Объркана

бих желала да споделя моята история, която е доста сложна. Предполагам ще получа много упреки, но понеже няма с кого да споделя, а в последно време всичко ми идва толкова много, реших да се включа във форумите на BG-MAMMA. Може би след като опиша историята си ще ми стане по-леко, а може би тук търся съвети и мнения.
От малко провинциално градче съм, обвързана съм с едно прекрасно момче, с което сме вече 5 години, но в последната година като че ли започнаха леките ни дразги и проблеми. Студентка съм и през този период въпреки, че с приятеля ми се виждахме само през уикендите ние съхранихме любовта си. Не сме се ревнували, съобразявахме се един с друг. Правехме компромиси, за да е добре другия. Но за това лято започнах работа, където се запознах с изключително много хора. Но освен тях срещнах и НЕГО(мой колега)- един невероятен мъж, който по-някакъв начин ме завладя. Харесах го още като го видях. Това ми беше непознато чувство, да се загледам в друг, докато си имам приятел. Докато ни се засичаха смените си говорехме, шегувахме, той идваше на моята каса, в последствие разбрах че това не е просто харесване, а че се превръща в нещо по-голямо и по-силно. Очаквах го с нетърпение на работа, непрекъснато исках да ни се засекат погледите, неговата усмивка ме разтапяше, разговорите ни ме вълнуваха, а като идваше на моята каса започвах да треперя. В последствие се разменихме facebook профилите и той също си призна че ме харесва. Но лошото е, че в последствие разбрах, че е женен с детенце, а разликата ни е 11 години. Много ми беше гузно и тъпо, едно че изневерих морално на приятеля ми и второ, че се влюбих в женен мъж. Стана това, което до преди съм ненавиждала. В последствие започнахме да се виждаме, въпреки всичко. Между нас има една страст едно голямо привличане. За себе си знам, че е сериозно, но не знам за него как е. Бяхме си говорили, че той няма да остави семейството си, защото дете без майка не можело. В същото време ми казва, че и той ме обича и че ме иска. Помолих го за снимка, за да я видя дали е красива, а той сменяше темата, лъжеше, че няма в телефона. Една вечер след дълги разговори се съгласи, но ми изпрати на другия ден снимка на някаква актриса. След като го направих на проблем за лъжата, той ме обвини, че съм намесвала хора, които нямат нищо общо. Донякъде го разбирам, че се притеснява, да не кажа на жена му, но аз не съм такава, просто исках да я видя дали е хубава и да си направя извод за нея. Просто бях любопитна.  Сега виждаме се от време на време. Наслаждавам му се на откраднати те ни моменти. А от вътре така ме измъчва, че лъжа приятеля си, а в същото време излизам с женен мъж. Объркана съм. понякога се страхувам този мъж да не ме иска само за в леглото и за него да съм едно развличение. Да вметна, че е с фалшиф facebook профил и, че в приятелите му има само жени. Не искам да съм му една от многото, ако е такъв, но и не мога да спра, не мога да призная и на моето момче, защото това ще го съсипе. Знам, че направих голяма грешка, но не съм го искала не съм. дори в началото не знаех, че е женен. Не знаех, че ще стигнем до тук.  Ако някои е изпадал в подобна ситуация моля споделете, защото просто вече не знам какво да правя. Не искам да страдам, не искам да страда и приятеля ми, нито да създавам на този мъж проблеми, но не мога без него. А ако ме питате, защо съм го погледнала по този начин- НЕ МОГА ДА КАЖА. Просто се случи изведнъж, неочаквано. Аз обичам моя приятел и не искам да го наранявам, но и този човек ме подлудява.