Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

  • 39 762
  • 492
# 390
Ама вие още ли не разбирате?
Това важи само в ситуации, които са в полза на мъжа! Не е редно да се поставяме на негово място, родени сме нисши Joy
Твоите постове показват точно това.

La Sombra, когато мъжът каже същото като теб - какво правим? Когато отрича и не се съобразява с твоите особености и различия?


Авторката демонстрира типичното разминаване между мъжа и жената, ако не се беше случило това нещастие - можеше и да не разбере че определено не си пасват.
Напълно подкрепям Абсурт за нереалните мъже на съфорумките. много интересно се извъртя темата - не че техните мъже били такива, а такива трябвало да са отношенията в брака  ПО ПРИНЦИП. Ще падна...
И колкото и да отричате - има значение дали авторката е чакала 10 минути или 2 часа.
Има дребнави хора, вкл. жени, вкл. в този форум, които са в състояние да звъннат 10 пъти в минута, за да контролират нещата. И хора, които се филмират, ако изчакат 5 минути.
Защо човекът трябва да се обажда, а не тя да му звънне? Да ви идва наум, че не е приятно в стая с още хора някой постоянно да слуша продължително звънене?
Скрит текст:
При последното ми лежане в болница една леля дойде да гледа майка си и изкара две трети от времето навън да говори по телефона, след като поговори доста и в стаята с половината рода. Добре, че телевизорът се счупи, а аз имам тапи за уши и блажено се наспах.
Здравейте, по-напред в темата написах, че той закъсня въпреки ориентировъчния час, който лекарката му беше казала, не казвам че ми  е проблем да изчакам 10 минути, а че за мен е редно щом лекарката каже, че към 16:30 ще съм готова той в този час да е най-малкото в близост до болницата, а не в другия край на София например и изобщо да не звънне, което за мен значи, че въпреки че минава часа, в който е казано че ще съм готова аз не съм се обадила , ако аз бях на негово място най-малкото щях да се притесня, че нещо се е усложнило и поне да пиша, ако не и да тръгна към болницата за да се уверя че всичко е наред.Но не той си е стоял и е чакал аз да звънна.И след като звъннах естествено понеже беше далече, се наложи да го изчакам отвън в жегата не яла и не пила нищо цял ден, след аборт. След упойката, когато се събудих бях в друга стая не при вещите си и не можех веднага да му звънна докато сляза в стаята с вещите ми те вече ме изписаха, той тепърва след като му звъннах тръгна към мен.Може би затова лекарката му каза ориентировъчен час за да не чакам после сама , но няма кой да се съобрази с него.
Също така написах, че бях сама в стая и той много добре го знаеше, няма кой да притеснява с едно позвъняване, едно не десет примерно.
Виж целия пост
# 391
Добре, признавам, че поводът наистина изисква МАЛКО повече емпатия, но за мен по-тревожно е поведението му впоследствие. Не мога еднозначно да кажа защо мъжът ти постъпва така, явно комуникацията ви куца.
Има хора, не задължително мъже, които с игнорирането на нещо неприятно се опитват да го забравят. Както и мъже, които не могат да търпят женски сълзи. Ако си попаднала на такъв - прецени дали ще можеш да криеш емоциите си от него, иначе по-добре всеки по своя път.
Впрочем, и при мен, ако не ми се говори - няма начин да ме накараш.
Виж целия пост
# 392
Добре, сбъркал е, че е чакал да се обадиш, а не е звънял, въпреки че, както каза и ти, майка ти е звъняла, ама не се е свързала, щото мобилния ти не е бил там, където са те кюртирали.
Сиреч и да беше звънял, все тая, но за теб щеше да е важен жеста.
Ами, за месец близо, не можа ли да му го кажеш и да приключиш с драченето?
По- добре ли са сега отношенията ви, като намилаш три седмици и се самонавиваш, че уважението и обичта му се побират в проклетите 10 минути, които си имала неблагоразумието да го чакаш отвън? newsm78
Разбрах, че сте заедно 4 години- това ли е гафът на живота му или има друго, което си преглъщала досега и последното е преляло чашата?
Не искам да ми отговаряш, а те подсещам да си зададеш въпросите, без да се влияеш от изцепките на мамите с идеалните мъже....... Peace
 
