Защо вече не бих си и помислил да отглеждам отново домашен любимец !?

  • 3 878
  • 22
След смъртта на моите родители преди около 8 години, получих в наследство
от тях жилище с една прекрасна породиста котка в наследство. Тогава бях в процес
на развод и след така развилите се събития около мен се възползувах от открилата ми
се възможност, да не чакам края на бракоразводното ми дело. Затова реших и се преместих
да живея там окончателно !
Тъй като бях сам, това мило животинче ми бе истински другар и спътник в живота.
То бе до мен през трудната 2012 година когато прекарах инфаркт и оцелях по чудо.
Беше ми също и като талисман в живота, когато преди 3 години се запознах с подходяща
за мен жена и заживяхме заедно.
То бе единственото мило и безобидно същество което ще дойде да те посрещне на външната вратата,
дори и да си се държал грубо с него в предишните часове или дни,
не изпитващо никога лоши чувства към теб !
Дните, месеците и годините отминават и настъпват кошмарните и черни дни когато тези мили
същества остаряват и започват проблемите и тревогите с тях, така както се получава и с хората !
Болестите които се развиват по тях са коварни и от най-различно естество, които ги покосяват
по-бързо отколкото хората, заради дребните им и нежни телца в които съпротивителните
сили са ограничени. Така се получи и с моя красив, интелигентен и умен домашен любимец
който започна да слабее с всеки изминал ден, почти при всяко хранене да повръща, започна да
му капе козината и да не може да преглъща докато се храни.
И започна едно лудешко търчане от кабинет до кабинет за ветеринарни прегледи , ехографи,
ренгени, инжекции и хапчета в продължение на 3 месеца без всякакъв видим резултат или
някакво подобрение за животното.
До днес когато около 20.00 часа котенцето ми умря в кански мъки, повръщащо кръв !
По принцип медицината в страната ни е в окаяно състояние, но защо същите проблеми ги срещаме
и във ветеринарната медицина, където всичко е платено и нивото трябва да е по-високо отколкото
в общата медицина, при която има винаги едно дежурно оправдание че парите винаги . . . недостигат !?
Поради тази именно причина, че не мога отново да изживявам кошмара да наблюдавам и да не
мога да помогна на тези безащитни малки създания , като ги гледам как умират в болки и спазми:
НЕ ЖЕЛАЯ ДА ОТГЛЕЖДАМ ОТНОВО ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ . . .!?
   
Виж целия пост
# 1
8мия член на нашето семейство е вече на 15 човешки години и е кокер на име Снупи с него порастнахме заедно.Сега,когато моите деца плачат и той скимти пред прозореца.Знам,че скоро може и да не е вече с нас,и за себе си съм сигурна-друг няма да имаме.   
Виж целия пост
# 2
Две кучета имах, едно след друго, които обичах безумно. И двете остаряха вкъщи и ги приспаха в ръцете ми, бяха вече много стари, болни и почти напълно неподвижни. Може би ще си взема друго кученце някой ден, но ще мине много време дотогава.
Виж целия пост
# 3
Искрени съболезнования за загубата на твоето приятелче. Дай си време да преболедуваш, никога не е лесно, все едно как си е заминало животното, винаги боли много. След време ще си спомняш само хубавите неща. Не знам дали си чел за Моста на дъгата, аз винаги, когато го чета се разревавам, даже и сега Embarassed Но е хубаво и успокояващо да си мислим, че те са някъде там, щастливи и ни очакват и някой ден отново ще се видим:
Цитат
МОСТА НА ДЪГАТА

