Млада, неопитна, объркана, която не знае какво да направи.

Мацка, сега си на 20, като станеш на 30, ще бягаш от такива мъже. Всъщност, пожелавам ти повече да не ги срещаш изобщо. Синдромът "аз не съм виновен, а винаги мен ме лъжат" е много кофти. Каквото и да сториш, ти си потенциално виновна. От него по-кофти е единствено "всички жени са к*рви и излизат ли с женска компания, е само с цел да се изчукат". Това чуя ли го, плюя и бягам. И аз съм била като теб, и мои приятелки са били като теб. Знай едно - някой ограничава ли ти свободата, и то на 20 години, когато ти е времето да си свободна и да се забавляваш с приятели, този човек е егоист, с ниско самочувствие и не те обича. Ревност е едно, тирания и манипулиране - друго.
Ще ти кажа и друго, което няма да ти хареса. Ти му се връзваш и позволяваш той да те контролира. И хем пичът намерил младо и красиво момиченце, хем иска да му сложи верига на врата. От цялата работа печели той, ти - губиш. Накрая ще ти омръзне да си изолирана от връстниците си и ще му кажеш "край", а на следващата той ще обяснява, че ти не си стока, а кифла, на която й се ходи по дискотеки.

+1
Точно така мисля и аз,жена на неговата възраст ,няма да му се върже на простотиите и ще го навре в кучи г..,ако я ограничи... Избива големи комплекси и мания за надмощие и манипулиране... А ще става и по-зле,може да почне и  да ти посяга,ако закъснееш от работа няколко минути...

Забелязала съм, че повечето такива мъже особено в тази възраст 30+ си търсят млади, неопитни момичета за да ги манипулират. Когато някои те обича, колкото и да те ревнува не би ти отнел правото на личен живот, дори знаейки, че има риск да те загуби. Връзката се гради на доверие и на взаимни компромиси.
 А на въпроса "какъв трябва да е животът на едно 20 годишно момиче?", ми не, не е само купони. Сега ти е времето да учиш, да изкарваш курсове, да се развиваш като личност и да опознаваш себе си. Купони и на 60 год. ще ги имаш. Това не е първа линия.
 Това не е любов, а самозаблуда, този човек пред теб се представя като жертва, а всъщност жертвата си ти. Много връзки има с големи разлики и не протичат по този начин с недоверие(забележи НЕДОВЕРИЕ), малка си още и това всеки път се връщаме един към друг   Какво те кара да се връщаш към този човек- секс, шарен букет от цветя или? Какво ти дава той на теб, щастието ти е заблуда, невероятна манипулация, ще го разбереш или по-лесния или по-трудния...
 Млада си, недей си пропилява времето с мъже, които не те обичат и ценят като жена!  

Всеки път се чудя откъде ги намирате тия? Моите гаджета никога не са ме ревнували, просто, защто имаше доверие от  самото начало и се знаеше, че си вярваме. И сама съм ходила по купони и съм танцувала с други (дори и в присъствието на половинката ми) и на кафе съм ходила с приятели, но съответно никога не съм нито изневерявала, нито на мен са изневерявали. Връзка без доверие не може да има, това е просто някакво губене на време и за двете страни, който е по-малък той губи повече, защото по-малко е живял (нямам предвид купони и доскотеки, а пълноценен, изпълнен с емоции живот). И накрая обикновено жената се обръща и се оказва, че няма приятели,  няма връзки, няма прилична работа, не е живяла, а на 30+ тези неща не можеш да ги набавиш както на 20г. И се втурва да си наваксва, а така обикновено прецаква и остатъка от живота си. Просто, защото за всяко нещо си има своето време.
Млада си, неопитна както сама казваш, послушай хората, които са минали по този път. А и да не са (като мен) все пак съм на 38 (почти). Имам някакъв по-богат опит

Никой няма право да ограничава свободата ти.
Това е вид психически тормоз.
Бягай бързо,защото ще става все по зле.Няма да спре да те тормози .

Малко след като завърших средното си образование, излизах с мъж на 28 години. Е, не мога да ти опиша каква грозна история беше. То не бяха истерии, като излизам с приятелки, то не бяха драми, че като замина студентка, ще ходя на гости при бившия с приятел (имахме сериозна връзка). Ревнуваше дори като не му пиша в продължение на час-два. Много скандали и изпилени нерви в рамките на 2 месеца! Добре, че се усетих, че има някакъв проблем този човечец, та като го зарязах бяха едни крокодилски сълзи и влачения по земята... Не си го причинявай. Може да се каже, че сме връстнички и в момента изпитвам отвратителни емоции като се сетя за този човек, чудя се къде ми е бил заврян акълът! В момента съм с човек, който ме разбира и не ме ограничава. Другата седмица съм на море по женски! Не губи излишно време с неправилен човек, твоят е същият психически насилник. И от позиция на млад човек ти казвам, че си пропиляваш младостта, имаш много неизживяни емоции.

Защо ли ми се струва,че авторката може би повече няма да пише след като прочете коментарите? Дано да пише,защото ми е интересно какво ще отговори на въпросите на останалите.

