Априлски мами 2016 - Тема 4

Вероятно са бабини деветини това с поколенията.

И нашето бебе заспва в 8-8:30 и имам час само за каката, а след това и време за баща им, ама не ми стига, нито с нея, нито с него. 

Ако това за през поколенията е истина, то аз трябваше да имам близнаци. То още не е късно де, но не съм сигурна, че бих се справила. Макар, че дойдат ли, няма къде да ходиш. Спомням си бях в родилна зала , след 5-ти час вливане на окситоцин, как казвам на акушерката. "Не го искам това бебе",а тя хладнокръвно ми отговори,"вече е късно".  Как съм могла дори да си го помисля ?! Сега я гледам и се питам , какво съм правила преди нея и защо толкова чаках преди да се реша да я имам. Просто не знаех, колко е хубаво.

Момичета, като ви чета и ми се прииска още сега да имам второ дете. Предполагам, че с две човек е по-мобилизиран и успява повече неща да свърши. То не че има и друг вариант де

Аз знам, че близнаците се предават по линия на жената.

Когато започна да ми се гади, казах на приятеля ми, че ако знаех колко ще ми е лошо, нямаше да забременея никога! Цяла бременност не знаех какво ще го правя това бебе, но майчинският инстинкт не ме подмина.Сега и аз се питам с какво съм запълвала дните си. Спомням си, че когато поглеждах бебчо изпитвах  напълно непознато чувство , най-хубавото, което съм изпитвала. И сега го изпитвам, но вече му свикнах

Аз късно родих баткото. Преди в главата ми бяха само ученето, после кариерата, после забавленията. И като ми се случи (забременях непредвидено) бях много щастлива. Но чак след като се осъзнах малко от раждането и коликите си дадох сметка, че другите неща са преходни и маловажни. Всъщност децата са ни най-голямото богатство и гордост.

Хубава тема за чувствата към бебоците. След кошмара покрай раждането сега всеки ден ми се струва хубав. Които има слаби нерви моля да не чете.         Приеха ме събота сутринта с изтекли води и ме изродиха понеделник вечерта след като бях вече на предела на силите си. Не им се занимаваше на хората уикенда и ме прехвърляха от смяна на смяна. После ми пуснаха система понеделник сутринта и ме зарязаха. Мъчих се с някви адски болки и никой не идва да ти обясни кво се случва с тебе. Накрая станах със системите отидох в коридора и им се примолих да ми бият я упойка я секцио, я квот решат, щот трета нощ няма да издържа. За 5 мин ми обясниха че упойката струва пари и ако съм съгласна на секундата ще стане. Удариха ми една спинална и ми викат напъвай бързо че бебето се мъчи. Напъвах ама явно не достатъчно и почнаха с някви лакти да ми скачат 2 лекари на корема, епизиотомия  и накрая го изкараха бебока бяло син и не плачещ. Веднага го взеха и никои нищо не ми каза докато не минаха 2 3 часа зашиха ме, станах на крака и тръгнах да си го търся из болницата. Евала на неонатолозите беше си жив и здрав на кислородна палатка.Успях в предродилна да видя 4 5 все проблемни родилки с бебенца по 800 грама и 1200гр. После в неонатологията идвам един ден да го видя, а креватчето празно. Завивките седят. Питам сестрата къде е. Тя ми вика "Как къде е. Отишъл си е" тогава без малко не се свлекох, сълзите веднага тръгнаха. И тая жена явно не си беше осъзнала думите и ми вика ми отишъл си е на лампата да се пече за жълтеницата. Няма такава радост. Тъ прибрахме се вкъщи  и сега всеки ден се радвам. Някой път като ти се случи нещо стресиращо и преусмисляш  мирогледа си.

E , Не! Просто нямам думи за това , което си изживяла. Важното е, че всичко е зад гърба ви и се гушкате ежедневно вече.  Къде се развива действието? Ситуацията ми изглежда доста напрегната, с изтекли води да ви държат толкова време.. 


И аз така мисля.

Майчин дом София. Хората си разбират от работата. Но подхода към пациентите не им е силната страна. Не знам заради малцинствата ли е заради заплатите ли е или просто си е болнична традиция. По-късно разбрах докато лежах след раждането, че ако си платиш към 800 лв май беше, избор на екип ти обръщат на секундата внимание.  Кой да знае обаче преди това. Мен ме пратиха там по спешност щото бях средата на 8 месец, тъ и с една инфекция, резистентна на 4 антибиотика които минах по време на бременността. Сега не съжалявам. Добре сме и вярвам, че всичко ти се случва в живота с няква цел.

