Мисля, че и двата начина си имат предимства и недостатъци и накрая всичко е Божа работа.
Аз ти пиша, за да те посъветвам след това много да се пазиш и да си наблюдаваш здравето.
Абортът не е някаква обикновена интервенция.
Той стресира целия организъм и обърква действието на жлезите с вътрешна секреция, които всъщност управляват живота.
Така, както бременността е чудо на природата, в което се впрягат невероятни хормони, организмът се променя изцяло, за да даде сили на майката, так абортът е ... все едно караш със 140 по магистралата и натискаш рязко спирачката.
Дали медикаментозно първо ще подействаш на жлезите и те от там ще дадат начало на процеса аборт, или физически първо ще отнемеш плода, а после жлезите ще научат и ще се задействат обратните процеси... не знам има ли значение.
Затова задължително е първо да помислиш добре, защото винаги има и трета опция.
И ако решиш аборт- после редовно, поне веднъж годишно на гинеколог и ендокринолог, за да се убедиш, че няма последствия, няма кисти, запушване на тръби и други подобни, след които много трудно се забременява.
И само, моля те не изолирай майка си, защото тя те обича най-много. Няма да се скапе чак толкова от това, както ти писа една мама по-горе.
Според мен всяка майка, когато на дъщеря й й дойде първата менструация, започва да мисли по тези въпроси и не е съвсем неподготвена психически.
Коментарът ти ми е изключително полезен ! Много ти благодаря !
Очаквах след пускането на темата да бъда нападната и упреквана , но получих голямо разбиране от вас , а в момента имам нужда точно от това !