Кюретаж и забременяване след това - тема 69

Пуска и хормони, и генетични - всичко е наред.
В крайна сметка д-рите заключиха, че е от прекарана заушка в ранния пубертет.

Ех, Жана много неприятно. Имай вяра и не се предавай. Следващия път всичко ще е наред. Имаш едно стиснати палци и от мен.

Благодаря ти  
Дано всички успеем да си имаме поне по едно малко сладко щастие  

Здравейте,
Влизам да помрънкам 

Тази сутрин започнах да кървя, за сега слабо и се надявам да мине и замине леко. Лекаря, който ми прави кюретажа ми каза след процедурата, че не ми е"стъргал" стените на матката прекалено за да я запази и че ще има неща, които ще паднат с кръвотечението.
Не знам от какво, може и от антибиотика, обаче днес главата ще ми се откачи от болка, а и имам рядко щастие от 2 дни.
Ох, момичета...вече искам да съм си като преди и всичко да е в миналото. Нищо не смея да свърша като хората, само едни коледни играчки шия от плат за да запазя здравия разум и да не откача

Куки нормално е.казах ти че след втория ден се засилва течението.Норвално е .
Какъв АБ ти изписаха?Може Р да е от него.Даниманието ти е стпахотно .Ако ивах време щях и аз да се занимавам с подобно нещо. Всимко ще се нареди съвсем скоро.А сънят ти е невероятен.

Антибиотикът се казва Левофлоксацин акорд, пия го по 1т. на 24 часа. Цялата глава ми тупти и болката е такава, че не мога да я помръдна, най-силна на челото. Добре, че любимият ми е прекрасен и изчисти и наготви и ще дойде да ли лешкункаме, комшиичето е тук и с малката се занимават, което ми дава голямо спокойствие. Обикновено иска внимание, а като ми е зле ми е гадно, че не мога да и го дам.
Аз обича такива занимания....и двор имаме и там имам какво да правя, ама сега точно не мога нищо да направя по двора, та си търся нещо лекичко вкъщи.
Жана 

Здравейте милички. Като ви чета и разбирам че и аз на моменти съм била с вашите настроения.  При първия А толкова много се радвах че споделих с много хора като съм вярвала че всичко ще бъде наред.  Толкова много мечти и планове занапред че просто не ми се говори. Втория път обратното. Все изчислявах кога мога да прекървя за да знам коя седмица да се  пазя на изключително малко хора казах.  Пазех се не вдигах тежко повече си почивах и накрая прокървих една седмица по-рано от очакваното. Но честно да си призная аз знаех че пак така ще стане. Предизвикала ли съм го какво не знам и не мога да го обясня но така го чувствах.
А сега ще ви кажа каква ми е настройката за следващия път. Сигурна съм че всичко ще е наред и знам че няма да ми е лесно и няма да карам лека Б ( все пак съм на години) но дори и да се наложи да изкарам в болница ще го направя.  Така че всичко идва от главата май като се  замисля.  Не знам дали и при вас е така но знам  поне че при мен е. Стискайте ми палци за  изследванията да излезе причината за А и дано с лечение предотвратя следващия.
Между другото сте голяма опора и е хубаво когато човек споделя с хора които са минали през същото, защото не могат да ме разберат хора които не са го преживели и не знаят действително как те боли вътрешно всичко.  Как ти се  плаче и колко пъти си задаваш  въпроса : С какво го заслужих?

Ето я моята история...Знаете ли , не знаех, че се случва толкова често. Камоли пък след  третия месец. Както при военните - не знаеш  какво е  докато не станеш един от тях.
Няма думи описващи случилото се, но нека опитам. Още от както разбрах, че съм бременна някак не успях да се зарадвам истински, сякаш сърцето ми се беше свило. Аз лично съм казала на не повече от 4-5 човека, вижте бащата се похвали на всички. От провинцията сме, всичко се разпространява за часове, не за дни. Приятелките ми казваха да не се притеснявам, че всичко ще е наред, а аз им обяснявах колко ще ми е трудно да обяснявам на хората ако нещо се случи, че е по- добре за сега да не знаят. Боже , сякаш съм предизвикала съдбата - всичко от което се страхувах стана. След като мина третия месец и БХС малко се успокоих. Започнаха майтапите и обсъждането - какво ще е , как ще се казва, къде ще сложим креватчето, как няма да се наспиваме, кой на какво ще го научи, къде ще ходим...Докато не дойде и вторият ми преглед в София - ФМ. Отидохме с ММ(както казвате тук) и майка ми. Изчакахме си реда, попитахме дали може и майка ми да влезне и прегледа започна. Съобщиха ни пола, до тогава не го знаехме .АГ ме попита дали не си водя ЖК някъде и че вижда нещо, но не е сигурна и за това няма да изказва мнение още. /Още тогава разбрах на къде отива работата. За сметка на майка ми. Тогава тя ми каза "Не го отписваи толкова лесно". Боже, надеждата наистина умира последна./.Аз и казах че в провинцията нищо не се вижда, май всичко е на късмет - аз нямах. Отидохме при друг АГ за второ мнение и всичко се потвърди. Такъв шамар не съм и предполагала че може да ми удари живота ( не че някои може да предположи), още не знам от къде ми дойде и на кои свят съм.
Тъй като те не можеха да дадат точна диагноза , а в последствие разбрах, че трябват и три препоръки за прекъсване на бременността ми записаха час при  ехокардиографист след три дни и ни пратиха вкъщи. Не питайте как сме се прибрали ( гробна тишина ), как се чака три дни някои да даде смъртна присъда на детето ти. Е, дойде - дадоха я :ВСМ - хипопластично дясно сърце /дисплазия на искупидалната клапа, пулмонална атрезия - вероятна функционална. Тежка
 деснокамерна дисфункция. Касае се за сърдечна аномалия, която е с неблагоприятна прогноза, вероятно е развитието на фетален хидропс и загиване на плода. След раждането е възможно оперативно лечение от тип еднокамерно сърце, извършва се на няколко етапа и е с несигурна прогноза като в близък, така и в далечен план. Препоръчва се прекъсване на бременността и генетичен анализ на плода.
След обсъждане на всички варианти разбрахме, че крайния резултат ще бъде един и същ и взехме най-трудното решение, но лекаря които трябваше да извърши процедурата назначи дата след още три дни. Бога ми, това е най- трудната седмица в живота ми. Детето ми ме риташе, а аз си казвах "прави се, че не усещаш" . Пред кой да се правя господи, пред кой?
Е и този ден дойде - най- дългия, най- болезнения, най -черния, най- безпощадния...Знаете ли, моля се да нямам по-черни /надявам се това да е бил последния черен за всяка една от нас/, защото ...най-вероятно ще полудея.
Предизвикаха раждане, после кюртаж и това е... дупка, празнота, липса на всякакъв смисъл... Вие знаете не по-зле от мен за съжаление