И аз да се включа за водите, има толеранс до 3я ден след изтичането да се изчака бебето да излезе само( пак зависи и какви са водите, ако изобщо са видяни, плюс следене на тоновете,), иначе има опасност от инфекции на бебето и майката..... Важното е , че всичко е завършило добре!
Такааа. минахме преглед, беше изумена колко е пораснал и какви бузи е направил, на кантара показа, че е качил не повече от 300 гр , аз се изненадах колко малко, защото ми къса ръцете.....оббясни ми как е нормално по толкова малко( не че се притесних), ама после пак като почна тираадатаа, че не съм го хранила, че гладувало това бебе...уж нормално, пък не съм го хранила....
Пак ме напъва да го тъпча с каши със сухо мляко и захар.....
Пак се опита да забели пишката и като и казах, че предния път след нейната намеса е имал ранички, едва ли не аз излязох виновна за раничките...
Взеха му кръв, смяна се на лаборантката и й приказва, тя му шътка насреща. Казах и да не му шътка, защото го обърква. Явно рядко й се случва да не и реват и да не се дърпат( дори не му държах ръката)....минахме и на ЕХО там се наложи да го събудя и той се разплака, ама пак мирен стоя.
Натоварвам се след всеки преглед, но все си казвам, че жената му мисли доброто...просто не мисля, че толкова строго трябва да се следят таблици, още повече, когато те са предимно за бебета на АМ и по режим, а не като при нас на кърма и на поискване....

Момичета, пак се рових за таблици.....да видя нещо , което се доближава до вкуса на Тервел....и се чудя пак какви разминавания има...
Днес педиатърката ми каза, че трябва да яде средно 170мл мляко на хранене( 5-6 пъти в денонощието). Ако замествам обедното кърмене пак толкова 150-170 зеленчуково пюре......Стори й се странно и не ми повярва, че  Тервел до скоро е заспивал в 19:00( дори предния месец и в 17:30-18:00) и не се е будил да си играе( а само на съм иска мляко)..... Да съм го оставяла да усети какво е глад, за да си направил режим..... ми той си има режим, просото не е този по нейните книги Вашите какво съветват, че ми става вече много интересно( особено по-младите лекари)?

Нашата каза, че обръща внимание на килата само като тръгнат надолу. Иначе всичко си е на ред. По принцип смята, че чак след шестия месец да почвам захранването и според нея да си я кърмя и туй то.

Днес Калоян минава границите на кривотията си и на обяд не СПА,а по принцип тогава спи час и половина, два. Това му е най дългото спане през деня.
Тези от вас,на които бебетата са на АМ минахте ли на 2ка. Аз взех днес една кутия, нали станахме големи

Ние сме на преглед следващата седмица, но очаквам да ме смъмрят - още от предния месец педиатърът каза да заместя едно хранене (а сме изцяло на кърма). Изчаках да направим поне 5,5 месеца и почнах съгласно препоръките на педи - от 10 дни давам оризова каша като бавно и постепенно увеличавам количеството, но вчера и днес малката нещо се мръщи като изяде 50 мл. и почва да плюе. В началото хапва с кеф и иска да си държи лъжичката, но като хапне малко от кашата и почва да се лигави. (аз ли нещо я дразмисяУтре може да починем и после да опитам с нещо друго . На последната консултация преди месец бяхме качили 470гр.
Да ви питам някои дава ли дентокинд и доволни ли са - зъбите вече сериозно я дразнят и обмислям да почна да го давам 3 по1 таблетка на ден.

tsvetya, като чета написаното, си припомням емоциите след първото си секцио. Историята е друга, но отношението на персонала от неонатология беше сходен. Колко сълзи изплаках, аз си знам. Още и още като си припомня какво беше и думите на едната сестра "влоши се, не се знае какво ще стане" ,и си поревавам. Ама ей го - расте си диването и ми опъва нервите ежедневно Да ми е жив и здрав!
 И аз се притеснявах, че няма да мога да обичам другото си дете толкова, но ето, че си ги обичам и двамката Покрай бебето, обаче усещам на моменти как не ми остава време за баткото и той ревнува. Опитвам се във всяка свободна минута да го компенсирам, но Ревличка невинаги ме оставя

Ще чакам да навърши 6м и ще минем на 2-ка

ivelina_e_koleva, аз му давам Дентокинд преди ядене в устата директно. Не знам дали има ефект, нашият по принцип си е крив  Ама давам, барем му минат кривотиите

Вчера сварих и пасирах ябълка - домашна, много вкусна. Но Дани беше толкова отвратен, че си я повърна, барабар с млякото, което яде по-рано  Днес му я смесих с банан - не може да свари да си отваря устата. Много му хареса! Мисля и утре да му дам малко + мляко, а след това да заместя храненето.

Кашите кога ги давате? А дали мога да му давам вече овесени ядки?