Съпруги на военнослужещи - 19

Здравейте момичета! Честит Кръстовден!
Фей, попътен вятър за вас!
Аз вече съм в София, в новото училище, ще бъда и класен ръководител. Все още опознавам колегите, те мен - също.
Трудно се адаптирам  /от моя красив град в столицата/, но ще трябва да свикна. Важното е, че съм при семейството си. Трудно се разделих с моето училище, където създадох истински приятелства, където се научих  да бъда учител и класен ръководител. Трудно се разделих и с моите ученици...Но тук очаквам с нетърпение да се срещна с новия си клас.
Желая на всички колеги и ученици една спокойна и много успешна учебна година! Нека има много усмихнати учители и знаещи ученици! На добър час!

Здравейте и от мен
Фей, попътен вятър и да натрупаш много хубави емоции
Патенце,не се притеснявай за ваксината-всичко ще е наред,само да знаш че е болезнена и се подготви психически че бебчо ще си поплаче,че аз бях изненадана и си поплаках с нея
Fleure de lune,успех в новото училище,сигурна съм че и там ще създадеш добри приятелства,важното е че си при семейството си
Аз вече чакам в Петък ММ да се прибере от границата и пак започвам с лекциите,добре че тази година(поне засега) са само 3 дни в седмицата и ще е по-лесно с ходенето,а и ММ две седмици ще е на границата,две в къщи и ще гледа бебка
Сега ви  всички споменати и неспоменати и ви оставям

Честит празник!

Фей, най-мразя да стягам/разопаковам багаж, но пък така обичам да пътувам... Пожелавам ти лек път и страхотни емоции!

И на мен ми се върти в главата идея за някоя екскурзийка... Нито съм избрала дати, нито дестинация, но вече почти месец куфара си стои самотен...
За другия месец колегите организират поход до Чудните мостове - че ще ходим е ясно, чудя се, дали да не оставим децата на баба им

Вкъщи дребните тръпнат в очакване на утрешния ден Малката няма търпение, да отиде "в голямата глядинка", а баткото - да я заведе Цял следобед ми обяснява как утре щял да заведе сестричката си до нейната група и тогава да отиде той в своята

НА УЧИТЕЛКИТЕ НИ В ТЕМАТА И НА ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ-УСПЕШЕН СТАРТ!

Спорна и успешна учебна година на учениците, учителите и студентите! И на малчовците, посещаващи детска градина - също! Всички да ходят с желание и удоволствие! На добър час!

Честит първи учебен ден и нова учебна година! На учителките - сили, търпение и любов, а на учениците - успешна година!

Хей, чаровници, я елате да изпием по едно чайче, или по едно кафе.  .




От сутринта слушам и гледам предавания за 15.09. Всяка година се вълнувам, спомням си моя първи учебен ден. Моята учителка беше възрастна, белокоса. Тайничко завиждахме на другите два първи класа, чиито учителки бяха млади и много хубави. После си обикнахме нашата учителка... И до сега помня, как хващаше ръката ми и изписвахме бастунчета и ченгелчета. От тогава ми остана навикът, когато пиша, да седя с изправени рамене. Спомням си и първите учебни дни на моите деца-и развълнувани, и уплашени...И тъй като помня от отдавна, помня и как заведохме преди 4 години в училището внукът ни. Винаги много се вълнувам, а и не минава без сълзички...
Я кажете, имаме ли първолачета в нашето блокче? Мисля си и за ЛУННОТО ЦВЕТЕ-на ново място, сред нови колеги, с непознати деца. Миличка, от сърце ти желая попътен вятър. Какви са впечатленията ти? И за вашата дъщеричка днес всичко ще е ново и непознато. Дано бързо се адаптира.
МЪНИЧЕ, как е в голямата гЛЯдинка? Дано да са добри учителките, а и условията за игра и почивка на дечицата.
ФЕЙЩИЦАТА навярно вече е отпътувала. На добър път миличка. Гледай и събирай впечатления, а после ще разказваш.
Пак се разприказвах. Изпих си чайчето, ставам, че да не ми изгори мусаката. След обяд съм на тръстиката.
Желая ви хубав, вълнуващ ден.

