Деца – чудовища и толерантните им родители

Зои, зависи какво точно не харесваме в даденото дете. И съм казвала мнението си и то придружено с конкретни примери от поведението на въпросното дете. Децата не са тъпи и си правят изводите (с наша помощ в началото).
Емпатия към какво да изпитва?

Янечек, моя по трудово не е чертал щрихи. Правиха чертеж в мащаб на някакъв елемент, от три страни.

Веси, явно имате по-милостив даскал. Нашата гад ги кара и да чертаят, и да шият, и гривни да плетат. Гривни! Детето има да решава задачи и да учи по история, тая овца ще му поставя за домашно да плете, що за идиотка?

Постъпките на детето са отражение на неговия характер. Трудно би било да не харесвам човек, чийто постъпки намирам за гадни. Дори този човек да е на 5. Каква емпатия към някой, който примерно замеря куче или коте с камъни? Какво да кажа? "Той сега постъпва много гадно, ама иначе е сладур."
Родителите винаги вменяват своите представи за добро и зло. Това е една от техните функции. От кого детето да научи кое е добро и зло, ако не от мама и тате?

На вас ви се е паднал екземпляр.

Не знам откъде идат тези очаквания.
Ето, снощи дребната се разрева с глас, че не ѝ се получава къщичката. Като че е края на света ревна. Много се обърках. Нито е да и помогна, нито да я утешавам. Нямам представа как се мотивира дете да се опитва само докато стане. Изобщо не желая да пиша домашни след години.

Всеки учител следва да си изисква овладяване на материала в неговите часове. Който не иска да вложи усилия, просто няма да има добри оценки по съответния предмет и толкова. Не е свършил светът. Напълно справедливо е. Никой никого не кара на сила да става отличник, все пак.
Който иска да задълбава в определена материя, да си направи съответната организация. Но това не е за сметка на останалите дисциплини, които в основна степен са необходими целокупно. Различните науки са взаимно свързани и ако човек има реален поглед към обучението, ще установи, че ако са качествено преподавани на база на една професионално направена учебна програма, те се подпомагат една друга.
Чертането развива пространственото мислене и има отношение към геометрията както никой друг предмет, например.
Липсата на качества у даден учител не означава, че предметът му е излишен. Това са съвсем различни неща.

Децата от съвсем малки трябва да бъдат приучавани към различни по вид умения. Концентрацията само в определена посока в ранна възраст е изключително вредна. Сред тези различни умения са именно различните сръчности, вкл. боравене с моливи, с лепило, с ножици, сгъване и т.н. За децата още от 2-3 годишна възраст е полезно ако започнат да се приучават на повече търпение и постоянство. С годините тези изключително полезни качества следва да се доразвиват. Който не ги е развил навреме страда изключително много от негативите от това. Независимо в каква област се изявява.
Да не се реве, а да се мисли как да се излезе от ситуация и да се реши наличен проблем пък е основно умение, на което родителите трябва да обърнат внимание при възпитанието. Изисква наистина труд и усилия. И резултатите не идват наготово и набързо. Не е като да наготвиш нещо и да го сложиш на масата. 

Уиш, глобално говоря. Днес ще е, че не харесваш Иванчо, утре някоя даскалица, съседката и прочее и формираш в малката глава твоите преценки, но те са през погледа ти на зрял човек.
 Не харесваш баба му, но не е градивно да го изтъкваш пред малко дете, нали?
Аз съм анти циганите, но никога не бих го вменила на детето си. Ако на площадка дойдат, просто ще го дръпна и баламосам нещо, няма да му кажа - Не играй с циганетата.

Малките деца, пък и по-големите, са нетърпеливи, затова се разплакват или си хвърлят тетрадките. Достатъчно е да ѝ кажеш, че с рев къщичката няма да стане по-красива и да пробва пак. Или пък да не пробва, зависи колко силно желае да рисува къщички.

Това с рева е нормално. И моята ревеше от някои трудни задачи. Пореве си, мине и и вземе че я реши.
 И мен понякога ми е идело да рева от подобни неща.
Един макет правех веднъж .  Ей, да му се не види още го помня. Накрая го засилих в стената и понеже не се счупи  после го стъпках методично, докато стана на малки парченца. Кефа от чупенето му ми позволи да преживея двойката.
 
 

Ако е много малко детето, няма да му се обяснявам и аз, а направо ще го дръпна. На по-голямо в прав текст бих обяснила какво не харесвам у дадено дете и защо предпочитам то да не е в неговата среда.

И аз нямам представа откъде идват.
Сега вече е по-добре, но в началните класове беше кошмарен. За времето, през което му обяснявах, че е изключително рядко се случват нещата от раз, като нямаш опит, примери до откат, щеше да е написал тъпите ченгелчета.
Дребното е една идея по-добре, ама той пък за всеки неуспех (в неговите очи) реве. Почва да рони едни крокодилски, та чак ми идва да го ошамаря (че да знам за какво циври).

И ето така се стига до невъзможността да зашиеш дори едно копче. 

Не виждам нищо лошо в ръчния труд, и при него има голяма доза мисъл. Пробваш нещо не се получава, анализираш и търсиш друг път, по който да го достигнеш. Пък ако ще и за едното просто копче да става въпрос. Вярно е, че не на всеки се удава, но поне елементарни неща не би трябвало да ги зарудняват. Може крайният резултат да не е особено впечатлителен, но опитът да се постигне също е ценен.

Ние ужким бяхме нация техническа, ама сума народ не може един прав пирон да забие, нито два болта да завие. Хич не смея да си помисля за по-сложни работи. Сега осъзнавам колко много неща съм научила от баща си и майка си като умения. Само с контактите не мога да се оправям, защото ме е страх.

Значи малката ми дъщеря е някакъв прецедент. Изключително музикална е, отпреди да проговори можеше съвсем точно да възпроизведе чута мелодия, понастоящем пее във вокална група, като всички се възхищават на гласа и музикалността й. И е тотален гьон по математика . Отсега се вижда съвсем ясно, че при нея е застъпено в много по-голяма степен лингвистичното развитие. По математика направо се притеснявам да няма някаква дискалкулия ли, какво беше.
Аз пък директно съм й казала - това и това го правят циганетата, ти няма да се държиш като тях. Хич не се пристисквам да наричам нещата, както са.

Вчера реагирах без да помисля и казах на детето, че не искам да общува с една груба и невъзпитана "принцеса". После съжалих. Ама се ядосах, не защото другото дете се държи грубо, а защото моето го е позволило.