Трудно проговаряне - ТЕМА 21

Еспа, напълно съм съгласна с теб. За да започне детето да ви имитира, трябва първо вие да започнете да имитирате него /разбира се, има и случаи, когато каквото и да прилага родителят, удря на камък, но това в повечето случаи работи/.  Когато преди няколко години започнах да пиша в темата, една пишешща тогава мама HOPE ми даде съвет да приложа така наречения метод son rise. Методът е разработен от родители на момченце от аутистичен спектър и е за деца от спектъра, но нека това не ви плаши, защото дава много добри резултати в ранна възраст и при труднопроговарящи деца. В ютюб има клипчета. Разрових се из бележките си, че аз имам цели пасажи копирани  вотделни документи и съм се връщала и съм препрочитала важни за мен неща. Перефразирам нейния коментар:

В общи линии son rise терапията се изразява в "аз имитирам теб, ти имитираш мен". Имитираш детето си, всичко, което прави, като внимаваш да имате постоянен очен контакт, т.е - да си му пред очите, търсейки погледа му. С течение на времето детето започва да имитира теб и тогава можеш да предложиш някакво занимание. Плавно и постепенно, с много търпение, защото не става за два дни. Можете да заложите на атрактивната външност - направете си плитки, сложете си цветен шал на главата, залепете си блестящо стикерче между очите - все неща, с които ще привлечете вниманието на детето. Следва малко аниматорско поведение - бурни възклицания, горещи похвали, когато направи нещо, подскоци и  волни импровизации. Децата много се впечатляват на такива неща. Играйте и се забавлявайте, като междувременно вмъквайте образователни елементи.

Знам, че на много хора им е трудно да се вживеят в такава роля, да не кажа и абсурдно, обаче при нас даде ефект веднага и след няма и 10 дни дъщеря ми изстреля първата си дума НЕ, после беше BYE. Не съжалявам за нито едно клоунско изпълнение от моя страна, което е дало ефект.

Мандаринка
Виждам че детето е втори клас, моето е трети.Ние съвсем съзнателно отказахме ресурсно.Питах сред познати и никой не беше доволен от качеството на работата. Освен това детето го вземат по време на час, това буди у околните въпроси и у детето притеснение. Не че то горе долу на тази възраст се усеща че е различно но децата на тази възраст са много толерантни, родителите ся тези които им слагат мисли в главата и думи в устата. И ние работим авансово. Преди чртяхме, откак Да гейм ми сподели за сайта Уча се, му пускам видеоурока. При детето ми визията и добре представения нагледно урок е половината работа. Така че това ми е от голяма полза. Иначе интерпретирам постоянно, търся начини да разбира а с това и пораствянето разбирането на неща непосилни преди става по лесно и става с начини които му бяха трудни преди. Но при нашите деца има много работа. Ако едно дете чрте урока един път ние го четем три пъти. Бавно става но става,  но става, просто не увисвай нос.

Не ходим идва в къщи.

Да точно occupational therapy е. 

Благодаря за предложенията, всичко ще опитам. Дано да имаме напредък. Хубав ден на всички !

Добър вечер, прекрасни мами !
Видях, че сте споменали son-rise терапията. Скоро мислех и аз да засегна темата, но чаках резултати. Прилагам я от не дълго време, голям купон пада с малкия, когато сме заедно. При нас помага и то много. Станал е адски социален, отива при децата, включва се в игри, гледайки какво правят те, имитира много, повтаря думи, вече може да каже как се казва, започна да сочи, макар и рядко, а преди 20 минути, докато го държах преди да си легне ме погледна право в очите от една педя разстояние и си задържа погледа поне 10 секунди, което за мен си е истинско чудо. Той има много слаб очен контакт, гледа ме за кратко в очите и то от далече. Също така от неконтролируем е станал най-послушното и спокойно дете в яслата. Всеки ден ми го хвалят от няколко дни. Не се колебайте да пробвате, нищо не коства - просто се забавлявате и създавате връзка по между си !

https://www.youtube.com/watch?v=NeJUK-rXcyQ Гледайте това, има и още много клипчета, както и такива с реални резултати. И не забравяйте да се усмихвате ! 

