво изпитвам, майсторе. Толкова години прекарах с Нериман, вече не разбирам кое е любов, кое навик. Объркан съм.- Тъжно отговори Неджми.- Не искам повече да ме замесва в нейните игрички. Не мога вече да стоя и да гледам как проваля живота на всички около нас.
-   Опита ли да поговорите?- Попита, макар да знаеше отговора майстора.
-   Да съм опитвал? Повече от половин година ѝ говоря, но тя не ме чува. Живее си в свой собствен свят.
-   Тогава ще ти дам такъв съвет, синко. Изчакай с развода. Не прави нещо, само защото си гневен. Опитай се да се успокоиш, да поговориш с Йомер и да оправите нещата помежду ви. Не настоявай, но и не го оставяй сам. След като Йомер ти прости, помисли отново. Поговори пак с Нериман, опитай дали няма да успееш да я промениш. И чак тогава решавай.
Неджми си тръгна умислен, а Садри попита Исо какво мисли.
-   Сега вече ми се изясниха много неща относно историята на Дефне. И все повече разбирам Йомер.
След това се зае с работата си, без да отрони и дума.