Виж целия пост
# 393
Ако на някой мъж това не му изнася или харесва - така да бъде, пътят му е свободен. На мнение съм, че компромиси се правят двустранно и ако си заслужава.
В случая като не се знае точно кога ще е готова, аз бих звъняла от притеснение. Ей така, да видя какво става и добре ли е.
И не, мъжът ми не е нереален и идеален, но е такъв, какъвто аз съм го искала.
Болднатото може да го каже и мъжът. И тогава?
Той не иска да говори с нея, тя пак се натиска, а после реве, че не е казал каквото трябва. Да си мълчи и тя, той все някога ще отвори уста, но тогава тя да не му отговаря - така ще го "накаже" по-добре.
Да, никой не е идеален, пасването е точно това - на едно място единият стърчи повече, на друго - поддава.
Човекът е още в упойка, а ти ще звъниш ей така... Просто брилянтно
И като го каже, какво? Намекваш, че пак жената трябва да прави постоянно компромиси ли? Такива, които са лежали на тая кълка, съм ги разкарала овреме, не съм се омъжвала за тях. Въпросът е да се намери човек с твоите разбирания, който не страда от излишни мании за величие на база на пола си.
Без компромиси не може, но е здравословно да се правят от двете страни, когато се налага. Не само единият, обикновено жената, да отстъпва и преглъща.
И да, бих звъняла, още повече като ми е посочен ориентировъчен час.
Виж целия пост
# 394
Ами, за месец близо, не можа ли да му го кажеш и да приключиш с драченето?
По- добре ли са сега отношенията ви, като намилаш три седмици и се самонавиваш, че уважението и обичта му се побират в проклетите 10 минути, които си имала неблагоразумието да го чакаш отвън?

Пак омаловажаваш нещата /и що пък ТЯ да е имала неблагоразумието/ до единичен физически пропуск, а проблема е много по-голям. Въобще не става дума за 10 мин. седене пред болницата.

За месец няма как да забрави:
1. Че се е чувствала сама, изплашена и изоставена от него в болницата.
2. Че я е накарал да почувства, че той въобще не се интересува какво става с нея като не е звъннал дори.
3. Че не може да очаква нищо от него и ще се справя с всичко сама ако не го изръчка - дори не е дошъл да я вземе в уречения час.
4. Че не е успял да и даде подкрепата и разбирането след случилото се.
5. Че е нагнетил обстановката вменявайки и вина, че ВСЕ ОЩЕ се чувства зле след аборта. Дори я е заплашил, че няма да правят повече опити за деца!
6. Че е крещял за простотии /като домати/ без въобще да му пука, че тя се чувства зле и я досмачква.
7. Че след като тя ясно му е казала, от какви елементарни неща има нужда той и е казал, че няма да ги получи от него.

Няма как да се разочароваш толкова много от един човек и да ти мине за месец ... ако ти мине въобще.

Питам се /предполагам и авторката/ как би реагирал този човек ако имат наистина сериозни проблеми. Какво ще стане ако имат дете с проблем или авторката страда от сериозно заболяване?
Виж целия пост
# 395
В момента само сипваме сол в раната на жена, която в момента сигурно е съсипана психически.
На Мини пожелавам съвсем скоро да се радва на две черти и да има прекрасна и лека бременност. И да си помисли хубаво наистина ли иска такъв мъж за себе си и за баща на детето си.
Виж целия пост
# 396
Ти се обиждаш не на събитията, а на собствените си мисли.
И държиш неистово да внушиш на авторката твоята обида, че да се разведе.
Само не мога да разбера, какъв ти е интереса, или просто обичаш да помагаш на хората да бъдат от нещастни, по- нещастни?
Виж целия пост
# 397
Какво искате сега, да я разведете ли тая жена? Хората си стягат дом и имат неразбирателства, като всяко семейство, едни -за едно, други, за друго. Напълно са в състояние да се справят, ако и двамата си изяснят кой какво очаква от другия. Това става обикновено с течение ва поне няколко години, зори и хората да са силно влюбени и принципно да си пасват. Рядко са двойките, в които няма никакви недоволства и гафове от едната или другата страна. Хората трябва да умеят и да си прощават и да вървят напред.

