ЮЛСКА ТЕМА 36

Оф, от днес и ние сме горди собственици на ролери и си представям какви каскади предстоят с тях. Така да не исках, но ми изпили мозъка - кънки, та кънки... Макар, че ето вече 5-ти месец без никакво падане с колелото, при положение, че го кара бясно и редовно, а паданията са все без участието на съоръжения.
Скарлет, ти сигурна ли си, че наистина няма спомени за тези неща? Дребосъческа работа, може да те подвежда, да си фантазира, да не те разбира напълно какво имаш предвид... 

Пине, ролерите не са страшни /Марина има също, но не може да кара, те са наследство от сестра и/. Просто девойката е решила, че ще прави пируети в НДК /там настилката е изключително хлъзгава/.
Скарлет, и аз това викам. Децата понякога се правят на ощипани. Почти съм сигурна, че проблем няма. Даже не знам на тази възраст, лекаря как ще установи дали има или няма проблем.
Верче, хареса ли ви в Албания?
Момичета, Марина все още не може да казва „р“. Говори много отчетливо, но тази буква не може да изговаря. Мисля, че сме за логопед, но ще изчакам до средата на октомври.

До 4-годишна възраст трябва да изчакаш.

Много деца все още не изговарят "р" и това е нормално. Елена също не го казва. Или го изпуска, или казва "л". 

Другото е, че всички деца е хубаво да ходят на логопед, защото са много звуците, с които хората имат проблеми и често поне с няколко от тях, макар и не чак толкова осезаемо, има проблем. Като цяло логопеда може да бъде полезен и за други неща. Аз имам намерение да посещаваме, че да видим. Имало безплатен, там ще гледам. Но догодина, няма смисъл по- рано.

Ох, леле, тези деца! И нашата редовно си прави пързалка от дивана, скача на леглото, реди възглавници по пода и прави батут, ама какво да я правя, уморих се да говоря, че е опасно.
След два дни при баба и деди, днес сутринта пак ми рева, че не искала на градина, ама не можа много да й мине номерът, защото като стигнахме до там вече се ухили. Прави го точно колкото да ми развали настроението за деня и да я мисля какви ги върши

Джине, едната майка с която излизах е логопед и тя каза, че да 4 години няма от какво да се притесняваш. Ако можеш изчакай, според мен. Което потвърждава написаното от Пина.
В Албания храната, обслужването, къщата в която спахме бяха много добре. Но в  близост имаше дискотека и до към 1 часа свиреше музика, около 12 я намаляваха. Към 5 пееше ходжата, но ако спиш по-дълбоко не се чува. Плажа не ни хареса - каменист. И по плажната алея беше мръсно. Като цяло не мога да каже, че сме недоволни, но не е за море. Искахме и един старинен град да посетим - Бутринт, но мм се разболя от чревен вирус , четири дни го държа, та го пропуснахме пак. Предишния път, когато ходихме албанските митничари стачкуваха и си оставихме колата на гръцко-албанската граница. И до хотела и обратно с такси. До Бутринт имаше и автобуси, той е само на 3 км., но решихме, че ще го посетим през август.

Твърде вероятно и това да е, защото в същото време диването си спомня с подробности филма от киното, само мен не ме е забелязала. За капак на всичко не можах да намеря читав невролог, и няма и къде да я заведа, та й се размина доктора. Ако един ден затъпее тотално, ще се обвинявам, че е заради това падане
Джине р-то доста деца, го казват по-късно. Аз когато казах, че ще я водя на логопед, защото не казва В, тя пък взе, че го каза. Та сега май всички звуци казва, но все още госпожа е опожа и тем подобни, но мисля, че на тази възраст е нормално.
Има деца от градината, на които сутрин нищо не им разбирам, докато при моята понякога "за съжаление" всичко й разбират странични хора. Напоследък с непознати се държи ужасно. Като някой я пита как се казва отговора е"Няма да ти кажа". Защо "Защото не те познавам, ти си лош/а". и все са в този дух, иде ми да потъна вдън земя от срам. Лъвицата в нея почна съвсем да се проявява, та ми вдигна кръвното снощи. Не стига, че ме удари, после реши, че не можела да се извинява, явно й е под достойнството. Казах й, че ще се сърдя докато не се извини, и познайте, не се извини, но пък рева защото съм й се сърдела, и нямало кой да се грижи за нея.

Това у нас е ежедневие. Всеки ден съм набита, никога не ми се извинява, от скоро се извинява само на баща си. Да се сърдя също нямам право, съдира се от рев. Сега си легна с новите обувки, понеже са едни такива принцески и много ги харесва. Не, че ще спи, до 15 мин ще започне да крещи - мамооо, маамооо! Преди 2-3 часа купихме обувките и рокля, тя беше с мен, пробва я в магазина и дори стоя с нея до касата, преди малко ѝ я пробвах отново и тя ме пита - 'От къде я купи?!' Тъй, че Скарлет, не се вързвай...
Може би една пета от връстниците, които срещам, още не говорят или почти не говорят. Какво остава да говорят правилно...