Точно до сами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...
Виж целия пост
# 4
И аз като писалите по-горе съм расла и съм възпитавана с/от   четириног приятел ( действат наистина възпитателно), после станаха двама. Второто ми куче аз дори съм помагала на майка му при раждането. Бяхме се сраснали, беше с мен когато следвах, междувременно майката си отиде и много и дълго страдах,.... Когато бременеех кучето ми беше и верен помощник с бебето, винаги сигнализираше когато нещо не е наред (плач, буден е и прави пакости, пълен памперс и пр.) , но живота си тече -техния още по бързо и немиуемо идва края. Случи се когато бях бременна за втори път, беше много тежко и след два дни и аз влязох за задържане на моите бебета. Точно загубата и на двете ми кучета ме беше зарекла никога, ама никога да не си вземам, защото тежи точно толкова, колкото и да загубиш член на семейството. Та то си е равноправен такъв. И така 10 години, докато не срещнах едни прекрасни очички на едно изоставено или избягало коте ( домашна е била). По скоро тя ме избра и така историята е дълга, но си прибрах една уличница и сега е със статут на принцеса. Егоистично ми се видя душичка да страда по улиците и много пъти да умира от страх и ужас, побои над безпризорните които са факт за уличните животни, а аз да се тревожа за реакцията и тъгата си от евентуално бъдещо събитие....
Виж целия пост
# 5
Заклета"кучкарка " съм,а и не само.Много обичам животните.Умирали са ми кучета,които обичах ,които бяха членове на семейството ни.Плакахме с мъжа ми като магарета цяла седмица.После тиха скръб около година и новото куче вече е в къщи.Може и да е егоистично,но без любовта на куче,не се чувствам пълноценно.Имахме пинчерче - невероятно същество,поради нещастни обстоятелства го загубихме .След преболедуването на загубата си взехме йорки.Имахме и ротвайлер - по същия начин остаря,хвана го една коварна болест и отлетя и той при пинчера.След половин година си взехме кане корсо .Сменях породите,защото не искам да търся и да се мъча да виждам споминалото  се куче в новото пале,да сравнявам и т.н..На принципа съм - клин ,клин избива.Взех и едно много ,ама много старо пинчерче - на около 15 години,прегърбено ,сляпо,без зъби,буквално кожа и кости ,почти  не можеше да лае .Знаех ,че е въпрос на месеци да се спомине,но не издържах на гледката - как се завива с едно парцалче колкото носна кърпа в един приют,януари месец.Повярвайте ми - за него плаках толкова,колкото и за моите кучета,които съм отгледала от палета.Направих го ,защото исках да прекара последните си месеци на тоя свят обичан,обгрижван,в дом ,на топло.
Съболезнования за загубата ви!
Виж целия пост
# 6
Съжалявам за загубата ти...

За съжаление животинките умират, без значение колко е добра ветеринарната медицина в страната. Моя позната от Франция имаше 2 кучета, едното почина от рак, другото си го гледа още, но се е зарекла, че повече никога няма да вземе. Много тежко го преживява...

Майка ми също след последната котка отказва, няма сили вече да ги изпраща  Tired
Виж целия пост
# 7
Съжалявам за загубата ти...

За съжаление животинките умират, без значение колко е добра ветеринарната медицина в страната. Моя позната от Франция имаше 2 кучета, едното почина от рак, другото си го гледа още, но се е зарекла, че повече никога няма да вземе. Много тежко го преживява...

Майка ми също след последната котка отказва, няма сили вече да ги изпраща  Tired
Послеслов:
След направената днес на котката аутопсия /по мое желание/ се установи
диагнозата на смъртта й:
PLEURITIS ACUTA.
Причинява се от коварния вирус:
INFECTIOUS PERITONITIS IN CATS.
Но защо трябваше да научавам тази диагноза едва "Постфактум"
и то едва след извършването на крайната мярка . . . аутопсия !?
Или както би го казал по-простичко народа:
"След дъжд - качулка !?"
За това молбата ми към заинтересованите лица в този форум е,
ако имат необходимите познания относно действията на този опасен вирус,
да обяснят на останалите тук . . .начините за превенция ! 
Виж целия пост
# 8
Наименованието на заболяването на български е Инфекциозен перитонит при котките. Плевритът е само едно от възможните усложнения. Вирусът на аболяването (Вирус на инфекциозния перитонит) се разпространява лесно, но повечето котки остават само преносители, без да развиват перитонит.

Най-важен от гледна точка на превенцията е имунитетът на отделния индивид. Рискът от разболяване е повишен при много младите и много старите котки.

Веднъж развит, перитонитът изглежда труден за диагноза и практически нелечим.

Ето разбираемо резюме за болестта (там има също доста референции и допълнителни препратки): https://en.wikipedia.org/wiki/Feline_infectious_peritonitis
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви за насоките които ми дадохте относно това коварно
заболяване от което  почина моята котка !?
След като ги прегледах и сравних с въпросите които са ми били
задавани от ветеринарите и информацията от ЛИНКА който ми дадохте,
останах в недоумение относно следния факт:
Разпространението на този вирус е отбелязано че става посредством контакт
между животните, поглъщане или вдишване !
Докато за моята котка мога да твърдя че през всичките 12 години живот които
тя е имала не е ИЗЛИЗАЛА навън от апартамент намиращ се  на четвъртия етаж
и въобще не е имала контакти с каквито и да са животни, освен със стопаните си !
Така че, реално не мога да си дам ОБЯСНЕНИЕ как е било възможно да прихване този вирус !
Възможно ли е тя да го е прихванала преди около 5-6 години, когато я водих да я кастрират
и забелязах че след това, тя започна в определени периоди от време да има разстройство !
Цялото това собствено разследване го правя за да разбера истината около смъртта на това
мило и безобидно животно !