Здравей, Мимс! Първо ти изпращам една голяма прегръдка. Историята ти е много тъжна. Историята на всяка една е такава. През изминалите дни все си казвах поне да бях усетила как моето бебче ме рита, но след твоя разказ съм благодарна, че не съм. Сега мога да ти кажа да се опиташ да бъдеш силна, защото скоро ще бъдеш отново щастлива и ще гушнеш своето здраво детенце. Надявам се да не се убидиш, казвам го и от своя опит, но по-добре, че е станало така, отколкото цял живот децата ни да се мъчат и страдат. Аз винаги съм си казвала, че ако нещо не е наред няма да задържа детето и това е било от опита, който съм имала с такива деца в работата си. Ужасно е не само за близките, но и за самото дете. Затова имай вяра, че по този начин си се погрижила по-добре за него. Надявам се, че ще ме разбереш правилно.
Сега си почини малко, съвземи се, мисли си как следващия път всичко ще е наред. Намери добър доктор и се посъветвай с него какви изследвания можеш и е добре да направиш.
Относно лошите мисли, аз в началото също не можех да се зарадвам и казвах и на любимия да не се радва. В началото всичко беше ок. Зарадвах се  истински около 12 седмица, когато разбрахме пола. Мисля си за хората, които не планират бременност, но им се случва, за тези които са решили да я прекъснат, или тези които са решили да си оставят децата за осиновяване как тяхните деца се раждат живи и здрави, а нашите толкова желани и пазени загиват. Толкова съм се пазила, почивала, лежала и така съм съхранила живота и толкова време, а всичко е било обречено от самото зачеване. Ако не се бях вманиачила толкова е запазването на тази бременност сигурно щеше да се случи в началните седмици и сега нямаше да чакам 6 месеца за нов опит. Вече почти не ми остана спомен от щастието, което съм изпитвала, а само страх и болка.
Истината е че всеки ден започвам да се чувствам малко по-добре, трудно е но времето минава и болката намалява.
Оф, исках това да е положително зареден коментар!

Много тежка история, Мимс... Преживяла си нещо кошмарно. Жестоко е, че след като е взето решението да се прекрати бременността, е трябвало да чакаш с дни за процедурата с малкото живо ангелче в теб.. Знай, че тази душичка не си е отишла завинаги, чака те и някой ден ще я гушнеш, просто ще е в друга, по-здрава опаковчица..

Десуни, много е тежко когато си усетил бебчето. Моето милото до последно ме риткаше..

Desuni, commala благодаря за разбирането. Аз знам, че избрах най-правилния вариант и за детето ми и за мен, но това не улеснява нещата.
Desuni, за мен си направила най- доброто - борила си се докрай за детето си.
commala, това е единственото в което ни остава да вярваме и за което да се молим.
Дано всяка от нас успее да се пребори със страха и има живо и здраво  детенце

Desuni, аз съм на преглед основен след случката. Защото на двата на които бях нищо не казаха, нищо не се лекувам, а усещам че нещо не е наред. То няма и как да ми кажат нещо де, единия беше при взимане на епикриза, вторият профилактичен от работата. Лекарката, която исках е отпуска, та записах при друга. Още нямам цикъл...малко се притеснявам, но дано не дойде и утре поне та да ида на лекар спокойно.

Изпращам ви много прегръдки и вяра!!! Много! Много! Колко съдби, колко мъка....съжалявам че сте били поставени пред толкова трудно и ужасно решение

Мимс  съжелявам от все сърце за това през което е трябвало да минеш. Сигурна съм, че тази е една от най-трудните теми и изпълнени с най-много мъка в този форум. Същевременно жените тук са сред най-силните с които съм имала честта да общувам.

LLolitka има една много хубава мисъл на Хорхе Луис Борхес, която е много точно в този случай :" И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единствения избор, който има е да бъде такъв."
Момичета, а да ви попитам на първия преглед след А, след първия Ц нито ми пуснаха микробиология, нито цитонамаска нищо. Дали е нормално?

Мимс наистина съжалявам за тово през което си преминала. Може би аз си чувствам силна понеже при мен е станало твърде рано.  И не бих могла и да си представя ако съм била в твоето положение как бих реагирала.  Знам че боли много. Ужасно е. Затова колкото можем ще си помагаме една на друга и ще споделяме това което ни тежи. Да се надяваме че другата година ще е по-късметлийска от тази