Джине, Съжалявам за зъбките на Бранка. Това е един от най големите ми кошмари навред със счупен крайник и сие. 

Ого ме прегръща, целува и постоянно ми повтаря, че ме обича. Уникално е. Прави магарии, редовно ми е сърдитА или обиденА, но това са думи от моята уста. Ако ме удари ми се извинява и целува мястото. Абе дете мечта е. След батко му май трудно мога да се оплача. Хич да не е имам полеви тренинг.

Джинке, голям екшън сте преживели. Ужас, да паднат и двете.... Но то си е много опасно носенето на конче.

Чупенето на предни зъби е неприятна работа, но не може да се сравнява с крайник. Най-малкото - не боли изобщо. Аз съм минала през това и наистина имах проблеми с усмивката, но в днешно време е дреболия. Според мен красивите зъби са по-важни от здравите.... (Това го казвам сигурно, защото моите са изключително здрави.)

Ако знаете аз на какво съм подложена... Наистина обясненията в любов са постоянни, но Ювигито е с такъв темперамент и престъпен мозък, че съм в тих ужас. Хвърля изграчки абсолютно напосоки, замеря ме, с една топка ме удари в лицето от половин метър, на морето ме ритна с пета в окото толкова силно, че цял ден ме боля. Най-страшни обаче са заканите: искам да паднеш по стълбите, да те нарежа с големия трион, да те затворя в клетка, да те дам на полицаите. Естествено, никой никога не му е говорил по този начин, но то е достатъчно да отвориш детските приказки.


Уф, по празниците ще работя и темата е.... кърлежи.

Дано такива приказки не чувам, че тогава вече ще я пляскам със сигурност, засега все й се разминава, че един път я шляпнах леко по дупето, то не беше рев, то не беше "Кръъв, кръъв, имам кръв по дупето, мама ме биееее". Добре, че живеем в България иначе да са я взели социалните с тези преигравания.
Пине успокояваш ме, явно амнезията е повсеместна, въпреки че и твоята пада често 
А относно не говоренето, знаех си аз, че няма закъде да бързам, като не говореше беше по-лесно  реве и се откаже, сега няма оправия.

Дано не чувам и аз такива приказки  Засега успявам да го опазя,но подозирам,че в градината бързо ще навакса.

Хаха, Скарлет, разкървави на детето дупето...

Ама вие разбирате ли, че той сам си ги измисля тия работи! Абсолютно сам. Никой не му говори подобни глупости, нито го плашим с цигани или полицаи (освен с глоба  ) От баща си е научил само ругатни и едно култово с дяволит поглед, "Ама са напрайх на свиня!"

За тия приказки аз не го шамаря, а дърпам тънката струна и той понякога се усеща, та сменя тона, почва да пърха с клепки, да ме гали и да ме успокоява. Но факт е, че ми е взел страха още преди да навърши 1 г. и оттогава за нищо не света не си позволявам да легна до него с ръце под чаршафа. Винаги, винаги, винаги съм нащрек, готова за схватка.

Лазар е лапнал последно време "ай гледай си аботата". Пак по-добре, защото преди псуваше  . От баща му го е чул разбира се. Знае, че не е хубаво това което говори, даже го казваше тихичко подсмихвайки се, но го казваше. От няколко месеца не съм го чула.
Добряк е. Отстъпчив е. На моменти чак ме ядосва. Не знам как е в детската, но почти съм сигурна, че другите деца успяват да му се наложат и да му отмъкват играчките. Брат му пък се биеше редовно. Имаше ли бой, значи и Калин е замесен. Този ми се оплаква, че еди кой си го бил ударил, но и той другия път щял да го удари. И това е до следващия път, когато пак е същото.
Много е любвеобилен. Много обича да се гушка. Брат му не даваше да го гушкаш. Лазар като ме гушне и като почне да ми говори ми поникват крила. Моята добичка мама. Милата ми мама. Аз много бичам тебе. Сладката ми мама. Най-хуганата (хубавата) мама. Много, много е гальовен.
Видно е, че и той не може да казва "р", не ме притеснява това все още.

Миналата седмица влизаме в млекарницата. Опашка от около 6-7 човека. Аз гледам сирената и премислям какво трябваше да взема. По едно време чувам зад мен Лазар "кой пъдна?" викам си на акъла ще си замълча и ще разчитам на това, че хората не са го разбрали. След секунди обаче пак "тук някой е пъднал". Обърнах се и му направих забележка да не говори глупости, но той си продължи "мише ми на пъцкано и питам кой е пъднал". Не разяснихме случая, никой не си призна, но една жена ни пусна пред нея на опашката и после бързо си тръгнахме преди случаят да бъде решен.