В деня на смъртта и /08.08.2016 година/ бе направена  последната и ренгенова снимка,
която бих желал да я публикувам в този форум, но за съжаление все още не мога да я отворя,
защото е правена на програмата:
QUANTOR VIEW SIMPLE VIEWER
Copyright (c) 3DISC Co.Ltd 2010




Виж целия пост
# 10

След направената днес на котката аутопсия /по мое желание/ се установи
диагнозата на смъртта й:
PLEURITIS ACUTA.
Причинява се от коварния вирус:
INFECTIOUS PERITONITIS IN CATS.
Но защо трябваше да научавам тази диагноза едва "Постфактум"


Объркали сте данните нещо. Острият плеврит и инфекциозният перитонит са две различни заболявания, а не заболяване и причинителя му. Цитирайте точната информация, така написано няма никакъв смисъл и поне аз не мога да Ви кажа нищо конкретно.

Относно въпроса да си вземем ли животинка или не, аз съм напълно за. Смятам, че това е единствения начин да се преодолее празнотата и липсата точно на котка (в случая) в ежедневието. Иначе какво - само скърбиш и си спомняш колко е било хубаво, но никога не изпитваш същите чувства отново. Това е мазохизъм, поне за мен.
Виж целия пост
# 11

След направената днес на котката аутопсия /по мое желание/ се установи
диагнозата на смъртта й:
PLEURITIS ACUTA.
Причинява се от коварния вирус:
INFECTIOUS PERITONITIS IN CATS.
Но защо трябваше да научавам тази диагноза едва "Постфактум"


Объркали сте данните нещо. Острият плеврит и инфекциозният перитонит са две различни заболявания, а не заболяване и причинителя му. Цитирайте точната информация, така написано няма никакъв смисъл и поне аз не мога да Ви кажа нищо конкретно.

Относно въпроса да си вземем ли животинка или не, аз съм напълно за. Смятам, че това е единствения начин да се преодолее празнотата и липсата точно на котка (в случая) в ежедневието. Иначе какво - само скърбиш и си спомняш колко е било хубаво, но никога не изпитваш същите чувства отново. Това е мазохизъм, поне за мен.

Благодаря ви,
за участието в тази болезнена за мен дискусия,
но пък за това . . . НЕОБХОДИМА !?
Резултатите които ПУБЛИКУВАМ във форума са ми дадени лично от
д-р Владимир Тодоров от град София /той е предизвестен от мен
че тези данни за направената от него аутопсия, ще ги публикувам в
Интернет за да се опитам да помогна с нещо за да бъдат спасени в бъдеще
повече животни страдащи от това коварно заболяване/
За това и ще ви запозная с автентичния документ, който ми бе
даден от него веднага след извършването на аутопсията, когато
бях дошъл във ветеринарния му кабинет за да прибера трупа на животното
преди да го погреба:
http://forum.skynomad.net/gallery/displayimage.php?pid=15858&fullsize=1
Виж целия пост
# 12
centaur животинката ти е в един по-добър свят
направи някой полет/прелет и ще се почувстваш по-добре  Peace 
Виж целия пост
# 13
centaur,

Според написаното котката е развила първо едното заболяване, а след това второто се е получило като усложнение. Според това, което сте написали в първия си пост, по-вероятно е плевритът да е бил първи, а след него перитонитът (той е по-агресивен, развива се страшно бързо и повръщането на кръв е много характерно за тежките случаи). Плевритът са го причинили вируси или бактерии и вероятно от дълго и неподходящо лечение е станал хроничен и имунната система на котето е отслабнала докато се е борило с него. Перитонитът се причинява от вид вирус, който по принцип се среща навсякъде около нас. Котката може да се е заразила с него преди години и в момента, в който имунитета й е паднал заради другото заболяване, вирусът е започнал да се размножава масово и се е получила инфекция, която е убила котето.

Това е изцяло моя хипотеза, базирана на информацията, която сте дали и това което знам от теорията и практиката. Не гарантирам, че 100% всичко се е случило точно така и не мога да преценя дали е можело котето да се спаси, ако му е била поставена диагноза навреме. Не е нужно котето да излиза навън, за да се зарази с вирус - това, че Вие излизате навън е достатъчно. И все пак, това не означава, че сте виновен - просто имунната система на животинката в един момент се е претоварила и организмът се е предал. Съжалявам, че не мога да Ви бъда по-полезна. Но знам как се чувствате. Потъгувайте, припомнете си хубавите моменти, дайте си време - не е изключено в един момент да решите, че котешкото присъствие твърде много Ви липсва и да размислите.
Виж целия пост
# 14
Little Queen, Аз също допускам това заедно с предположението, че котето може да е било прихванало Feline infectious peritonitis (FIP) вследствие на посещенията в клиниката. Все пак, плевритът може да бъде усложнение, последващо развитието на FIP:

http://vetbook.org/wiki/cat/index.php?title=Pleuritis

http://vetbook.org/wiki/cat/index.php?title=FIP (Clinical signs)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия