Тези дни непрестанно си мисля по темата и четейки ми се потвърждава, че съпругът ми, а не дядото е важно какво прави или в нашия случай какво не прави. Не съм открила топлата вода, но човек е склонен да оправдае хората, който обича.
Имах голям спор по темата вчера и след толкова години на него му било протовоестествено да живее на заключена врата. Никога в кооперацията не се заключвали вратите. Било все едно, защото баща му така или иначе пак щял да звъни и да влиза.
Бил влизал в спалнята заради детето, но щял да му направи забележка. И много други.
Ако живеехте в кооперация с твоите родители, едва ли щеше да му бъде все едно дали майка ти ще го засича по без гащи, или пък ще е о.к. тя да влиза в спалнята ви по всяко време без предупреждение да вижда бебето.
Сигурна съм, че хич няма да е толкова толерантен и благосклонен, ако си е легнал да почива, а тя се натресе да се радва на внука....
Мъжете разбират за какво иде реч, чак когато ги "навреш" в твоите обувки.Или, просто казано, трябва да намериш начин и ситуации, в които мъжът ти да се почуства зле от поведението на баща си.И понеже няма да стане с изнасяне най-вероятно, ще трябва да се постараеш да спретнеш малко театрални сцени.
На мен ми е чудно колко точно простак трябва да си, за да изненадваш снахата гола и да не ти пука, ама ...хора всякакви.