С какво ви дразнят свекървите- 67

  • 90 523
  • 765
# 195
На него или не му стиска да тропне на мама или не е съвсем наясно с чувствата на авторката, защото ме съмнява, че това, което тя написа тук му го е казвала досега на него лично в прав текст.
Виж целия пост
# 196
Леле хванах се за главата.
Не знам как и дали ще се оправиш.
Не съм и сигурна дали не е вече късно да говориш с приятеля си.Доста си закъсняла и търпяла.Трябвало е да го направиш много по рано .
Направо не знам как ще си със свекърите с тяхната намеса от една страна и с намесата на зълвата от друга.Не знам доколко е готов приятвля ти да се опълчи и на майка си и на сестра си.
Виж целия пост
# 197
Не иде реч за опълчване, според мен, а за трезва преценка!
Защо не разкажат на хората в какво се състои работата, какви усилия изисква, за да си дадат сметка, че няма да се справят и да пазят работните си места в България, докато могат?
Ако авторката е умна, на това ще наблегне, не на факта, че ще ѝ пречат- за да не се настройват всички срещу нея.
Отделно от факта, че няма да се справят с тежката работа, да им се припомни, че и официалните изявления на властите са, че ще оставят в страната само образовани хора, знаещи езика.
Виж целия пост
# 198
Скрит текст:
Здравейте, дойде време и аз да започна да се оплаквам от свекървище.  #2gunfire С приятеля ми сме заедно от 3 години, но познавам техните от повече от 2 години. В началото аз живях на квартира и приятелят ми спеше вкъщи почти всяка вечер и ходихме при родителите му почти всеки ден. Той си водеше, че живее с тях, но си се беше изнесъл почти при мен. В началото проблеми никакви, майка му ме прие много добре, аз много я харесах, говорихме си, когато ходих в тях. Абе идилия, разправях на всички приятелки, че се разбираме по-добре отколкото със собствената ми майка. Сестрата на приятеля ми живее в чужбина от доста години с мъжа и детето си и решихме с приятеля си и ние да идем. Но първо да иде той, да е при сестра си, да изчакаме да си стъпи на краката и тогава да ида аз. И двамата бяхме средна работа с английския, но аз повече се занимавах да уча.
Откакто той замина аз се преместих да живея при родителите му,
Скрит текст:
барабар с кучето ни, което те много обикнаха и не могат сега да живеят без него. Може би и там ми беше най-голямата грешка, ако знаех как ще се променят нещата. В началото всичко беше нормално, много ми беше трудно без моя приятел и знаех, че ще мине доста време, докато може и аз да отида. Започнах да проучвам варианти да ида на бригада, да поизкарам и аз малко пари и да посвикна с обстановката и езика, или пък да стана опеър в някое семейство, близо до градчето, където живее сестра му. Тази идея никак не се одобри от майка му, къде съм щяла да ходя, да съм си чакала мирно, докато му дойде времето. Като цяло аз съм човек, който обича да си върши работите сам, да не разчитам на чужда помощ и да градя всичко сама. И не мислех, че това е лошо. Тя е точно обратното, търси лесното, без много напъване, помощ приема от всички и никога няма да предприеме някаква промяна. Тогава малко се сдърпахме, защото и обясних, че аз съм различен човек и не ме притеснява това да ида да се пробвам, за да ни се развият по-бързо нещата. А тя се опита да ми се наложи и долу горе успя. Тя е човек от старата генерация, тегли ми една лекция как жената трябва да следва мъжа си и да се съобразява с неговите решения, да не си позволява много много неща без да се допита до него. С приятеля ми и двамата не сме на това мнение, но тя има много голямо влияние над него и той предпочита да се съгласи с нея от колкото да спори, защото знае, че с нея на глава не може да излезе. Жената не е лоша, много си обича децата и ги обгрижва по всевъзможни начини. Проблема е там, че приятеля ми отива към 30, а сестра му е дори по-голяма от нея, и постоянното притеснение, разпитване и даване на отчет кой кога и какво ял, пърдял, дали и е с разстроен стомах или е запекан