http://vetbook.org/wiki/cat/index.php?title=Pleuritis
http://vetbook.org/wiki/cat/index.php?title=FIP (Clinical signs)
Моето ОТРИЦАТЕЛНО отношение към ветеринарите у нас е, че при наличието
на ОЧЕВАДНИ ФАКТИ изнасяни от моя страна в продължение на последните няколко седмици,
те не успяха да открият правилното лечение /3 дни до неговата смърт/,
до момента в който то бе придобило окаян външен вид и теглото му бе ПАДНАЛО под килограм !?
То почина едва 30 минути след като му биха ЕКСТРЕMНО 4 ИНЖЕКЦИИ НА ВЕДНЪЖ. . . !?
Кажете това не е ли чист КРЕТЕНИЗЪМ да се прилага подобно лечение в последния момент,
при такова критично телесно тегло?
Докато преди това постоянно им повтарях че нощно време, когато котката я държахме при нас в стаята ни,
СТЪРЖЕНЕТО НА ЧЕРВАТА в стомаха й се чуваше, едва ли не чак в коридора на апартамента ни !
Освен това то милото, тъй като е развивало абцес в коремчето си по цял ден лежеше върху теракотните плочки
на студено в коридора на жилището ни !
А и едни от най-важните неща на които бяхме постоянни свидетели бяха също и честите повръщания,
след като постоянно прекаляваше с храната, тъй като го мъчеше перманентен ГЛАД !?
И ми се струва че при наличието на тези НАИСТИНА ОЧЕВАДНИ ФАКТИ които съм споделял с тях,
човек трябва да е с много ниска квалификация и интелект, за да не може да се
досети за какво АДЖЕБА, ИДЕ РЕЧ . . .!?
Съжалявам че не съм използувал Интернет за консултации относно установяването
му на подходяща диагноза и лечение. Сигурен съм също че ако го лекувах с помощта
на умните и логични съвети които на практика получавам по ФОРУМИТЕ,
дадени ми от състрадателни и компетентни хора, то нямаше сега . . . да гние в земята !?
А и отвращението ми е вече пълно и заради тази заобикаляща ни от всякъде некомпетентност,
корупция, шуробаджанащина, лицемерие и лъжа облъчваща ни денонощно от отвратителните и отблъскващи ни вече
обществени казионни медии на това болно общество и на тези жалки "зомбирани" хорица
крачещи из софийските улици /обзети единствено от мисълта за собственото си оцеляване на тях и семействата им/.
Наистина тази нелицеприятна българска действителност ме кара да се затварям все по-често в дома си
и използувам пълноценно пред компютъра си /всяка своя свободна секунда или минута/,
на място където "все още се чувствувам" като СВОБОДЕН и ПЪЛНОЦЕНЕН човек !