Объркана и изплашена

Гледай на нещата от добрата им страна - имаш две деца и помощ от родителите, отървала си се от кошмара и сега просто ти остава да посроиш живота си и да му се наслаждаваш. Знам, че е стресиращо. Започваш от начало, но повярвай ми много по-трудно е да излезеш от навика отколкото да продължиш напред.
Приятелите, старите които са се отдръпнали не ти трябват. Приказката за приятеля и нуждата е много вярна в такива ситуации. Забрави ги. Като започнеш работа ще си намериш нови познанства. Може да пробваш и със сайтове. Не веднага.
За стреса - ами колкото и да е изтъркано времето лекува. Няма как да го преодолееш веднага.
За другият човек - когато искаш да го има в живота ти, готова си да го допуснеш и да му се довериш - ще се случи.
От позицията на годините и опита мога да ти кажа, че в една раздяла няма нищо страшно, даже напротив. Приемаш, че живота ти дава право на поправителен и се въползваш по възможно най-пълноценният начин.
Късмет.

Здравей. Ще отговарям на въпросите ти по ред на номерата /затова и ги номерирах /

1. - Не ми беше никак трудно, защото в деня, в който БНД се изнесе сякаш някой отряза едно много дебело въже с огромен камък от врата ми. Облекчението, което почувствах беше почти физическо. Не мога да опиша с думи колко прекрасен беше този ден за мен - стоях си на дивана, ровех си из нета и знаех, че вече няма никой до мен. Буквално се наслаждавах на тишината и спокойствието в дома ми.
Иначе всичко си беше както преди - ходех си на работа, след работа си прибирах детето от градина и вечерта - готвене, оправяне на детето и т.н. През уикендите разходки в парковете с малкия и така. В началото не излизах с приятелки, защото исках да се нарадвам на самотата си. Постепенно излизах с колежки след работа или през уикендите с децата и така. Всичко стана постепенно

2. - Моите приятелки бяха доста малко - 2-3. Но не съм разчитала на тях - виждахме се веднъж на няколко месеца поради липса на време. И сега е така

3. - Не съм преживяла никакъв стрес. Напротив - преживях неописуема радост. И държа да подчертая, че не ми се разминаха заплахите, че ще ми вземе детето, опитите за сдобряване, писането из ФБ под мои снимки, че съм любовта на живота му, опитите на моите и неговите роднини да ни сдобрят, демонстрациите пред мен и роднините ми колко перфектен и грижовен баща е /някак изведнъж много заобича детето си, но след няколко месеца му мина  / и т.н. По препоръка на една моя близка колежка с два развода зад гърба си оставих нещата така - не подадох молба за развод, не му дадох повод да си мисли, че ще има нещо пак между нас и категорично попарвах всеки намек за сдобряване. 9 месеца по-късно се разведохме със споразумение, като той се съгласи да ми даде правата над детето, защото вече имаше нова любима и детето само щеше да пречи

4. - Какво ме тласна напред ли? Ами самия живот - той исках или не си вървеше. Аз винаги съм била много позитивен човек и съм вярвала, че след бурята винаги изгрява слънце. Просто трябваше да изчакам да се разсеят облаците - така и стана. Не мислех за нищо - просто си живеех живота. Работа, детето, уикендите разходки, кафе, кино и т.н. Не съм се вманиачавала да се чудя защо не се получи, кой къде е сбъркал, кой крив - кой прав. Просто си вървях напред и това е - нещата ги бях оставила на течението

5. - Ново семейство имам вече. А как се доверих ли - ами не ми е било трудно. Просто видях огромната разлика между двамата, между начина, по който се отнасяха с мен - те бяха буквално от различни светове. Давах го съвсем лежерно - не съм търсила нов човек. Бях си казала, че ще се отдам на удоволствието от срещите с нови хора, а пък каквото сабя покаже. То пък за късмет още с първия мъж, който срещнах нещата се получиха 

Добавям, че с БНД бяхме заедно цели 12 години

Какво мислят околните си е техен проблем. Не позволявай да стане твой!

Продължи да бъдеш смела и силна, каквато си, щом си успяла да стигнеш дотук!

Сигурно ще е трудно началото в чисто битов план, но ти и децата ти заслужавате спокойствие и надежда за бъдещето.

Браво на теб за това, което си направила дотук! Продължавай напред! Аз ти се възхищавам и вярвам в теб! Със сигурност ще срещнеш и други хора като мен, които ще са новите ти приятели!

Успех! Бъдете щастливи!