ми идва в повече. Може нищо да ти няма, тя си мисли, че имаш най-страшните болести и само мрънка да пиеш витамини да идеш на лекар и др. Постоянното дондуркане на сина и ми идва много изнервящо, изкарва нещата така, че аз не мога да готвя, да чистя и постоянно се дава акъл за най-дребните неща. Стана така, че заминах при приятеля ми, той беше намерил квартира и сега си нареждаме нещата, започнах работа и си правим планове за бебе, когато имам договор. Искаме да си вземем и кучо, но в тази къща не може. Свекър и свекърва ми го гледат в момента. Преди приятеля ми да замине се говореше, че когато си стъпим на краката и родителите му ще дойдат, че и двете им деца са в чужбина, не им се стои сами в България. Но поне след година, нека споделя, че и двамата са над 55, и дума не знаят английски. Съответно искат да дойдат да живеят при мен и приятеля ми, а не при сестра му, която е с деца и има нужда от помощ. Или поне докато получат и те постоянен договор и могат да се изнесат на квартира. Аз и приятелят ми сме доста премерени с емоциите и споделянето с тях отколкото сестра му. Ние обичаме спокойствието и ни е по-приятно да сме си двамата вкъщи или да се разходим някъде, отколкото да се съберем 10 човека в едната къща и да прави дандания. Лично аз нямам нищо против да ги виждаме и да се чуваме, но да не се разтягат локуми по 2 часа по скайп, а когато аз не се покажа една вечер, следващия път има студено отношение към мен. Че това не било уважение и съм била дистанцирана от тях. А откакто дойдоха на гости отношението към мен продължава да е студено и донякъде лицемерно. Една вечер след 10часов работен ден с приятелят ми отидохме в сестра му, където бяха всички, майка му му каза, че са решили със сестра му на другия ден да ходят в някакъв парк, че и той да идел. Той обясни, че ще работи до обяд, ще е мръсен и ще иска да се прибере да се изкъпе и да се приготви и тогава да иде с тях. То започна едно мрънкане какво толкова имаш да си опряваш, ама няма да си толкова мръсен, ти не искаш да дойдеш с нас и т.н. При което той няколко пъти обясни нормално, че ще се оправи набързо и ще иде, но тя си знае нейното постоянно намилаше, при което той се изнерви, смъмри я, и каза, че си тръгва и не иска повече да говори, щом никой не проявява разбиране.  Аз изтърчах след него да го извикам да се разберат, да не се карат. Когато се изнерви и е ядосан той има нужда от малко време да се успокои и тогава може да говори, иначе си изтърва нервите и после има много обидени от казаните истини. Каза ми да си прибера вътре при тях и че като се успокои ще влезе. И аз се прибрах и ооо, майка му реве, сестра му ме гледа лошо и се започна тирадата. Ние с какво сме заслужили подобно отношение, това не е моето дете,  той не беше такъв. Откакто ти дойде и той се промени. И двамата се променихте към лошо, не показвате никакво уважение. Не говорите с нас, не се смеете с нас. Ние чакахме толкова време да дойдем да сме заедно всички да се радваме и да си споделяме. Да ни разказвате през какво сте преминали, очаквахме по-топло отношение, а вие сте се затворили и идвате тук по задължение. Какво съм му направила, че се държи така с мен, аз ако знаех, че ще станете такива хора НЯМАШЕ ДА ВИ РАЗРЕША да дойдете. Откакто ти дойде той не е същия, като живееше при кака му какъв беше усмихнат, лъчезарен, сега е отслабнал, толкова е блед, желязото му е паднало, той не е добре, сигурно има някакъв здравословен проблем, за да се държи така. Много сме обидени...... Нека вметна, че 4 седмици сигурно всеки ден сме ходили в сестра му да я отменяме за бебето, след като сме работили по 10-11 часа тежка работа, да може тя да поспива малко, защото мъжа и беше на почивка и го нямаше. Разбира се, че не можем при положение, че сме скапани, недоспали да не сме в същото настроени като тях, които са дошли 1 месец на почивка и по цял ден са си вкъщи или хайманосват по магазините. Не можело да се разчита за нищо на нас.
