Кюретаж и забременяване след това - тема 69

Здравей, m.i.m.s.!
Много съжалявам за случилото се с теб. Разбирам те напълно. Моят случай е почти като твоя. В началото на юни месец родих мъртво бебе в 25 г.с. И на мен никой не ми каза причина. Искам да те уверя, че няма да намериш и не търси такава. За излизането от дупката както казваш е нужно време и търпение, срещи с хора, които да те разбират, да са искрени и положително настроени. Ще ти бъде от полза. На мен това ми помогна. Просто споделяш, не мълчиш - естествено, не с всеки. Не знам от къде си, но ще ти опиша как сама търсих информация и консултация със специалисти. Направиха ми генетични изследвания в гр. Плевен. Материал за изследване взеха веднага след раждането. След едномесечно лутане и търсене на информация се свързах с доц. Емилияна Конова - имунолог в МЦ КИРМ "Света Елисавета" гр. Плевен. Страхотен човек, както и специалистите от този център. Направи ми изследвания на имунната система, насочи ме към ендокринолог и там пуснахме изследвания (аз съм с недостиг на йод - хипотиреоидизъм, който се лекува и това не е проблем за бременността). Оказа се, че имам положителни антитела на щитовидната жлеза (ТАТ и МАТ), което сега контролираме с лекарства. След като ми излязоха генетичните резултати (около месец - изследването беше за тромбофилия; има теми за това тук), направих консултация с професор Иво Кременски (генетик) от Майчин дом и според него всичко е ок и няма генетична причина. Така аз изключих вариантите причината да е моята имунна система или генетична. Сега  остава да видим какво ще стане с щитовидната жлеза, макар, че тя се овладява медикаментозно. Честно казано в голям процент от случаите не се открива причина, но можеш за свое успокоение да си направиш някои изследвания. Все пак трябва да тръгнеш от някъде. Но в крайна сметка ми е назначена терапия от доц. Конова преди и по време на бременност с цел превенция.
Знам колко ти е трудно в момента, но се стегни, изправи глава и погледни напред. Покажи на всички колко си силна и смела. Вярвам в това.  Бъдещето е пред теб. И щастието ще ти се усмихне. Просто ти е нужно време и спокойствие. Близки, които да те разбират и да ти дават кураж. Сега като си помисля минаха 5 месеца и виждам нещата от друг ъгъл. Кураж и смело напред. Пожелавам ти в най-скоро време да те зарадва нова бременност и здраво бебче. Успех!!!

Браво, Куковуц. Радвам се, че всичко е минало и ти си добре. Наистина няма нищо страшно в самата процедураа. Просто емоционалната загуба е много страшна. И за пореден път се уверявам, че когато човек си плаща всички е различно, плащаш си и за спокойствие. Лекарите в държавните болници с нищо не са по-лоши от тези в частните, но отношението им е ужасно. Сега си почини добре и си мисли за напред.
И сега да не вземеш да ни напуснеш и забравиш
Мимс ако искаш разкажи повече за случката, какво са ти казали докторите, защо се е стигнало до тук. Аз не мога да ти дам много информация, защото при мен става въпрос за хромозомен дефект. Днес случайно попаднах на една статия за триплоидията и деформациите, които се получават в развитието на бебетата, които оцеляват толкова дълго. Казвам всичко това, защото на ехографа и на феталната морфология нищо не показа проблем. Всичко изглеждаше много добре и докторката все ми казваше че вървя много добре. Ако искаш сподели поне ще ти олекне!

Благодаря, Десуни   да, различно е, когато си плащаш.....имам кошмарни спомени от раждането на първородната в държавна болница
Мимс, бих ти препоръчала да се срещаш с хора, не е задължително да са преживели същото....Намери си някакво развлечение - йога, танци или нещо подобно, което ще ти харесва. Представяй си, че вече имаш бебче и се наслаждавай на емоциите, които изпитваш, докато си го представяш и вярвай силно, че ще ти се случи...не позволявай да потънеш в никакъв случай
Осъзнавам, че при мен нещата са в пъти по-лесни, но и аз ще си намеря няккаво занимание, което да ми държи духа на високи вибрации
Мисля за се видя и с терапевт
Търси причината и не се отказвай, не се отказнайте, да не се отказваме....