Да не повтарям Вяра, без новото семейство, нещата са същите и при мен.
Стрес не съм преживяла, а огромно облекчение. Животът ми стана в пъти по-спокоен и ведър след раздялата. Но да уточня, че той живееше у нас, аз не съм сменяла жилище.
Приятелите - моите ме подкрепиха и не съм си променила отношенията с тях. Общите бяха по-скоро негови, така че за мен нямаше значение, но дори и с тях пак съм в добри отношения.
Какво ме тласка напред? Ами аз просто съм си такава, когато имам проблем, търся начин да се справя, а не сядам да се вайкам и да оплаквам съдбата си.
Нов партньор нямам и не търся. Ако реша да имам, ще е след като детето ми е самостоятелно. Преди това, не, защото би ми бил в тежест. Просто не искам да си усложнявам живота.
Ние имахме 10 годишен брак, но реално сме живели заедно 3 години. Повече за мен беше невъзможно.
Той и досега би бил ОК да се съберем отново, също няма друга жена.
Аз не искам.

Успех ти пожелавам, няма начин да не вървиш напред. Животът го налага!

П.П. На днешната дата сме се женили. Преди 17 години.

при мен също разводът и първите години след него бяха много трудни, но всичко се преживява и минава с времето, в началото притесненията ми бяха огромни, детето ми бе на 2г., бях без работа, поне не почнах съвсем от нулата - имах апартамент и спестявания някакви, родителите ме подкрепиха, след време си намерих работа и тъкмо финализирахме развода, майка ми се разболя от рак, както се сещате почна едно обикаляне по болници, операции, терапии и след 6м. - погребение, направо бях съсипана, майка ми беше и най-добрата ми приятелка, с нея всичко споделях, помагаше за детето и т.н. та покрай тази нова трагедия набързо забравих драмите около развода, на приятели много не съм разчитала, на младини бях по-социална, сега нямам нужда от много хора покрай мен, то не че остава много време от работа и гледане на дете де, нов партньор нямам, но не търся, в началото бях супер разочарована от краха на брака ми, а и с малко дете, изискващо нон стоп внимание, нямах нито време, нито желание, с годините свикнах да съм сама  и даже ми харесва тази свобода, не знам дали мога да се доверя мъж отново, винаги ще имам едно наум, но знае ли човек...
та съветът ми е - гледай положително, млада си, здрава си, имаш деца, помощ от родители, нещата с времето ще се наредят, нито си първата, нито последната в това положение, от все сърце ти пожелавам  късмет

 Благодаря ви за бързите отговори! 
Желанието ми да живея и да се боря за своето и това на децата ми щастие е по-голямо от всякога. Виждам, че децата ми са много по спокойни от всякога и и така аз самата започнах да се успокоявам все повече. 
След поредния ужас просто казах край и събрахме багажа. Децата ми са още малки но преживяха достатъчно  за да тръгнат без проблеми. Сега дори не търсят баща си. Не сме говорили нищо пред тях. Баща им само три пъти за две седмици е попитал как са децата, имат ли нужда от нещо и то само във фейсбук. Дори не е помолил да ги види.
Никога, за нищо на света, не бих се върнала при този човек.
 Близостта на приятели и на мъж ми тежат и то много. Но да се доверя на някой мъж: може и да не стане в близките години, да не кажа никога. Пък знае ли се какво ще ни поднесе живота?
Започнаха да излизат много нови неща за бившия ми и това ме кара да се питам какво изобщо съм правила с него и къде изобщо го намерих този. Но и тези въпроси отминават.
Започвам да гледам позитивно към бъдещето. Не знам как щях да се справя, ако не бях намерила съвети и подкрепа от неочаквано място. Иначе бях стигнала до тотален срив.
Думите ти ме изненадаха. Благодаря ти за тях!

На мен в началото ми беше доста тежко - от една страна чувствах огромно облекчение, от друга майка му ми създаде такива допълнителни проблеми, че месеци наред се занимавах с тях. Отделно си прехвърлях в главата всички ситуации, как съм могла да реагирам или да забележа нещо още преди, изобщо разкостих последните 10-13 години, без това да е особено ползотворно, но пък беше депресиращо. Походих малко и на психотерапевт, някак не ми беше достатъчна подкрепата на близките, тъй като и те бяха погълнати от емоциите. Общите ни приятели си останаха само негови, неприятно ми беше известно време, но те губят, щом са му се вързали на приказките.
На мъж се доверих сравнително бързо, нещо като при Вяра беше, но е бил до мен отпреди, макар и само като приятел, без никакви намеци или прогнози за нещо повече от това. Но разликата в отношението е космическа.
А ти (аз, всеки) си разочарована от конкретен човек, всеки друг е различен и е добре да не прехвърляш лошите качества от един на друг, давай шанс, ако искаш човек до себе си. Разбира се, като подбираш внимателно, все пак вече знаеш какъв човек не искаш и какви качества да избягваш.
Успех и в намирането на работа!