Взимам си едно чайче и след като досега мих, бърсах и чистих, смятам че си заслужавам почивката

Честит първи учебен ден на всички дечица, родители и учители!
На добър час!

Ние сутринта заведохме два нетърпеливи малчугана в първа и четвърта група. Баткото рецитираше по път "Аз съм българче" - знаменосец е на градината и с това уникално стихотворение ще посреща зайчетата, сред които - и малкия бяс
Малката пък - нетърпеливо сутринта с отварянето на очичките си, питаше дошъл ли е Деня Облече се скорострелно, стоя мирно, за да направим прическа, нарами букетите и с огромно желание тръгнахме всички
След малко отивам, за да ги прибера и да разбера как е минало тържеството и какви са впечатленията на Рошличка

И да ви се похваля - участвах в една игра тук във форума... Дори бях забравила, а сега с влизането - ЛС... Отварям аз и какво да видя - спечелила съм раница В неделя ще отидем, да си я получим лично и бъдещия първокласник вече си има раница

Пак аз...
Късният следобед ми се наложи да излизам из града... За целта се качих на ролерите, че с тез прословути ремонти
Ровя си се сега из клюкарника и попадам на този пост:
ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН В АМЕРИКА!!!
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ.
Учителката представя нов ученик
- Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"? Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал "Държавата е народът и като такъв никога не може да умре"?
Сузуки става:
- Ейбръхам Линкълн, Вашингтон, 1863 г. Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история. Тих глас от последните чинове:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това? - изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да до духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтон на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява разсилният:
- Да го еба! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Иван Тотев, България, кмет - за организацията на движението в града след масово затваряне на улици и булеварди за ремонт. Пловдив, 2016 година.

Хаха,последното за Тотев не го бях чела, но почти всеки бг кмет може да бъде добавен.
Прекрасници,благодаря за пожеланията.! Последно спим на българска земя. До тук всичко е наред. Ще докладвам от време на време.
Честита и успешна да е новата учебна година за всички! Неминуемо сме свързани с училище всички- кой преподава, кой учи, деца и внуци...
Цветето пак отупа праха на спомените и ни разрева. Ииии имаш мъмрене пред строя, изневеряваш на марката. Признай си, че аз съм от телефона 
Спокойна нощ и се пазете!

Хайде да сипя по едно, за настроение и блясък в очите  и най вече да не ме критикувате пред строя


А сега, наздраве!

ФЕЙЩИЦЕ, аз си мислех, че вече си преминала през държавната граница, а ти все още си у дома. Хайде, на добър път!

МЪНИЧЕ,  

Лека нощ, милички

УТРЕ ВЕЧЕР ЩЕ ИМА ПРОВЕРКА! ВСИЧКИ ХОДОМ МАРШ, ИЛИ Я ПО-ДОБРЕ БЕГОМ КЪМ ПЛАЦА. ПОДГОТВЕТЕ СЕ ДА ДОКЛАДВАТЕ КОГА И КАК СТЕ ТРЪГНАЛИ НА УЧИЛИЩЕ, КАКВО СИ СПОМНЯТЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС, ПОМНИТЕ ЛИ СИ ПЪРВАТА УЧИТЕЛКА? ОТСЪСТВИЯТА ЩЕ СА НЕИЗВИНЕНИ!

Здравейте момичета.Минавам на бързо,но утре ще се постарая да се реванширам.Има първолаци Фло,нашето момченце днес прекрачи училищния праг.Сутринта тръгна доста въодушевен чак не очаквах такова желание от него и днес след обяд ми вика"Мамо аз много се радвам,че съм ученик,то било много хубаво,а аз мислех,че е тъпо" .Дано така да продължи ама не ми се вярва нещо играта ни е по важна,но да е жив и здрав все ще се изучи.Пожелавам много успехи и на добър час на всички ученици(в това число и градинските ученици),а на учителите и родителите много търпение и валидолче  .Както казах на бързо затова засега толкова от мен,утре пак имаме празник в нашето семейство,така че ще се постарая да мина и да ви почерпя.Лека нощ на всички.
П.С.Лек път Фей да си изкарате страхотно.
  за всички.