Куковиц, радвам се, че се чувстваш добре и че си попаднала на правилното място. Силна душица си ти 

Мимс, адски съжалявам. И аз съм от тези със загуба в късни седмици, болката е неописуема.. Плача като ви чета .. Нямам друг адекватен съвет, освен този на Куковиц - да намериш с какво да се разсейваш. Ще плачеш още много, няма какво да те лъжа..
За изследванията - нямам идея, би трябвало генетик да ти обясни, ако не се лъжа. Моето бебе беше здраво и най-тежкото за мен - живо докато го раждах.

Между другото, все ще казвам, и все се отказвам, че се притеснявам, та сега, докато съм събрала смелост - ако някоя от вас иска някога да се видим на живо и да си поговорим за нашите мъки, радости и всякакви други вселенски теми, насреща съм.

Аз съм ЗА да се видим. Мисля си , че ще ни се отрази добре.
Мимс Относно генетика можеш да отидеш в майчин дом, на втория етаж където се прави скрининга след 9 има безплатни консултации. Четох, че на 14 етаж са светилата в областта, аз не съм се качвала.
В Надежда също има безплатни генетични консултации, заплащат се само изследванията. Трябва да си запишеш час, чака се около седмица.
За имунилогичните ми препоръчаха Медицинска академия. Лабораторията се намира на гърба на клиничната лаборатория до клиниката за нервни болести. Но се правят и в клиниките по стерилитет.
Истината е че при първа бременност лекарите не настояват за никакви изследвания. За тях е пореден случай, а за нас е детето ни. Не мога да си представя какво си изпитала във вече толкова напреднала бременност. Единствено кураж и сила и напред.

Мимс съжалявам за това което ти се е случило.  Трябва да си силна и  както казват останалите момичета да си намериш накакво занимание с което да се оттърсиш от мрачните мисли.
Куковиц мила радвам се че си добре. Не мисли вече за това.  Ще мине известно време и ще боли по-малко.  Не знам дали съм ти казвала но аз освен двата спонтанни имам и един  К преди това.  Така че пределно ми е ясно как се чувстваш. 
Аз пък да ви кажа ще ходя в понеделник да давам кръв сутринта в Стара Загора.  Говорих с доктора и се разбрахме в 8:30 да съм в клиниката.  Но честно да ви кажа вече ми е все едно какво ще става.  Изпаднала съм в едни настроения и даже не знам какво искам.  Тази година всичко го правих по график  следих О а пък сега нито ми се прави по график нито вече го мисля. Просто съм се оставила по течението и  викам на Мм. Правим  изследвания и още един  последен опит и ако не  стане мисля да се откажа. Просто няма да имам сили да се боря повече.  А толкова ме е страх от тези изследвания.  Дали ще има проблем?  А ако няма? После какво следва?  Все едни иъ такива въпроси в главата ми.
Ох стана много дълго. Извинявайте ако съм ви натоварила излишно. Лека вечер и много прегръдки от мен

Момичета,благодаря за разбирането.Познатите ми бяха по-малко заинтересовани от вас . Утре ще ви пиша по-подробно.                                                                                               Съжалявам за загубите ви. Колко сте много, колко много болка на едно място. Нечовешко.

Куки,мислих те.Дано всичко е минали успешно браво.
Мимс съжалявам,нямам други думи,излишни са са
Комалка само да можех щях  да се видя с вас,но аз съм далеч от провинцията,но вие пък се вижте които сте си наблизичко.

Момипета, а генетичните консултации на каква база се правят? Т.е. каква информация, изследвания трябва да им дам, за да коментират?

Мимс, нормално е близките да не коментират.Обикновено мълчат, за да не те подсещат и да ти е мъчно или не искат да кажат нещо грешно.А след такова нещо, пък на човек му се говори.Иска да обсъжда, да дълбае, да споделя.
Тези дни ми споделиха за история на едно бебе, майката е починала при раждането. Сестрата на таткото има 3 деца, а сега ще гледа и бебчето.
Та малко ме отрезви и си помислих, че това ми се струва по- ужасно.Аз съм възрастен човек, има време пред мен.А малкото бебе ще расте без майка.

