LADI JANE, това с едночасовото безплатно кимане с глава "изби рибата". Аз така разкарах дъгогодишна приятелка, която с часове ми надуваше главата с проблемите си, а когато успявах да се вмъкна за кратко във водопада и от думи отсреща виждах един поглед на лека досада т,е твоето не е проблем, при мен са важните неща. А моята болка кучета я яли. Сега ми е по-самотно, но по-спокойно защото установих, че такива хора действат като енергийни вампири, Търсят съпричастност, но не са способни на такава.
,
,
Колкото и да ми е било тежко и криво понякога, гледам да си изкажа болката стегнато и с няколко думи. Не мога да започна да виза цялата ситуация, защото не умеем да ревем и да се вайкаме. Пък като смотлевим "добре съм", и това всеки път, човекът отсреща решава, че ние винаги сме добре и всичко ни е наред.я като баба-оплаквачка " Ох, ах, при мен е страшно, какво ми дойде на главата".
Още повече, че е малко вероятно приятелката да ми реши проблема. Когато обаче всякаква човечност, съпричастност и морална подкрепа от другата страна липсва, наистина този контакт няма смисъл.
Същото е и с виртуалното общуване. Скоро си преглеждах архива във Фейсбук, видях че кореспондеции протичащи години наред, винаги са били инициирани от мен. Аз съм тази, която пита "как си"всеки път. Е, казах си край. Тази година никой от тях не поздравих за Коледа, нито ще ги поздравя за Нова година. Да се сетят, че и аз празнувам, не само те.
Другата живее в чужбина, но въпреки това си останахме приятелки. С мъжа почти не се виждаме, но се чуваме по телефона и говорим много дълго, споделяме си и болки и радости. На мен обаче не ми тежи никак, че едва ли не нямам приятели. Тези ми стигат и са ми напълно достатъчни. Познати имам. 
Ако решат да захвърлят приятелството ви, проблемът си е техен и значи не ви заслужават. 