Флоресита, дъщеря ми на 1.6 нямаше добър очен контакт, не че нямаше, но не беше стабилен. Страхотно е, че детето ти реагира положително на son rise и има вече резултат, при нас също много бързо даде ефект. За очния контакт психоложката на вашата възраст ни съветваше задължително, когато й говоря, да клякам и моите очи да са на нивото на нейните. Другото правило е никога да не изненадваш детето като е с гръб към теб, в смисъл да говориш, да го стряскаш или да се пресягаш да го събличаш докато е с гръб - винаги трябва да сте лице в лице. Това са неща, за които винаги внимавам като говоря с нея. Като ми се затръшка някъде по улиците първото нещо, което правя е да клекна и да я накарам да ме погледне в очите и тогава вече ме чува какво й казвам и се поддава на убеждение. Даже напоследък аз като не й разрешавам нещо, тя идва, сяда ми в скута, хваща ми главата и ми казва Погледни ме в очите   

Аз и преди съм писала - дъщеря ми пърхаше с ръце, не искаше да дъвчи и приема твърда храна, бяхме около година на безглутенова и безказеинова диета. Когато към 2.6 се подобри разбирането и започна да се появява говорът, всичко лека полека изчезна.

tinna_st , много се радвам Успех нататък. Към кой невролог си се насочила?
[/quote]
Точно това щях да питам,при кой невролог да се насочим? Това обследване колко време продължава? Пък и тук докторите ми намекват вече за аутизъм ...

Да попитам тези които са минали телк,
децата с каква дата ги освидетелстват.Води ли се от раждането(три г. назад) или не??? И колко време се чака за решението.Благодаря ви 

Тина, за съжаление детски  невролог не мога да ти препоръчам, имам чувството че основно почукват по коленцата с чукче и евентуално се насочват да гледат за епилепсия. Дано някой друг има препоръки
Не бих се впечатлявала от намеци за аутизъм, ако не са направени след обследване от поне няколко специалиста в различни области - невролог, психолог, логопед. В същност не съм убедена, че и тогава бих го взела за чиста монета
Успех! На колко е детето ти, не виждам лентички и съм от скоро в темата, извинявай, ако си писала и съм пропуснала

Това е много тъжно, явно се получава поредното отбиване на номера По едно време Катерина работеше с "държавна логопедка" в ДГ. Че даже логопедката не идваше в ДГ, а я водехме в съседно училище, чакахме я 30 мин, за да си я върнем в ДГ. Ами беше пълна пародия, много бързо се отказахме от "услугата" и се върнахме на опцията частен логопед. Явно и с ресурсните учители картинката е подобна, което е много, много жалко.
Миналата година училищната психоложка я взимаше от време на време и всъщност тя настояваше да минем ЕКПО, за да може да работи с нея постоянно. Защото така била извън графика на останалите, които са на ресурсно подпомагане и било малко - ако има време, ако няма някой друг спешен случай. Бяхме се разбрали да я взима следобед, по време на занималнята. Така хем детето не го взимат по време на час, хем и при нея е по-свободна програмата, защото повечето ѝ деца "от графика" са сутрин. А в занималнята е по-лежерно - идват треньори по нещо-си да взимат децата, които тренират при тях, идва госпожата от някаква школа по английски и тя си събира записаните при нея и после ги връща, та не е само моето "изведено" от час. Щеше да говори с ресурсната и тя да я взима така, следобедно, за да не пропуска часовете, а и детето да не се притеснява, че е единствената, която учи някъде сама, не с другите. Но така или иначе още бюрократичната машина в училище не се е завъртяла и няма нито ресурсна, нито психолог, нито логопед...то и безплатни закуски още няма, а вече месец от учебната година мина...
За идеята за уча.се       Миналата година ѝ пусках отделни уроци, но тази защо не съм се сетила 

Тина,не знам с какво би ви бил полезен невролог,щом му кажете че на четири не говори и ще ви метне на Св.Никола. Запиши си час за там и до тогава да си ходи на центъра,където ходи. Така или иначе терапията винаги е логопед,психолог. Не бих се доверявала на намеци за аутизъм,както Еспа и психиатрите бих сложила под въпрос.

Да и аз процедирам по същият начин с тръшкането само това помага, ние сега караме нещо като втори бебешки пубертет или де да знам какво е, но се държи като 2 годишно. Сега сменихме психолога дано даде резултат, защото и логопедката ми каза че има регрес откъм внимание, не може да й задържи вниманието за повече от 2 мин. 

Романиол,да не е от началото на учебната година стрес. У нас също за десетина дни му избиха старите навици да не седи мирно и дори да се тръшне на земята. Мисля,че премина,успокои се и има скок след регреса. Но си бях помислила,пе всичко е отишло по дяволите и пак се е върнало не спокойното тръшкало.

Незнам ще изчакаме и ще видим дано е така. Надявам се с новия психолог нещата да потръгнат и да навакса регреса

На всичкото отгоре след второто посещение на ерготерапевтката се оказа, че тези от санаториума в Котел не са сгрешили и е с няква лека форма на ДЦП.