Иначе - питаш какъв трябва да е животът на 20 годишно момиче? Като се замисля е нормално да не знаеш щом си се хванала с този психо още на 18. Има една приказка - "Бъди със сто и се омъжи за сто и първия" - не буквално,разбира се. Сега ти е времето да се забавляваш, да постигнеш най-много в живота си до сега,да следваш или да започнеш да правиш нещо смислено, да се запознаваш с много хора, да минаваш през различни компании,да пътуваш,да купонясваш,да имаш флиртове,секс за една нощ дори, да опиташ от всичко - като не говоря за опасни неща,разбира се,всичко в рамките на нормалното. Явно този ти е завъртял главата още в училище и те е настоил да си мислиш,че без него не можеш. Никой нормален мъж няма да тръгне с момиче на 18-20 години,запомни. Има много симпатични и млади момчета на по 20-24/5, с които да имаш много повече общи неща и да се чувстваш на място. Кажи на родителите си или на някой ,на който имаш доверие,че това психо ти прави проблеми и скъсай с него. Остани сама, намери себе си и стани по-образована и по-интелигентна,защото свестните хора като цяло не се срещат по кафенета. Според мен ти е много рано да мислиш за 'цял живот' с някого,още повече с психо на 32, а ти на 20. Да, има големи разлики във възрастта и доста семейства живеят добре,но и тогава жената трябва да е узряла,а ти не си, още си момиче, още си в ученическите години,нищо,че си на 20. Махни се от него и направи живота си страхотен и пълен със смисъл и красиви спомени от места и хора. Ако искаш да останеш с него,ще съжаляваш след време за пропилените години и възможности.

Ще отговоря на всички в един пост.
Аз го ревнувам ако някоя го закача или нещо подобно, а не постоянно и не бих му правила проблем, ако иска да излезе някъде. Но той не излиза, домошар е, а и работи много часове и вечер е изморен за излизания.
А за бившата му, напротив, не се е осъзнала. Даже имахме много проблеми в началото заради нея, защото не можеше да приеме раздялата им. Постоянно го преследваше и му звънеше нон стоп. А по-бившата му, с която са били дълго време е колкото него на възраст.
За щастие не ми забрани да уча и веднага след училище записах нещо, което много исках и е много отговорна и трудна специалност,  което значи, че е редовно и по цял ден съм на лекции, за което пак си имах проблем, защото ревнува от колегите.
Искам да се развивам, да стана по-самостоятелна, да пътувам. Преди да тръгнем пътувах много по фестивали с народните ми танци, но вече групата ни се разпадна. И разбира се, че не намирам неговото поведение за нормално,  затова и пиша тук. Просто е трудно да се откъснеш от човек, който обичаш. Дори не ми се ходи толкова на дискотеки, а ми се правят нормални неща като разходки, кафета, да се чувствам добре, а не да си броя минутите кога да се прибера. И въпреки това понякога го оправдавам, търся вината и в себе си, мисля си наистина ли е толкова зле положението или преувеличавам..

Абсолютно съм съгласна с мненията до тук.

Аз съм на 24г. и имам връзка от почти 8 години с мъж на моята възраст. Заедно сме от ученици, после учихме в един университет. Когато бяхме на 20 години заедно заминахме на бригада в Америка, когато бяхме на 22 аз отидох да уча 1 семестър сама в друга държава. Приятелят ми не ме спря, дори дойде за седмица при мен и си изкарахме страхотно. Той не е голям купонджия, винаги е предпочитал по-тихите и спокойни места, аз съм тази, на която й се живее повече и съм по-социална от него. Излизала съм сама по дискотеки, на кафе с приятелки (и приятели!), и въпреки че и той ме ревнува малко или много, никога не ме е ограничавал и задушавал по този начин...  Но и аз не съм имала желание да му изневерявам или да го лъжа с други мъже. Чувствам се свободна, имам му доверие, знам, че ме обича. Ето това е важното за една връзка. Сега заедно си гласим общ дом. Това, което искам да кажа е, че винаги сме правили всичко заедно, преминали сме през много неща, винаги сме били много близки, и въпреки че имаме различни характери, някак си сме намерили път един към друг и смея да твърдя, че се разбираме доста добре. Това, че сме били във връзка, когато сме били на 20 никога не ни е спирало да си живеем пълноценно. И не искам да налагам собствените си разбирания, но ето такъв е живота на 20 - пътувания, излизания, нови приятели, учене. Една връзка не бива да те лишава от всичко това!

Преди него бях с един 3 години, но беше ученическа глупост. Аз го зарязах, защото не спираше да се занимава с други момичета и да ме лъже. Нямах дори тръпка към него,  не знам защо толкова време го изтърпях. Окончателно се разделих с него, когато срещнах сегашния. А онзи не спря месеци да реве пред вратата ми, даже пръстен ми подари, все едно годеж. Само, че поне едно научих от връзката с него-никога да не съм с някой, който ме заменя с други и ме лъже.

 

Добре, че ти е разрешил (!!!) да учиш.

Заслужаваш си любимия.

Трябва да научиш и още нещо - никога не забравяй себе си, за да угодиш на някой друг. Може да не си съгласна, но понякога трябва да бъдем егоисти в известна степен. Казваш, че го обичаш до полуда, но се замисли - какво ти дава този човек, с какво те прави щастлива, дори опитва ли се да те направи щастлива, грижи ли се за теб, мисли ли за теб... Просто помисли за тези неща. Защото аз мисля, че приятелят ти има комплекси и мисли преди всичко за себе си. Но все пак ти си решаваш.

Момиче, ти си на 20 години, сама можеш да решиш какво ще правиш с живота си, не е нужно някой да ти разрешава или забранява каквото и да било. Бъди умна!

Не се изказах толкова правилно. Нямаше как да ме спре да уча, а имаше вариант да ми прави проблеми и да негодува, но прояви разбиране, даже ме подкрепяше.

Напротив, съвсем правилно се изказа. Прекрасен лапсус, който описва идеално отношенията ви. Смешна работа. Ако ми беше дъщеря щях да съм във възторг, че съм възпитала човек без достойство и без гръбнак.