От тогава аз наистина се отдръпнах от тях, с нищо не съм заслужила подобно отношение и подобни нападки. Два дни след това приятелят ми ми каза, че му е било СЪОБЩЕНО, че техните вече имат нужните документи и след 2 месеца идват при нас. При което за мен чашата преля и му обясних много неща. Той няма нищо против те да дойдат и да работят, но както за него така и за мен е твърде рано да идват. Още ние не сме си подредили живота, а трябва и тях да ореждаме, което няма да е никак лесно. Попитах го защо 1 месец никой не седна с нас и да поговори и да ни пита дали имаме готовност да ги приемем, а направо ни се сервира, че те и сестра му вече са взели решение и идват. Той също не е съгласен, но няма как да ги върне, защото са му родители. Той се оказва между чука и наковалнята и не знае как да постъпи, той също иска да сме самостоятелни и да не ни се меси майка му в живота ни. Два дни чаках някой да подхване темата и да ми съобщят и на мен, но така и никой не го направи. Само се говореше ние като дойдем това и онова така и така. От тогава минаха 10 дни, откакто ги изпратихме на летището, аз не съм разговаряла с тях, нямам и желание. Онзи ден ходихме до сестра му и тя каза, че иска да говорим тримата с приятеля ми да сме си изясняли нещата, че техните били много обидени и не сме имали право да се държим така. Как не сме се държали топло и дори към сестра му сме били дръпнати. Тегли ни на нас същото конско каквото се изля върху мен. Че трябвало да им покажем, че те са желани, да им помогнем, че тя нямала къде да го сложи и затова трябва да са при нас. Че тя щяла да помага финансово, защото явно затова не сме ги искали, че не сме искали да харчим пари по тях. Били сме харчили пари за глупости, не сме си правили сметката. И започна да ми прави сметка на парите, ако била тя колко щяла да е спестила вече. Работата е там, че на мен не ми се свидят парите, аз съм готова да им плащам половината квартира и от приятеля ми и сестра му някаква сума, но не и да живея на едно място с тях. На него това му го казах. Кълбо от нерви съм от тогава, място не мога да си намеря, като знам, че след 2 месеца идват и ще трябва да сме заедно 24 часа. Вкъщи, на работа, в почивните дни... Майка ми също е доста притеснена, защото знае, че не понасям никой да ми дава акъл и да ми се меси в домакинството, а че дойде ли майка му, за мен ще настане същински ад. От година съм с Хашимото, пия лекарства, искаме бебе, имам и поликистозни яйчници, което в комбинация с Хашимото хич не е добре. Искам да си пазя здравето, а при тези обстоятелства ще е мисията невъзможна с всичките нерви, които троша още от сега. Приятелят ми си е в България, говорил е с майка си, уж са се уточнили и разбрали и искала майка му утре да и се обадя и да говорим. Били обидени, че не говоря с тях, не споделям както сестра му си излива всички битови истории  и с бебето. Приятеля ми и обяснил, че не съм от най-приказливите хора, но тя това не го разбира. Искали да се държа по-топло с тях, а след тези нападки, които се отправиха към мен, аз не мога да се държа лицемерно и да се държа все едно нищо не е станало. От сега си мисля какво да и кажа и как да се държа, защото тя не е човек, който се опитва да те разбере. Знае си нейното и ако не си на нейното мнение си лош и си против нея. Моля ви дайте ми някакъв съвет, ако трябва да и кажа всичко, което мисля и което не ми харесва ще се изпокараме.  newsm78  #Cussing out
А това защо си си го причинила? По този начин си им отворила врата към живота си, сега те я отварят още по-широко. Сега ще ти е много по-трудно да запазиш личния си живот личен, ще има сърдене и разправии, което не е болка за умиране.
