Проблема е,че искам от хората да ми доказват/показват сигурност( или по-точно от само един човек).
Имала съм както дълги(години) така и не чак толкова дълги връзки(месеци).
При кратките е нямало такъв момент,но от както съм в сериозна връзка отново се появи(а се опитвах доста дълго да си повтарям "остави се,не мисли толкова,остави нещата просто да се случват",защото винаги когато почна да мисля сериозно сама се наранявам(почвам да обмислям и премислям,и връщам разговори,събития назад във времето..тормозя се психически).
На малко повече от 20 години съм,мисля че не е нормално да мисля от сега за семейство и за сигурност.
Влюбена съм в човека с който съм,понякога ми прави намеци за общо бъдеще,но се случва и да чуя "ще видим,нищо не се знае" при което аз се сривам на минутата.
Защо съм такава ? Имам ли проблем ? Как да не мисля толкова? Защо на тези години аз мисля за семейство ?
Едно уточнение - не мисля как да имам деца следващите 1-2 години,но ми се иска да знам,че искат от мен това,иска ми се с приятеля ми да говорим за общо бъдеще,по някакъв начин да съм сигурна,че този човек иска нещо повече от мен.
Не съм нормална ли ? Нещо ми има ли ?
Когато ми намекне нещо за бъдеще аз почвам да мисля,да планирам,да се радвам.
Не съм ревнив човек,чувствителна съм,но се старая да не го показвам.
Чувствам сигурност само когато сме заедно,но остана ли сама,спорим ли за нещо аз го приемам като трагедия,едва ли не.