Ирайн, аз ходих на генетик с изследванията на обортивния материал, т.е. бебето. Да ги разчетат и да ми кажат какво да правя. Някой от изследванията от 1 страничка са генетични- кариотипа, тромбофилията и е добре да се посъветваш с генетик преди да ги направиш или след това. На мен ми казаха, че нямам нужда да пускам нещо, но аз реших и пуснахме с любимия кариотип. Нали бяхме и с лоша спермограма може нещо да излезе все пак пу, пу дано нищо не излезе. Знам, че има заболявания, които се предават от родител на дете, примерно мускулната дистрофия.
Всеки случай е различен и има нужда от различен подход. Аз съм решила да ги направя за мое спокойствие.
Аз четох темите назад, но само се обърках повече и вече не помня с кой какво точно се е случило и се извинявам ако някого попитам нещо, което вече е разказал.
Вие как се справяте с мисълта за наближаващите празници? Хич не ми се празнува, но ще трябва да се стегна малко заради близките ми. И те много тежки преживяха загубата, но ги виждам колко се радват, когато аз изглеждам по-добре. Все броя седмиците и си мисля какво е трябвало да бъде.
Онзи ден ни засече един приятел, който много се зарадва като разбра , че съм бременна. И ми вика слез от колата не си крий корема ела да ти се порадвам. Не бил разбрал, че сме изгубили бебето. И много ме засегна и аз как лошо реагирах. Така остро му отговорих, че няма да имам бебе. Много се притесни, не знаеше какво да каже повече и си тръгна. Незнам, но хората покрай мен, като разберат все питат е как така, какво стана. Е какво да им кажа. Трябва да се постарая да не реагирам остро. Вие как се справяте в такива ситуации.

Момичета,

Имам въпрос...
Не кървя след процедурата....вчера след нея и до вечерта имаше слабо кръвотечение, но днес вече няма нищо. Чудя се дали да се радвам или да се притеснявам. като цяло се чувствам добре, изморена съм от емоции и недоспиване, но си имам някаква енергия. Нямам Т, задух или няккаво друго тревожно нещо
Чували ли сте за нещо подобно?

Куковиц радвам се че се чустваш добре   
Аз за кървенето знам че ако са те изчистили добре няма да има кървене .
При моя първи К имах много кървене със съсиреци и болки.При втория К бях като теб само леко в деня на К и след това спря.
Цикъла ми след първия К дойде на 32-я ден а при втория на 63-я ден.

Доколкото знам до 40-и ден е нормално да дойде цикъла , ако не отиваш при АГ.

Догодина ще си имаш живо и здраво 

Куковиц, и моето кървене беше много слабо, даже можеше и да слагам само ежедневна превръзка.и аз бях шашнала и ходих на преглед при друг доктор, но всички беше наред. Може пак да се засили или изобщо да е преминало вече. Аз нямах и болки. На 2 и 3 ден беше едно светло оранжево.
Казаха ми, че нямам кървене защото са ме изчистили много добре. Другия доктор ми каза, че е по-добре да няма,  отколкото много силно да кървиш. Надявам се,  че съм ти дала малко спокойствие. Все пак ако нещо те притеснява се обади на доктора и го попитай.

Куковиц радвам се че всичко е минало добре. Изглеждаш и доста спокойна, дано наистина вътре в себе си да си така. Пожелавам ти от тук насетне само положителни емоции и усмивки. Вярвам, че следващия път всичко ще е както трябва да самия финал!  Не се притеснявай за кървенето, вероятно е индивидуално, но и както казват момичетата - може би са те изчистили добре и няма да е обилно. При мен беше като по-обилен цикъл.
Мимс   съжалявам за това което ти се е случило. В такъв етап е много трудно. Желая ти бързо възстановяване и много скоро нова радост! Нормално е близките да не смеят да говорят за случката - човек не знае какво да каже в такава ситуация и предпочита да не събужда спомени. 
Ирайн генетиците като начало ще те насочат какви изследвания да пуснеш. Обикновено е пакет за тромбофилия, усвояемост  на фолива киселина, а може да препоръчат и кариотип за теб и половинката. После ще разчетат изследванията. Обикновено консултациите са безплатни. Аз ходих в МД при д-р Савов и съм много впечатлена от него. Скоро разбрах че и в Надежда консултацията е безплатна - плащаш само изследванията.

Кики и при мен беше така,първите дни е така,после може да се засили,наблюдавай да не вдигнеш Т.и да нямаш някакви болки.Мисля че е нормално.С пълна упойка беше нали?