Добър ден, дами! Ето, че сме имали първолак в нашето блокче. juli0976  дано му харесва и занапред в училище. Феищице попътен вятър и само хубави преживявания да имаш по време на екскурзията. Ще чакаме пътепис и снимки! Мъниче - хубав виц. Да разкажа и аз спомени от моето първо стъпване в училище, та да ми се посмеете. Бях, а и съм, много привързана към мама . На първия учебен ден се разплаках, т.к. познавах само две деца - момчета. Бях от паралелките, които в първи клас спяхме на обяд и след обяд - пак занятия (като в ДГ). Един или два пъти, когато ни слагаха да спим, аз се измъквах, обличах си дрехите, грабвах чадъра (валеше) и бягах от училище (), прекосявах градчето ни и отивах в ДГ при мама (детска учителка е).  Тя уплашена, учителката уплашена, изпращаше ме с лелята на групата й да ме върне пак в училище. Учителките ми бяха винаги две - сутрин и следобед. Само, че една от тях си остана от първи до трети клас, а другите всяка година бяха различни. Помня ги и те ме помнят, поддържаме все още контакти. За голямата ми дъщеря започването на първи клас и встъпването в училище бе голям празник - цветя, красиви тоалети, подаръци от госпожата им. Случихме на истински учител, който ги пое от първи до четвърти клас - всеотдайна, грижовна, строга, даваща им доста домашни, но и играеща с тях, разбираща, помагаща им, абе втора майка. Децата я обожаваха и имаха уважение и респект. Нямахме проблем и досега е така, харесва училището и е ученолюбива. Живот и здраве след две години ще си имам първокласничка, отново. Едната ми дъщеря ще завършва училище, а другата ще го започва  .
Вие сте наред за споделяне.

О, албена, и аз помня, че плаках на първия си учебен ден. Трябваше в нашия клас да бъде едно момиченце, което живееше в блока до нас. Тогава ни разпределяха по класове според улиците, на които живеехме и всички наборчета от нашата улица бяхме в един клас. Обаче точно това момиченце го бяха изместили в друг, за да може на нейно място да дойде една "парашутистка", чиито родители пожелали детето им да бъде точно при тази учителка, а не бяха от района на училището. Та ми смениха другарчето в последния момент и никак не бях щастлива. Ние бяхме последен випуск на тази учителка. След нас се пенсионира. Още е жива, но разбрах, че се я настанили в дом за възрастни хора, понеже не можела вече да се грижи сама за себе си. Освен че ни учеше да четем и пишем, изграждаше навици у нас. Имаше определени изисквания как да са ни подвързани учебниците и тетрадките, как да са надписани, какво да носим и още куп неща. Тогава майка ми прекарваше по цели часове в подвързване и надписване, после аз правих същото за дзвера. И сега не понасям неподвързани учебници и тетрадки.

А дзверът на първия си учебен ден беше ужасена. Тя не обича около нея да има много хора. Като видя колко народ се е събрал в двора на училището, се обърна и ми каза - "Хайде да си ходим". Беше изпаднала в потрес. И както не познаваше нито едно дете в класа ...   После, когато ги въведоха в класната стая и учителката им ги подреди всеки на определеното за него място, дадоха им парченце питка и шоколадов бонбон, се успокои. Лудницата я нямаше. Имаше прекрасен начален учител. Имаше си ред, дисциплина, без да повишава тон. Не знам как го постигаше, но беше факт. И подготовката беше на ниво. Пазя й тетрадките по български от 3 и 4 клас и заедно с тези от 5, 6 и 7 могат да бъдат справочник за подготовка за всеки един изпит по български.

А вчера нищо не са чули от откриването на учебната година, ами тъпо било.   Но директорът е стоял на вратата и се е здрависал с всеки един ученик, има, няма малко над 1000 ученици.
Ако питаш дзвера, обменили били бактерии.  

Ех, Дунди, помня и аз това подвързване, изискване за полета, картон за учебници, хартия за тетрадки, едноцветни, без шарении, ех минало ... И аз като щерка ти си помислих, че това здрависване си е обмяна на бактерии. Ама поне нещо ти е разказала, моята, нали е на др място, само по тел. комуникираме, нищо не ми разказа.