Стига сте я насъсквали, имам чувството че някакво удоволствие се изпитва тука, като се насърчава разрив вместо оправяне на отношения.

Виж целия пост
# 398
Тя няма да се разведе за това, но е важно да не го забрави. Важно е той и ти да не успеете да и внушите, че тя е виновна, а той е прав в отношението им след случилото се.  

Наистина, загубата на плода е много тъжно, но има много, много по-сериозни ситуации, когато подобно отношение и липса на емпатия могат да те прекършат. Има моменти в живота, когато живееш само и единствено, защото усещаш колко много ще липсваш на близките си ако се предадеш.
Виж целия пост
# 399
Да,много е важно да не го забрави и след 30 години да продължи да се сеща, а също и да му го натяква при случай.

Злопаметността е изключително важна  за добрия семеен живот Confused
Виж целия пост
# 400
Не, просто е важно да прецени добре дали може и иска да прекара живота си с този мъж. Тя си знае най-добре. Аз не бих могла, зашото ми е важна емоционалната интелигентност и емпатията на човека до мен. Ако авторката отсее от всички мнения това, което ще ѝ помогне да вземе решение, ОК.
Виж целия пост
# 401
А, той щото се трогва като му го натякват! Мислиш ли, че човек, който крещи за зарзават би оставил някой да му натяква каквото и да е?

Реално ние нямаме много предства какъв е мъжът, на авторката. Обект на темата е нейносто разочарование в тази конкретна ситуация. Мини има два пътя - да не бърза с деца и много хубаво да види дали иска да остане с този мъж или да приеме тези негови черти, да се взре в положителните му качества и да продължат заедно.

Вина за случилото се авторката няма. Вина за емоциите, които изпитва няма. Има право да е разочарована от поведението и отношението на съпруга си.

Виж целия пост
# 402
Има моменти в живота, когато живееш само и единствено, защото усещаш колко много ще липсваш на близките си ако се предадеш.
Това е твоята история, не нейната.
И е силно некоректно да проектираш преживяванията си върху човек, когото не познаваш!
Съсредоточи се върху лечението си, вместо да депресираш човек в лабилно психическо състояние!
Виж целия пост
# 403
Не, просто е важно да прецени добре дали може и иска да прекара живота си с този мъж. Тя си знае най-добре. Аз не бих могла, зашото ми е важна емоционалната интелигентност и емпатията на човека до мен. Ако авторката отсее от всички мнения това, което ще ѝ помогне да вземе решение, ОК.
Уиш, тя е с него 4 години и сега решават да имат дете.
Мислиш ли, че през всичкото това време, тя не се е разболяла нито веднъж и той не е проявил грижа или безхаберие?
И аз това я посъветвах- да си даде сметка дали реакцията ѝ е следствие от натрупани " гафове" през годините, или е буря в чаша вода, с кеф раздухвана от няколко съфорумки, за които всяко спасено семейство се приема като личен провал. Mr. Green
Виж целия пост
# 404
Разочарованието на авторката относно прибиранетот болницата може и следва да бъде преодоляно. Тя описа подробно всички обстоятелства и е видно, че е плод на недоразумение и лоша координация.

Ако тя действително смята - извън тоя случай и последвалите разправии за доматите, че на мъжа и действително не му пука  и пет пари не дава за нея - това може да го каже само тя на база на четиригодишния им съвместен живот, сепак. Едва ли е тръгнала да прави бебе с некакъв изверг, какъвто го изкарвате.
Пак казвам, хората трябва да си изглаждат неразбирателството, а не да ги ескалират. Ако искат. Ако не - според форума е много лесно, следващият вече чака на опашка и е перфектен просто.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия