Трудно проговаряне - ТЕМА 21

Лъки, ами много хубаво пише детето, чудесно се справя. Благодаря за книжката, ще си ги наглася на английски на някоя програмка и ще ми свърши работа. Може би ще разбере същината на въпроса "защо" по-добре. Ама да ви кажа едно време сякаш и книжките и помагалата бяха по-ясни, сега са лъскави и красиви, но често объркващи.

За работата у нас, аз съм ви казвала, аз процедирам с пазарлъци и подкупи в началото докато установя даден навик. Така беше с подреждането, така беше с другите й задължения, сега и с писането на домашни. Веднъж като й създам рутина, се придържаме стриктно към нея. За хиперактивните и инати деца рутината и навиците са много важни. Ние правим всичко под час като в казармата и да ви кажа нещата се подобряват с всеки изминал ден. Аз съм ви споделяла, че съм абсолютен цербер и дъщеря ми си има задължения, които смятам, че напълно отговарят на възрастта й, сега добавихме писане на домашни/буквички, цифри, оцветяване/ 15 мин сутрин преди забавачката и 15 мин надвечер. Има вечери, когато съм скапана, тя мрънка и е уморена, но сядам и правим нещо лесничко, което знам, че й е приятно, само и само да си следваме рутината и да не си мисли, че с мрънкане ще й се размине. При моето дете това работи и малки резултати виждам ежедневно.

    От няколко години не сме в България, но се прибираме доста често.Беше трудно, крайно и добре обмислено и планирано заминаване. Синът ми е на 14 години, високо-функционален аутист. Първо беше трудното и объркано проговаряне, на което аз не обърнах особено внимание. Едно защото всички ми казваха "той е момче, те са по-трудни", "ами и Айнщайн е проговорил на 5" .... И второ, защото аз точно това исках да чуя . В един момент отрезнях, тръгнахме по терапии, психолози, логопеди. Детето порасна, тръгна в 1 клас и той просто отказа да влезе в час. Взех си 6 месеца неплатен отпуск, според кодекса на труда имам това право до навършване на 8 години на детето. Издействах ресурсен учител много бързо и двете се оказаха страхотни жени. Говорих много с учителите, обяснявах. Общо взето получих всичката подкрепа и разбиране, което можех да искам от училището.Проблемът е че нашата образователна система не може да интегрира децата с обучителни различия. Всички учат едно, по едни учебници и изискванията към всички са еднакви. Да, обаче ако оценяваш рибата да се катери по дърво, тя цял живот ще живее с убеждението , че е некадърна и не става за нищо.
  И така смело хвърлих аутистичното си дете, което има проблеми да се изразява добре на български в немската система без да знае и грам немски. Сега учи в специализирано училище, не е помощно. Осем деца са в клас, материалът е доста олекотен, но всички основни знания са заложени. Създават много проекти, имат пет часа седмично практика, този срок е готварство и съвсем сериозно си готвят. Забравих да кажа, че има назначен ресурсен учител, който работи само с него и е постоянно с детето.
  Не искам да рисувам картинката прекалено розова. Много трудна беше промяната за цялото семейство, като погледна назад чак не ми се вярва какъв път сме изминали, но времето тече, децата растат, ние остаряваме и трябва да мисля за бъдещето му, когато вече няма да е дете, а ние няма да сме до него.
  Това е общо взето, сбит преразказ на десетгодишен труд.

The Game, разкажи малко повече за проговарянето на детето ти, моля те.

  Той си говореше, но някак хаотично. Две последователни изречения нямаха връзка помежду си. Имаше и ехолалия, но някак бързо мина. Забравила съм вече много неща Концентрацията за неща, които не са му интересни беше на нулево ниво. Постепенно, след много работа със специалисти достигнахме до занимания от 35 минути, което си е един учебен час в първи клас. Почти си мислих, че ще влезе без проблеми в училище, но не дооцених стреса, промяната дори шума в класната стая. Той си ставаше, разхождаше, пееше в час. Първите седмици бяха някакъв ужас, обаче се научих да решавам проблемите един по един, не че после не идват други. Ние, майките на "различни" деца сами не вярваме колко сме креативни и издръжливи. Всъщност истинските проблеми с материала започват след първи клас, когато децата трябва да почнат да разказват, да съставят текст, да анализират. Истината е че проблемите с проговарянето в повечето случаи водят до много други проблеми, най-страшният от които не е трудното обучение, а проблемите със социализацията и липсата на приятели.
  Моят съвет е да включите всички добронамерени ваши близки и приятели в общуването с детето. Моят баща, бог да го прости, хващаше синът ми за ръчичка и просто се разхождаха из квартала и си говориха нещо си. Оставях го редовно на 90-годишната си баба и тя му четеше приказки, а той на нея уроците си. Всички, баби, лели, дядовци си намираха начини да общуват с детето. Колкото повече модела на общуване вижда едно дете, толкова по добре.

poppy-fairy , благодаря пише, да старателно, когато иска и вкъщи. В градината не е точно така. Но все пак е хубаво да чуеш нещо положително за детето си, а не само да му сочат недостатъците  . Да има доста стари книжки, които са в помощ, точно защото не са ярки и с по-малко картинки, рисувани все едно от деца. Дано ти влезе в употреба книжката.
The Game, искрено се възхищавам на родители като теб (Вас) и на дамите от нашата тема. Трудът Ви се е отблагодарил и ще се отблагодарява за в бъдеще. Вярвам в това. Мен много ме плаши това училище, като един тунел ми е. Ослушвам се как реагират, когато има различно дете в класа на децата им - солидарни, солидарни, но опре ли до личното дете се почват едни увъртания - как тези деца не са за училищата, да си ги гледат вкъщи, пречат на децата - но не се замислят как се чувстват другите. Ще се подготвям психически от сега, че после ще е късно. Благодаря, че сподели развитието на детето и пътя му. Споделяй по - често, ако може, за да имаме коректив от по - напредналите от нас.
Поздрави

The Game, благодаря за сбития преразказ  
Аз имам пример за възрастен високо функционален аутист - моят съсед. Споделяме обща площадка откъм задните дворове и го засичам ежедневно. Той е абсолютно самостоятелен, пазарува си самичък, пере, храни се. Има си ритуали и обсебвания - на предния му прозорец са подредени стотици, ако не и хиляди будилници, а пък в общата градинка пред задните дворове винаги ръси ориз. Поздравява, но никога не ни поглежда. Винаги е спретнат и добре облечен, винаги с химикалка в ръката, с която си играе по особен аутистичен начин. Ние сме си свикнали с него и си го харесваме, къщата е била на майка му, а някои от съседите го познават от дете. Адмирации за родителите му, защото са успели да го направят самостоятелен. Мисля, че е на около 50. Посещават го на определен период социални работници. Човекът си живее добре, той си има съвсем различни потребности и според мен си е щастлив по своя си начин, въпреки че на много хора би им било непонятно. Така че мисля, че именно това е начинът да направиш детето си самостоятелно - да го научиш на практически неща от ежедневието. /Това важи и за децата в норма между другото, защото много деца на 10 години не могат да си приготвят един сандвич/. Много смела стъпка е това да заминете в чужбина, но човек трябва да прави това, което е най-добро за децата му, колкото и понякога да изглежда страшно.

Макар и далече ме тревожи училището. Детето успя да проговори,знае много думи,вижда се че мисли,съобразява. Изглежда,че в главата му цъка някаква машина,която всичко складира и запаметява. Но колко е активен. Душата му на едно място не седи,върти се,говори,става,не се удържа,тича. С времето щяло да намалее,но до тогава само разправии с образованието се очертават.the game,колкото и да ви е било трудно,детето е на място,където е прието,а не е притиснато. Тук щяха да са едни безкрайни обяснения с учители,родители,директори. И всички се държат така,сякаш на тях никога нищо лошо няма да се случи.

Споделям мнението на шмати. И аз така много се притеснявам, при все че е спокоен - струва ми се, че в училище нещата няма да са точно така, защото шума, изискванията и по-бързите съучиници ще го смачкат ( в пряк смисъл). Наблюдавам го - спокоен ли е, няма ли дразнители си се справя порядъчно за възрастта. Сега започнах да му пускам различни шумове, дразнители, любими филмчета та да свикне да ги игнорира и да се справя въпреки тях. Та да видим дали ще успее след това да му се повдигне самочувствието, че може.

Moля да споделите как проговориха децата ви, в смисъл поетапно ли се случи ( т.нар отпушване) или изведнъж напреднаха с доста думи.
Аз започвам да се отчайвам, моя човек е на 3, 3 г. и положението вече почва да ме плаши, ползв общо 10 полудуми , всичко разбира, адекватен е, но е доста нервен, не стои на едно място задълго, работим с логопед вече 8 месеца.
Не знам какво да очаквам

Същата работа  
Ето давам пример-вчера взех пластилин, че се оплака, че в градината не можел-т.е явно не може да работи с него.
Обаче човекът взе да си прави само числото 1 с него и туй то.
Седнах аз, направих 2 котки, гъсеница, къща и пеперуда-ми не и не.
Рече и отсече  
И наказван е бил много пъти, и подкупи и обещания и заплаха да му взема нещо-не!
Даже сега съм му скрила всичките коли-казах, че ги изхвърлих-рева малко и пак почна с магарията!
Тия дни даже съм му прибрала и компютър и телефон (мм се прибира късно тази седмиица и успявам да се наложа) и пак бе-като се запъне и луната да му сваля все тая.
Не се трогва от нищо-само ако мога тоя инат да го впрегна в положителна насока-еххх
Че и е скатавка-за всяко нещо хем може хем хитрува бе-"помогни мама" или "помогни госпожа"(това в градината)
П.С. bencholino, видях най-сетне и си ги преписах даже
П.С.С- Моят поетапно-никога не имал някакъв огромен скок или нещо такова.
Помня че преди да тръгнем на логопед  на 3,5 г. знаеше около 70 думи-40 на бг и 30 на английски (почти изцяло съществителни, 2 глагола и 1 прилагателно), без да ги връзва в изречения.

Криси,на 3г. 2м започнах да записвам всичко,което ми се струва полудума. Тогава осъзнах,че той казва думи,но не ги разбираме. Казва половин сричка. Китайският му беше звънлива смесица. Съвпадение е,че записвах думите и той проговори изведнъж. Каза петдесет животни и предмети,които дъвкахме година преди това, в рамките на седмица. И така цяла година докато стана на четири- повтаряше ехолалия всичко. От страни доста психопатски изглежда. Накрая си нареди думите в главата. Ползва заучени фрази и изречения, адекватно ги казва. Но го няма богатството на речта още,не може остроумно да ти отвърне с детска глупост. Като роботче е. Напълнени с думички,които ползва по негова схема.

- до 3 имаше активно използвани около 50 думи;
- след 3, някъде на вашата възраст започна да сипе думи лавинообразно, но ги казваше поединично;
- към 3.6 започна да свързва две думи като червена топка, черна котка; чувах и изречения, но рядко
- след 4 /в момента е на 4.3/ започна да си съставя изречения, но са граматично грешни в повечето случаи. Изпуска предлози, местоименията още са пълна мъка, времена липсват.

Всяко дете си е със своето си темпо, не се отчайвай. Има моменти, когато е много депресиращо. Колко съм ревала и аз, ама ей на - вижда се светлина в тунела.

Крисита моя малкия е в същото положение като твоето детенце и на възрастта им е    горе, долу еднаква.Аз минах телк с него и му дадоха 55%с чужда помощ.Сега ходи и на специалисти в детската градина 59 ОДЗ  Там работи и баба му та да видим.
А в тази градина го записах едва тази година защото бабата се срамуваше...болно ми е но, това е положението.

Според логопеда основния му проблем е свързан със СИД, склонна съм да вярвам,че е така, въпроса е кога мога да очаквам някакво развитие, знам,че няма обобщен отговор на този въпрос, просто ми се иска да се ориентирам как е било при вашите деца, наясно съм че за всяко мъниче е различно

В какво се изразява СИД при вас?