Виж целия пост
# 199
Нещата, когато отидох да живея при тях не буха така както сега, изглеждаха ми доста либерални и разбрани хора. Приятелят ми знае мнението ми, нищо не съм му спестила, но му казах, че те са му майка и баща, ако го дразнят той много лесно може да скръцне със зъби и да си каже в прав текст какво го дразни. Ама нали е на мама и на тати момчето, винаги ще му простят. Само че аз не мога да си позволя да им се развикам, когато ми прекипи, ако е майка ми иди дойди, ще и мине. Това са хора, които не приемат мнение различно от тяхното, аз се опитвах да обясня, че съм различен човек, майка ми ме е отгледала сама с много саможертви, научила ме е да се справям сама с живота и никога да не търся чужда помощ, освен ако не съм в крайна нужда. Те били обидени, че никога не съм търсила тяхната помощ, че съм искала сама да се оправям, не можело така, трябвало да си споделям проблемите и да сме търсили заедно решение. Моята майка е била преди няколко дена и са говорили, майка му се жалвала как приятеля ми колко бил блед, отслабнал, променен, не говорел, откак аз съм отишла. Майка ми най-дипломатично и е обяснила, че сме големи хора и трябва да тни оставят сами да се справяме и да не ни се месят, и тя ооо ама аз не им се меся.... Обяснила майка ми, че аз съм различна от тях и че винаги съм се справяла сама, то така не можело. Абе на стената да говориш повече ще те разбере....  #2gunfire
Виж целия пост
# 200
Няма значение как са изглеждали. Отивайки при тях, ти си ги поканила в живота си. Сега те злоупотребяват с тази покана.
ПП По чия инициатива отиде в тях и защо?
Виж целия пост
# 201
Отидох, защото с приятеля ми имаме куче, аз работих в България 6 дни до 7 вечерта и нямах възможност да го извеждам през деня, майка му през ден почива и това беше основната причина да ида при тях, а и да не седя сама, ако си бях останала в квартирата щеше да трябва да ходя всеки ден да ги виждам, защото иначе един ден ако не се обадя те се сърдят. Да не ме мислели какво ще правя самичка и защо да плащам квартира. Майка ми живее в друг град, така че нямаше как да ида при нея и да пътувам всеки ден за работа. Пък и се очакваше това да продължи 2-3 месеца те станаха 6.
Виж целия пост
# 202
А те ли те поканиха при тях?

Отн. останалото:

Взимате куче, за което се оказва, че сами не може да се грижите, и трябва да се намеси "мама", за да го гледа.
Отиваш при тях, за да не седиш сама. Защо? Не си дете. Дали ще плащаш или няма да плащаш квартира, би трябвало да бъде само и единствено твое решение и твой избор. Ти сама си го направила и техен, а после се сърдиш.
Отиваш при тях, защото иначе трябвало да ходиш всеки ден. Нали виждаш къде ти е грешката? Те ти казват "скачай", ти питаш "колко високо". Защо им играеш по свирката?
На твое място нито щях да отида да живея при тях, нито щях да им се явявам на оглед всеки ден, независимо колко благороден повод ми сервират, нито щях да им давам отчети за личните си решения. Ти сама си си го направила всичко това, сега искаш да дадеш заден ход, което ще ти бъде много по-трудно, ако още в началото не ги беше оставила да ти се качат на главата.
Виж целия пост
# 203
Допуснала си ги сама твърде навътре в живота си.Какво значи че е трябвало да ходиш всеки ден  да ги виждаш.Кой го изисква това и защо е нужно при положение че са здрави и са добре.
Не искам да звуча песимистично но не те виждам в тази ситуация как ще се оправиш.
