Защо с времето изчезват приятелите?

Ама и ти си една приятелка, дето по-добре да я няма човек - така я одума тази жена, че направо ми се доповръща. Защо ти има телефона и се чувате, като ти е толкова неприятна? Явно все пак имаш полза от нея - най-малкото да клюкариш пред други каква бабичка е и колко много нива е под теб. Разбира се да обсъждаш другите е къде-къде по-ценна и полезна тема от праха за пране и манджата.

Да обсъждам темата за другите ми е  по-интересна от темата за праха за пране ли?
А да прочете случайно в поста ми, че точно навика й да обсъжда другите, на мен не ми е приятен?
Пред кога я клюкаря, дала съм я като пример тук, понеже стана въпрос за различните приоритети. Да не би да съм споменавала имена?
А нима твоята представа за алтернативна тема на тази за праха за пране, е обсъждането на другите?
Понеже аз имам предвид съвсем други теми предвид и съжалявам, ако в приятелката ми разпозна себе си, щом се засегна толкова.

Ами нали това те питах аз - какви други теми имаш предвид?

Например, каня я на представяне на книга-не чете и не се интересува. Обяснявам й, че има филмов фестивал, гледала само сериали. Каня я на театър, за какво да давала пари, като можела да гледа Комиците.
На концерт не можем да отидем, коренно различни вкусове, а и пак пари за "глупости" не й се дават.  Не гледа новини и публицистика, не знае какво се случва. Където и да бутна...нищо. Пак се връщаме на темата за готвенето и драмите на съседите. Добре, различни интереси имаме, разбирам. Но тогава да не се чуди, защо се отдръпвам и да ми дава примери с детските ни години. Ако й трябва съвет, помощ, препоръка, да я свържа с някого, ири друга услуга, никога няма да й откажа. Не е лош човек и бих й помогнала с каквото мога. Обаче да ми търси сметка, защо не ми се вижда с нея, при положение, че много добре знае причината... Затова и започнах темата за нея, не за да й се подигравам и да я иронизирам, а за да онагледя защо няма смисъл от поддържане на такова приятелство.

И все пак...Ти с нея не се виждаш всеки ден, нали? Защо да не ти разкаже малко битовизми, пък ти й разкажи за последния театър, който си посетила. Така е честно. А ако не желае да те слуша, както ти слушаш нея, значи не ти е приятелка и няма какво да търсиш при нея. Ако не ти е комфортно с нея, няма смисъл да се виждате, още по-малко да се наричате приятелки. И няма виновни, просто не си пасвате.

Разбира се, всеки е различен, никой не е длъжен да има интересите на някой друг.
Там е работата, че аз се опитвам да й разкажа за моите неща, но срещам стена. Както казах, искам и да я поканя с мен, да се разнообрази малко, да види нещо. И това не иска. Аз също имам битови и семейни проблеми, но гледаме да си ги решим вкъщи. Мога да споделя накратко, но не и да натоварвам хората с часове. Какво остава пък за разкази относно живота на странични хора.
Не ми е комфортно с нея да, не искам да я режа грубо, нито бих я изоставила в беда. Само дето тя реагира точно по начин, сякаш я изоставям, ей така, без причина.

Christis, разбирам те напълно какво имаш предвид. С най-близките ми приятелки не си говорим за битовизми (случвало се е понякога,разбира се, но е по-скоро изключение). Дори и в периода, когато не сме работили и социалния живот ни е бил твърде ограничен пак не сме си разказвали кой какви манджи е сготвил и т.н. Говорим си за неща, които ни вълнуват- за възпитанието на децата, за интересни книги, за хобита, за неща, които са далеч  от обичайните битовизми. Времето прекарано заедно винаги е много приятно и времето никога не ни стига да се наприказваме.

Когато се НАЛАГА да проведа разговор с някого, ще намеря нещо да бърборя - филм, книга, мода, работа, идея за торта... Ако такова ще ми е общуването с приятел... зарежи. Напрегната работа!
Освен това, както вече ви споделих, ако са зациклили само на тема "смахнати учители", "цени на детските дрешки", "капризен съпруг", какъвто и сюжет да измислиш за разнообразие, пак се връщате на краставицата, която съдържа 99% вода, ако си спомняте вица.
Точно както и в тийнейджърските години - ако приятелка е влюбена в момче, няма друга тема, която да я развълнува в момента и да става за обсъждане. Любимата й група идва в България, а тя не би отишла на концерта, ако той няма да е там или ако няма какво да облече...

Има хора, които само за битовизми могат да говорят, а има и такива, на които само, ако им кажеш, че трябва да купуваш мляко и вече си страшно битов и елементарен за техния интелектуален свят.

Така е, но и сам не се живее. Човек има нужда от близки хора, на които да разчита, извън семейния кръг. Трудно е да се намерят честни и почтени хора в днешно време, на които да вярваме, че няма а ни подведат. Затова, ако човекът е свестен, си струва да се прави усилието отвреме навреме да се виждаме с него и да поддържаме връзка, пък било и то да ни е малко скучно. Аз затова практикувам групови сбирки - каня няколко семейства накуп, или няколко приятелки накуп и е по-весело. Защото ако каня само една двойка, или само една приятелка, ни е скучно и се чудим за какво да говорим, защото се познаваме от години, а политиката е табу за мен сред приятели. Неминуемо води до негативни емоции. Предпочитам неутрални теми, пък било и то битовизми.

