С какво ви дразнят свекървите- 67

Здравейте, дойде време и аз да започна да се оплаквам от свекървище.   С приятеля ми сме заедно от 3 години, но познавам техните от повече от 2 години. В началото аз живях на квартира и приятелят ми спеше вкъщи почти всяка вечер и ходихме при родителите му почти всеки ден. Той си водеше, че живее с тях, но си се беше изнесъл почти при мен. В началото проблеми никакви, майка му ме прие много добре, аз много я харесах, говорихме си, когато ходих в тях. Абе идилия, разправях на всички приятелки, че се разбираме по-добре отколкото със собствената ми майка. Сестрата на приятеля ми живее в чужбина от доста години с мъжа и детето си и решихме с приятеля си и ние да идем. Но първо да иде той, да е при сестра си, да изчакаме да си стъпи на краката и тогава да ида аз. И двамата бяхме средна работа с английския, но аз повече се занимавах да уча.

барабар с кучето ни, което те много обикнаха и не могат сега да живеят без него. Може би и там ми беше най-голямата грешка, ако знаех как ще се променят нещата. В началото всичко беше нормално, много ми беше трудно без моя приятел и знаех, че ще мине доста време, докато може и аз да отида. Започнах да проучвам варианти да ида на бригада, да поизкарам и аз малко пари и да посвикна с обстановката и езика, или пък да стана опеър в някое семейство, близо до градчето, където живее сестра му. Тази идея никак не се одобри от майка му, къде съм щяла да ходя, да съм си чакала мирно, докато му дойде времето. Като цяло аз съм човек, който обича да си върши работите сам, да не разчитам на чужда помощ и да градя всичко сама. И не мислех, че това е лошо. Тя е точно обратното, търси лесното, без много напъване, помощ приема от всички и никога няма да предприеме някаква промяна. Тогава малко се сдърпахме, защото и обясних, че аз съм различен човек и не ме притеснява това да ида да се пробвам, за да ни се развият по-бързо нещата. А тя се опита да ми се наложи и долу горе успя. Тя е човек от старата генерация, тегли ми една лекция как жената трябва да следва мъжа си и да се съобразява с неговите решения, да не си позволява много много неща без да се допита до него. С приятеля ми и двамата не сме на това мнение, но тя има много голямо влияние над него и той предпочита да се съгласи с нея от колкото да спори, защото знае, че с нея на глава не може да излезе. Жената не е лоша, много си обича децата и ги обгрижва по всевъзможни начини. Проблема е там, че приятеля ми отива към 30, а сестра му е дори по-голяма от нея, и постоянното притеснение, разпитване и даване на отчет кой кога и какво ял, пърдял, дали и е с разстроен стомах или е запекан ми идва в повече. Може нищо да ти няма, тя си мисли, че имаш най-страшните болести и само мрънка да пиеш витамини да идеш на лекар и др. Постоянното дондуркане на сина и ми идва много изнервящо, изкарва нещата така, че аз не мога да готвя, да чистя и постоянно се дава акъл за най-дребните неща. Стана така, че заминах при приятеля ми, той беше намерил квартира и сега си нареждаме нещата, започнах работа и си правим планове за бебе, когато имам договор. Искаме да си вземем и кучо, но в тази къща не може. Свекър и свекърва ми го гледат в момента. Преди приятеля ми да замине се говореше, че когато си стъпим на краката и родителите му ще дойдат, че и двете им деца са в чужбина, не им се стои сами в България. Но поне след година, нека споделя, че и двамата са над 55, и дума не знаят английски. Съответно искат да дойдат да живеят при мен и приятеля ми, а не при сестра му, която е с деца и има нужда от помощ. Или поне докато получат и те постоянен договор и могат да се изнесат на квартира. Аз и приятелят ми сме доста премерени с емоциите и споделянето с тях отколкото сестра му. Ние обичаме спокойствието и ни е по-приятно да сме си двамата вкъщи или да се разходим някъде, отколкото да се съберем 10 човека в едната къща и да прави дандания. Лично аз нямам нищо против да ги виждаме и да се чуваме, но да не се разтягат локуми по 2 часа по скайп, а когато аз не се покажа една вечер, следващия път има студено отношение към мен. Че това не било уважение и съм била дистанцирана от тях. А откакто дойдоха на гости отношението към мен продължава да е студено и донякъде лицемерно. Една вечер след 10часов работен ден с приятелят ми отидохме в сестра му, където бяха всички, майка му му каза, че са решили със сестра му на другия ден да ходят в някакъв парк, че и той да идел. Той обясни, че ще работи до обяд, ще е мръсен и ще иска да се прибере да се изкъпе и да се приготви и тогава да иде с тях. То започна едно мрънкане какво толкова имаш да си опряваш, ама няма да си толкова мръсен, ти не искаш да дойдеш с нас и т.н. При което той няколко пъти обясни нормално, че ще се оправи набързо и ще иде, но тя си знае нейното постоянно намилаше, при което той се изнерви, смъмри я, и каза, че си тръгва и не иска повече да говори, щом никой не проявява разбиране.  Аз изтърчах след него да го извикам да се разберат, да не се карат. Когато се изнерви и е ядосан той има нужда от малко време да се успокои и тогава може да говори, иначе си изтърва нервите и после има много обидени от казаните истини. Каза ми да си прибера вътре при тях и че като се успокои ще влезе. И аз се прибрах и ооо, майка му реве, сестра му ме гледа лошо и се започна тирадата. Ние с какво сме заслужили подобно отношение, това не е моето дете,  той не беше такъв. Откакто ти дойде и той се промени. И двамата се променихте към лошо, не показвате никакво уважение. Не говорите с нас, не се смеете с нас. Ние чакахме толкова време да дойдем да сме заедно всички да се радваме и да си споделяме. Да ни разказвате през какво сте преминали, очаквахме по-топло отношение, а вие сте се затворили и идвате тук по задължение. Какво съм му направила, че се държи така с мен, аз ако знаех, че ще станете такива хора НЯМАШЕ ДА ВИ РАЗРЕША да дойдете. Откакто ти дойде той не е същия, като живееше при кака му какъв беше усмихнат, лъчезарен, сега е отслабнал, толкова е блед, желязото му е паднало, той не е добре, сигурно има някакъв здравословен проблем, за да се държи така. Много сме обидени...... Нека вметна, че 4 седмици сигурно всеки ден сме ходили в сестра му да я отменяме за бебето, след като сме работили по 10-11 часа тежка работа, да може тя да поспива малко, защото мъжа и беше на почивка и го нямаше. Разбира се, че не можем при положение, че сме скапани, недоспали да не сме в същото настроени като тях, които са дошли 1 месец на почивка и по цял ден са си вкъщи или хайманосват по магазините. Не можело да се разчита за нищо на нас.
От тогава аз наистина се отдръпнах от тях, с нищо не съм заслужила подобно отношение и подобни нападки. Два дни след това приятелят ми ми каза, че му е било СЪОБЩЕНО, че техните вече имат нужните документи и след 2 месеца идват при нас. При което за мен чашата преля и му обясних много неща. Той няма нищо против те да дойдат и да работят, но както за него така и за мен е твърде рано да идват. Още ние не сме си подредили живота, а трябва и тях да ореждаме, което няма да е никак лесно. Попитах го защо 1 месец никой не седна с нас и да поговори и да ни пита дали имаме готовност да ги приемем, а направо ни се сервира, че те и сестра му вече са взели решение и идват. Той също не е съгласен, но няма как да ги върне, защото са му родители. Той се оказва между чука и наковалнята и не знае как да постъпи, той също иска да сме самостоятелни и да не ни се меси майка му в живота ни. Два дни чаках някой да подхване темата и да ми съобщят и на мен, но така и никой не го направи. Само се говореше ние като дойдем това и онова така и така. От тогава минаха 10 дни, откакто ги изпратихме на летището, аз не съм разговаряла с тях, нямам и желание. Онзи ден ходихме до сестра му и тя каза, че иска да говорим тримата с приятеля ми да сме си изясняли нещата, че техните били много обидени и не сме имали право да се държим така. Как не сме се държали топло и дори към сестра му сме били дръпнати. Тегли ни на нас същото конско каквото се изля върху мен. Че трябвало да им покажем, че те са желани, да им помогнем, че тя нямала къде да го сложи и затова трябва да са при нас. Че тя щяла да помага финансово, защото явно затова не сме ги искали, че не сме искали да харчим пари по тях. Били сме харчили пари за глупости, не сме си правили сметката. И започна да ми прави сметка на парите, ако била тя колко щяла да е спестила вече. Работата е там, че на мен не ми се свидят парите, аз съм готова да им плащам половината квартира и от приятеля ми и сестра му някаква сума, но не и да живея на едно място с тях. На него това му го казах. Кълбо от нерви съм от тогава, място не мога да си намеря, като знам, че след 2 месеца идват и ще трябва да сме заедно 24 часа. Вкъщи, на работа, в почивните дни... Майка ми също е доста притеснена, защото знае, че не понасям никой да ми дава акъл и да ми се меси в домакинството, а че дойде ли майка му, за мен ще настане същински ад. От година съм с Хашимото, пия лекарства, искаме бебе, имам и поликистозни яйчници, което в комбинация с Хашимото хич не е добре. Искам да си пазя здравето, а при тези обстоятелства ще е мисията невъзможна с всичките нерви, които троша още от сега. Приятелят ми си е в България, говорил е с майка си, уж са се уточнили и разбрали и искала майка му утре да и се обадя и да говорим. Били обидени, че не говоря с тях, не споделям както сестра му си излива всички битови истории  и с бебето. Приятеля ми и обяснил, че не съм от най-приказливите хора, но тя това не го разбира. Искали да се държа по-топло с тях, а след тези нападки, които се отправиха към мен, аз не мога да се държа лицемерно и да се държа все едно нищо не е станало. От сега си мисля какво да и кажа и как да се държа, защото тя не е човек, който се опитва да те разбере. Знае си нейното и ако не си на нейното мнение си лош и си против нея. Моля ви дайте ми някакъв съвет, ако трябва да и кажа всичко, което мисля и което не ми харесва ще се изпокараме.