Виж целия пост
# 204
Съветвам те да поговориш с приятеля си и да поставиш някои условия /за начина и най-вече срока на съжителството/. Не може само ти да правиш компромиси. Утре като ви се роди бебе, какво ги правите тези двамата. У сестра му е тясно, при вас също ще стане тясно и къде ще ги пратите. ....особено ако в един прекрасен момент установят , че за тях там няма подходяща работа. Въобще смяташ ли, че приятеля ти ще те защити, когато се наложи и ако трябва включително да покаже вратата на родителите си. Хубаво е да си поговорите за последствията и въобще за бъдещето, че да не дойде ден, в който да го питаш "И сега какво правим" и той да ти вдига рамене.
Виж целия пост
# 205
Хич не виждам проблем. Да, ситуацията е доста омотана, но лесно разрешима. Просто слагаш точката, приключваш с тия глупости, и това е.
Никой не може да те принуждава или изнудва да общуваш с него, или да споделяш каквото и да е. Дори собствената ти майка. Приятеля ти може да общува с тях както си иска, ти не си длъжна. Същото се отнася и за местенето им при вас - и двамата трябва да сте на едно мнение, и да се подкрепяте взаимно, и няма как да ви се месят. Естествено че ще мрънкат. И какво от това?!
Виж целия пост
# 206
Абе тя  добре ще поговори с приятеля си , ама не виждам как ще промени нещата.
Разговора е трябвало да стане преди да реша да заминат и тогава тя да е поставила  картите на масата че не желае съжителство с техните
Обаче тук се намесва и зълвата
Не разбирам защо толкова се съобразяваш с тях-"трябвало е да ходиш всеки де да виждаш техните,сега пък след работа ходите всеки ден при зълвата за да си почине тя.Зълва ти ти държи сметка за начина на живот  и за това как си харчиш парите,свекърва ти ти държи сметка  за това как изглежда в нейните очи синчето и,какво ядете и как живеете
Допуснала си да ти се качат на главата и да те командорят както си знаят
Виж целия пост
# 207
С отиването си у тях, си им показала, че животът ти може да бъде диктуван според техните правила и по техен тертип... Но това, така или иначе е свършено и не може да се поправи.
Според мен, варианта е да се обясните- право куме в очи и да се надяваш да не получат от онези нервни пристъпи, които получават свекърите, когато снахата изяви желание за самостоятелност. Предполагам, че ще има доста сърдечни кризи, но това е единственото ти решение.
Другият вариант е въпреки крайното неудобство, което биха причинили на зетя, да се пренесат у сестра му, като, разбира се, казваш, че вие ще помагате финансово. А факта, че вие имате свободна стая, не означава, че трябва да имате съквартиранти с претенции и изисквания. Ако трябва, им кажи, че понякога не можеш да спиш добре и за да не притесняваш синчето, спиш в свободната стая.
За всичко това, обаче, трябва да имаш пълната подкрепа от мъж си и всъщност, той да е този който взима това решение.
Това, да се харесаш на всички, да им изпълняваш прищевките (вкл. и тези на сестрата, относно гледането на бебе след 10 часа работа), въпреки собствените ти желания, не е добре за теб, а и така или иначе никога няма да го постигнеш.
Виж целия пост
# 208
Отиваш при тях, защото иначе трябвало да ходиш всеки ден. Нали виждаш къде ти е грешката? Те ти казват "скачай", ти питаш "колко високо". Защо им играеш по свирката?
Хващам се за израза, много е на място!
В случая обаче ми се струва много трудно, ако не и невъзможно след толкова пъти "Колко високо?" някой да обърне внимание на мнението и аргументите й.
Още повече, че приятелят е възможно да споделя мнението на майка си относно жената и мястото й.
За обсебването не ми се говори дори, на доста къс повод държат момичето.
Виж целия пост
# 209
А ако момичето покани и майка си в квартирата?
Писа, че жената е сама. Защо и тя да не иска да живее близо до дъщеря си?
Или поне да постави въпроса, че и тя има родител и същите права.
По-горе беше споменато да им се обясни, че труда е тежък, работата сложна и може да не се справят.
Без език също е трудно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия