Защо с времето изчезват приятелите?

Не смятам също,че всичко е само интерес,все нещо трябва да има повече!

Например какво?

Например истинско приятелство...

и аз това се питам много ми липсват но секи като се ожени и не е същото

 

Защото интересите се променят. Интересите, приоритетите...
Затова и в тийнейджърски години имаме по 1000 приятели и всеки ден сме в нова компания.
Преди учех английски и от всяко ниво се сдобивах бързо с нови приятели, с които излизахме 3-4 пъти седмично и часове наред изкарвахме заедно извън курсовите занимания. Запознахме се с приятелите си извън групата, пътувахме заедно, спортувахме...
Миналата година учих език и в групата всички бяха много симпатични и забавни хора. След като свършеха часовете, всеки бързаше за децата или да наваксва нещо с работата. Бяхме си разменили телефоните, но нито веднъж не си звъннахме по никакъв повод, след завършването на курса.

Здравейте,момичета!Тази тема е болезнена за мен.Защото през годините семейството не ме отдалечи от приятелките ми.Винаги домът ми и сърцето ми е било отворено към тях.След много време осъзнах,че аз съм давала в пъти повече съпричастност и емоция,защото такива са ми разбиранията за приятелството.Едната връзка я прекратих,беше много трудно.Но ще ми дойде прекалено много ако сложа край и на другите взаимоотношения.На прага на 40-те години ще остана без приятели.Приятелите изчезват,когато си ги наранил или когато не са били истински,защото последните се срещат много рядко.

Ох, и на мен ми е болна тема това. При нас през последните 2-3 години имаше сериозен отлив на приятели. Едната вълна се случи след като се роди детето - ние бяхме първите, и засега единствените в основната ни приятелска група, които се ожениха и се сдобиха с бебе. Не очаквах и въпреки опитите ни да поддържаме активен социален живот, доколкото положението с малко дете и без баби и дядовци на линия го позволява, една част от хората се дистанцираха от нас. Например, рязко спряха да ни канят на гости, още веднага след раждането, и куп други такива неща.
Втората вълна се случи след като преди две години и половина се преместихме от София в друг град. Първоначално почти всеки уикенд софийските приятели идваха у нас, вече започвам да мисля, че дори не толкова за да се видим, колкото "на туризъм". После спряха да идват, а преди седмца-две видях във Фейсбук, че две жени от компанията са се снимали и тагвали от центъра на нашия град. Даже не са ни казали, че са идвали, не са ни потърсили...Както и да е, старая се да не съм дребнава и гледам напред.

Ето за тази естственост на (де)развитието на отношенията говорех в предишния пост.  Няколко човека цитираха "Няма вечни приятели, има вечни интереси."

Аз съм била от другата страна на бариерата - когато мои приятелки родиха деца, а аз не. Интересно започна да им става с други майки, да търсят компания на децата, да ходят на море заради децата, с режима на децата, с играчките, забавленията на децата.  На мен ми казваха, че ако искам да се видим - среща в парка, на площадката. Ако вали - няма среща. Когато на детето му се доспи - срещата свършва. Това го казвам без никаква досада към децата. Приемам го за нормално - с мен няма каква информация да разменят, нито дрешки, нито проходилки.
Когато и да се виждаме, разговорите винаги са за температурите, педиатрите, зъбчетата, цената на пюретата, кое пюре папка, кое го плюе, после идват учителките, другата учителка, математичката, физичката, тъпата директорка.... Темата за децата се сменя с темата за мъжа, капризите му, колегите му, как вече не ядял пържено... След като сме изкарали 2  и повече часа заедно и вече се разделяме, ми казват "А как си ти? Нищо не каза за теб."
Ми...
не казах.