Да, но когато цял ден човек е заровен с битовизми на работа, отделно вкъщи, му се иска поне като се види с приятели, да си поговорят за нещо различно. И нямам предвид само възвишени теми, ако ще глупости да си говорят и да се посмееят, но да се разтоварят малко.
Случвало ми се е, отивам на плажен бар с някого, готина музика, готино питие, морето срещу мен-кеф. Дъни някое любимо парче, а в ухото ми някой крещи-баба ми това, свекървата онова, лошия шеф, гадната съседка...Има хора, които никога и при никакви обстоятелства не могат да се отпуснат. Покрай тях и другите.

Кристис, аз нямам приятели. Общувам си с някои колеги и с една съседка при която ходя, за да клюкарстваме. Имам и още една две приятелки, с които се виждаме много рядко на две три години веднъж. Аз просто нямам никакво време. Почивам си понякога във форума. Но като те чета се радвам, че не съм ти приятелка. За мен ако някой ми е приятел, бих се радвала да го видя, пък каквото и ще да дрънка. Ако трябва се притеснявам какво говоря, то по-добре да не се виждам с никого.

Естествено! Компромиси се правят непрекъснато. Хората си имат своите моменти, настроения, случки.... Трябва някакво съобразяване - веднъж от наша страна, веднъж от тяхна.
Според мен тук се обсъжда едностранният интерес. Когато темата за децата или супата вълнува само едната страна и се мели непрекъснато. Когато смяната на темата е с тази за мусаката и децата на сестрата... А не се оплакваме, че тези теми са забранени и ние никога не говорим за деца, а само за философия, поезия и история на изкуството.

Че си умираш да клюкариш, е видно от постовете ти в темата, няма смисъл да се обясняваш повече, защото написаното си седи. Какво значение има дали си споменала име или не? Обрисува едно досадно и тъповато същество, което незнайно защо наричаш приятел, че и каниш с теб по културни събития, обикновено човек избягва компанията на неприятни хора, не ги кани. За мен това е лицемерие в най-явна форма. Защо не си я отрязала досега, щом те товари? О, да, защото все пак ти осигурява тема за обсъждане, дори само така безименно 

Здравейте. Аз лично имам прекрасен пример за това как времето влияе по различен начин на хората и тяхното приятелство. Като малка имах дружка, с която бяхме непрекъснато заедно. Рядко бяха случаите, когато аз да не остана да спя в тях или тя-в нас. Живеехме в съседни входове, имахме толкова много и различни игри, бяхме в голяма компания, но винаги двете заедно. Всички ни викаха "дупето и гащите". Приятелката ми учеше в друго училище, не помня точно кога се премести в моя клас. Разделихме се когато ни приеха в различни гимназии, вината беше главно моя, че се отдръпнах. От тогава минаха повече от 20 години, в които сме се виждали 2-3 пъти. Един ден се срещнахме в клиника, в която аз бях пациент, а тя мед.сестра. След прегледа ме попита дали имам планове за следващата седмица, защото тя планира почивка в близък курортен град с дъщеря си. Отидохме заедно със сина ми, цяла нощ не спахме с нея, говорихме си за толкова много неща. И сега сме много близки, почти както преди. Започнахме от там, до където бяхме стигнали като малки, сякаш времето беше спряло за нас. С нея си говорим за всичко-за битовизми, клюкарстваме, за филми и книги, плюем си мъжете, хвалим си мъжете, гледаме детето на другата, когато се налага, а и когато не се налага. Интересите ни не винаги са сходни, много сме различни, с различен темперамент, различни разбирания за възпитание на децата. Затова съм съгласна, че в основата на доброто приятелство стои обичта. С всичко друго може да се направи компромис.

Моята ”най-добра” приятелка от детските години,преспа с БНД- то..
Аз,както си му е редът - простих.Нали,хора сме..Всеки греши.
Обаче,10 ина години по-късно доживях да чуя,че съм неблагодарна егоистка,която мисли само и единствено за себе си.
Теглих една майна и на нея и на „приятелството” ни и вече трета година я подминавам като пътен знак( в един квартал сме)...
Другата пък (и с нея от деца сме заедно) веднъж ме караше да ходим на кръчма,а аз бях скъсана и нямах кьорав лев,и така се очертаваше да е в близките няколко месеца и тя ммого добре знаеше ситуацията.Но ми вика  : „Е,нищо де,ще ти дам 20 лв.на заем”..
Тва приятелка на която хиляди пъти са и плащани сметките,давани пари за такси вечер,дори на кратка екскурзия в съседна държава я водих,изцяло на мои разноски..Досвидя и се да плати сама една бутилка вино,та ми предложи пари на заем,сакън да се набута 10ина лева..
И нея я отсвирих..
Абе класика в жанра..
Инак към днешна дата,не градя „приятелства”,наясно съм, че истинския приятел е благословия от Бога и,че не се срещат често,хора които са способни на истинско безкористно проятелство
Обикновено ситуацията е „интереса клати феса”..