Как да кажа на гостите си, че не ги искам с дете

Децата са си ангажимент на родителите. Те ще си ги гледат и ще си носят всичко необходимо за децата.
Когато ходихме на бала на племенницата, понеже бяхме много народ, родителите спаха на дюшеци на земята. Когато човек има желание, се намира начин.

Ммм, изпаднах в умиление от такава картинка.

Добре де, все пак имаш ли толкова много легла в тези 2 стаи? Къде ще спят наистина?

Да това се опитвам да им кажа, защото стане ли сега, то ще става винаги завинаги и после сама трябва да се оправям с тях като аз имам дете, защото те няма да спрат да искат да идват. Аз съм в много добри отношения с тях, нямам против тях, дори са ми много приятни, просто децата са ми в повече като съм запозната на какво са способни.
Да 2 вечери са не са проблем сега, но ще са проблем след някоя друга година.
Аз съм на принципа както ги научиш така, и после какво ще правя? Ще се моля те да имат съвест и да се сещат сами ли

Сега, чета и се смея, но и се сетих за един случай с наши познати.
Идват на гости за за вечеря с детенцето. Няма проблеми за мен. Обичам децата и те ме обичат-то акъла ми колкото техният, как да не се обичаме
Оставяме моето и тяхното в детската стая. Синът ми още като дете беше стабиляга. Не е конфликтен и се радваше на гостенчета.
Ние с родителите в другата стая както се казва се радваме на компанията си. По едно време пристига синът ми и ми шепне в ухото, че девойката почнала да се катери по библиотеките и да сваля де що има книги и каквото има там по библиотеката, освен това наизкарала и дрешките му от гардеробчето му. Абе всичко дето е във шкаф беше наискарало това дете. Аз, незнам защо не повярвах, само го успокоих и продължих да давам вниманието си на мамата и таткото.
На тях много им хареса явно моето гостоприемство, та не станаха от масата дори за 5 мин, да видят какво става с детенцето им. Отиваха до тоалетна и отново на масата. Та така се отцепиха, особено мацата, че.... Обаче синът ми не спира да идва да ме моли да озаптя малката. Аз, не смея, а във детската бомба паднала Помолих ги да подредят поне малко, че нямаше вече къде да стъпват, но малката не щеше и да чуе. Накрая срам не срам казах на родителите и, че сама не мога да се справя със щерка им, а и да им правя компания ,и е най-добре те да направят нещо.  Ей, че и възмутени бяха.
Вярвайте ми, у нас се събираха всичките дечурлиги от махалата, разхвърляли са, защото си играят в края на краищата И не ме е дразнело това, те затова обичаха да идват у нас. Но след това всичко се подрежда, освен това книгите от библиотеките никога не бяха събаряни от полиците, а за дрешките да се извадят от гардеробчетата пък да не говорим. Там не се пипаше. Имах чуството, че онова детенце ако можеше и на полилея щеше да скочи да се полюлее,
 Не ме питайте после колко време подреждах Беше  някъде след 1 часа след полунощ.
Такова чудо и от приятелчета-момченца на синът ми не бях виждала. Ако на тези хора които ще ви идват на гости, децата са като това гореописаното....жална ви мамата Ако не са, няма проблем.

Не искам да си хваля детето, но когато сме ходели на гости, той знаеше, че ще си рисува или ще си играе със количките, които аз му вземах от дома ни. Нашите познати никога не се притесняваха когато ние им отивахме на гости.

Извинявам се за дългият пост. Припомнихте ми една забравена случка

Точно. Няма как без децата – или всички, или никой.

Обаче съчувствам на авторката. Преди години, като бях малка, особено около разни студентски и кандидатстудентски изпити, в нас беше хан, благодарение на майка ми основно. След това прекратих тази традиция и си отдъхнах.

Имам една спалня и един диван

И на какво разстояние живеете, колко често идват на гости,че бързаш да се застраховаш?
Ох, докъде стигнаха хората- брат с брата да не си гостуват, мъж да не вижда племенниците си....

Ами просто им го кажи - "Ще се радвам да се видим, не мога да ви посрещна да пренощувате - 1 диван имам, мога да ви дам телефони на хотели. дано не е проблем, но просто нямаме място"

И въпреки това пак искат да идват? 

Ох, ще се разрева. Айде стига циркове.

Те са наясно с разположението, идвали са само с едното дете.Тогава ние спахме в хола, не беше удобно, но се налагаше понеже имаха работа няма как.Но сега... нямат, въпросът е че не им пука и не се замислят аз колко неща трябва да направя за да им е удобно на тях.Най-малкото да събера цялата къща и да се изнеса от нея с мой си багаж

Бих казала,че не ми е удобно без да се притеснявам.Гости се канят,а не се самопоканват...

Хайде сега пък докъде стигнали хората.....авторката няма против брат брата си да вижда......Ти би ли отишла на гости  с преспиване, ако заради това се налага домакините да се изнасят от жилището си.
Затова говорим май.Тръсваш се на някого,само ако има възможност хората да те приемат.Ситуацията си е за възмущение,но към гостите,не към домакините.

kremi_qkova, решаваш какво да правиш. Или ги приемаш, или казваш, че вече наистина няма място.

Аз на твое място не бих се чувствала неудобно да им откажа, но със сигурност не бих се чувствала добре, след като знам какви неудобства бих причинила на домакините си.