Да, сменят се приоритетите, но не винаги това може да е причина. Имах една приятелства от детството, която  и преди раджането и след него и като й пораснаха децата, си остана една и съща. Много хора се смеят като им кажа, че тя се е родила баба. Ами да, така си е Като бяхме деца, родителите ни бяха близки и ние покрай тях. Може би тогава сме имали някакви общи детски неща. Като пораснахме и аз ходех на рок и поп концерти, на кино,на театър, тя слушаше Панайот Панайотов, Веселин Маринов, гледаше само сериали и готварски предавания. Темите й за разговор бяха на тема какви рецепти взела от тетрадката на баба си, кой се оженил, кой се развел, кой строил вила, кой колко пари взима. Обличаше се от разни битаци, едни развлечени цигански поли и блузи, като 70 г. селянка. Като се ожени и роди деца, съвсем потъна в битовизми. Сега децата й поотраснаха, а тя...не е мръднала и на сантиметър в развитието си. Иначе все ме търси по телефона и ме пита защо така се държа на разстояние. Аз причините съм й го обяснила сто пъти, нямаме общи интереси, близък манталитет. Не ми се иска да съм груба и да й кажа, че не понасям хора, които една книга не са прочели през живота си, нямат потребност да отидат никъде, да научат нещо ново, да вървят напред...Тя все казва: "Като деца бяхме приятелки, а сега не ме харесваш".
Как да й обясня, че децата са си деца, с детските си критерии за приятелство, а възрастният човек има съвсем други потребности и интереси. Веднъж моят човек ми каза: " Приеми я каквато е, хората са различни, не можеш да я промениш". Въпреки че и той се хилоти като я види и като я слуша какви ги говори. Добре, различни сме, но нали приятелите оставаме приятели, не защото сме различни, а защото имаме сходни интереси и мислене. Колкото и един човек да ми е скъп, заради общото минало, какво да правя с него, ако едва понасям приказките му,начина му на мислене?

От личния си опит разбрах какъв не трябва да е един приятел.Да се интересува и говори само за това ,което него го вълнува.След края на едно дълго приятелство осъзнах,че аз много рядко съм успявала да споделя нещо например за семейството си.Другият тип хора са тези,които не искат да натоварват другите и не искат и тях да ги обременяваш с нищо.И дори за най-дребната услуга се притесняваш да не ги обезпокоиш.А приятелството е да даваш и да получаваш.Да можеш да споделиш и хубавите и трудните моменти,без да злоупотребяваш с добрината на приятелите си.

Разбира се, че това не е единствената причина, но е една от водещите. Топ 5 причини с времето да се поразминем с някого.
Съпрузи се разделят, ако се разминат приоритетите им, какво остава за приятели...
Има хора, с които срещите се свеждат до минимум без скандали, причини, които да се посочат. Просто така - лека полека.
Има хора, с които се срещаме след дълъг период на раздяла и ни е много мило и приятно, а има такива, с които след дълго време с лекога си отговаряме "Ето къде била причината да не си пия редовно кафето с него."

Случката с приятелката, която описваш потвърждава точно тезата, която се разпространи и в темата като отговор на въпроса, който я озаглавява. С приятелката имате доста различни интереси и вкусове. Нито за музика можете да си поговорите, нито за мода, нито за кино, нито за готвене и препарати за чистене. По всяка една от женските теми една от двете ви не е подготвена.

За мен истинското приятелство е обич. Вярвам, че го има завинаги.

Понякога хора се сближават в даден момент заради общи интереси и съответно се дистанцират един от друг, ако вече не са. Единият се чувства измамен, а всъщност е съвсем естествен процес. Било е контакт с определена причина и цел. Поне от една страна емоционалната връзка е липсвала.

С всичките ми приятели, с които взаимно се обичаме и харесваме като личности, все още поддържам контакт, въпреки че някои са на друг континент или променили личния си живот. Не са много, но напълно достатъчно  

Изчезват познанствата, но те явно са изчерпани и не мисля, че си лиспваме взаимно.

То при моята приятелка по скоро е липса на интереси, отколкото различни интереси.
Ясно е, че и аз купувам препарати, чистя вкъщи, пера, приготвям вечеря, слагам маса и т.н. Всеки го прави.Само че не смятам за нужно това да го коментирам с хора, с които се виждам за по час на кафе. Разбира се, нормално е да става въпрос за това, ако другият човек има нужда от съвет. Например, как да оправи някакъм битов проблем, кой майстор да извика, какъв препарат да купи, как да се справи с дадена ситуация. Но това, при всяко виждане да се коментира само кой какво ял, каква подправка сложил, как чистил, прал и готвил смятам за абсолютно ненужна и отегчителна информация. Да не говорим за осведомителния бюлетин относно проклетията на зълвата, любовницата на третия братовчед и развода на Ленчето от първия етаж.

А ти за какво би предпочела да си говорите?

Е, само битовизмите ли могат са бъдат тема за разговор? Има толкова други неща около нас.