Минах по  твоя път точно преди 2 години с тази разлика, че имам едно дете и работа. Трудно е много, но се преживява с времето. Човек се успокоява и свиква с тази мисъл. Не обръщай внимание на хората да говорят каквото искат. Ако точно сега приятелите ти ти обърнат гръб значи никога не са ти били такива. Аз имах приятелка от години, която точно покрай развода ми обърна гръб. Сега живеем в един блок и даже не се поздравяваме. Ще срещнещ нови хора и приятели, който ще ти подадат ръка. За теб на този етап е важно да си стъпиш на крака и да обърнеш внимание на децата. Те са най-важни в момента и те ще те дърпат напред. Вероятно и те са стресирани от тормоза, който сте изживели. Останалото и момичетата добре са ти го казали.  
Относно нова връзка спокойно има време, когато си готова ще се появи подходящия. Аз например още не съм срещнала подходящ. Наскоро се появи един мъж, но опита ми показва, че не е човека за мен. Когато човек се отърве от робското мислене и манипулациите, лесно отсява и нещата се получават. Кураж и късмет!  

Благодаря Ви, момичета за отговорите и пожеланията!
Успехи и много здраве на всички!

Принципно при някакъв тормоз не трябва да има други чувства, освен облекчение, че вече е свършил. На теб какво ти липсва? Самият човек, или просто не можеш да се справяш финансово?

През годините разбрах, че на този човек изобщо не мога да разчитам за пари и изобщо за каквото и да е. Изобщо не ми липсва. Започвам да осъзнавам, че сме се спасили от някакъв ад.
Притеснява ме това как ще се справим финансово. На самата мен, откакто се помня, винаги ми е било много тежко, когато някой ми обърне гръб. Самата самота също ме плаши.

След като не можеш да разчиташ на човека за пари, тогава как се е променила ситуацията? Явно никак.

Никой на света не обича да му обръщат гръб, но се случва. И трябва да се научим, че ценността си е в нас, а не в оценките на околните.

По отношение на самотата, която те плаши - ето сега е моментът да се изправиш срещу страховете си и да спре да те плаши.

Приеми, че си пораснала. Големите хора са големи, защото могат и сами да се справят с живота.

Изобщо спри да мислиш и циклиш и продължи с живота си. Бързо се изнизва и докато се занимаваш с глупости /включително и с тази тема/, губиш ценни мигове, които никой и никога няма да ти върне. Така, че - давай нататък като мислиш само за себе си и децата си. Друго няма значение и никога не е имало.

На мен всичко това ми предстои! Омъжена съм от 23 години,стана нетърпимо в последните 10 месеца, а предупредителни сигнали има още от самото начало.
Имам чувството,че съм в неспасяемо положение-един ден се будя бодра,мотивирана и готова да понеса света на раменете си, на следващия съм в такава дупка и депресия,че не знам дали ще преживея до вечерта. Нямам работа в момента,търся много интензивно и се надявам скоро да намеря,защото съпругът ми ме тормози с финансовата зависимост-присмива ми се,надменничи и т.н.,да не изпадам в подробности.
 Когато намеря,съм сигурна,че много лесно ще премина през изпитанието "развод". Помощ от родители засега нямам- не ме разбират, не ме подкрепят,но смятам , че ще размислят в един момент. За приятелите не съм мислила,сега само за мен и детето,което е на 10 и все още има нужда от мен.
За нова връзка и нов човек в настоящия момент ми е абсурдно да мисля,а то и няма никой около мен!

Ужасно ми е трудно,чувствам се смазана и на дъното,обезверена,плача непрекъснато,вече и нощем...Опитвам да си давам кураж сама,дори се карам сама на себе си за слабостта си, чета много,намерих подкрепа в статиите на един психолог...Бутам някак,но смятам,че ако започне да ме тормози и заплашва ,че ще ми вземе детето...няма да издържа! Засега се е озъбил само за издръжката-нямало да ми даде и стотинка на мен.

Прочетох всичко,което сте споделили и ви благодаря от сърце,момичета! Почувствах го като силна подкрепа,макар и да не ви познавам-достатъчно ми е да знам,че има и други хора в моето положение,които успяват да се справят! Благодаря и на авторката на темата и ,моля , да ме извините,че ви товаря с проблемите си.

Желая на всички кураж,късмет и щастие-бъдете силни и горди,момичета,ние го заслужаваме!

Опитай да гледаш положително - сега си на дъното, значи можеш само да се изтласкваш нагоре и нещата да стават по-добри! Пожелавам ти скоро да си намериш работа! Разбирам те отлично за депресивните моменти, няма как в този момент да се държиш нон-стоп мотивирана и позитивна, но опитай да не плачеш вечер, за да не ходиш сутрин на интервюта с подпухнали очи.
Не се връзвай на заплахи за взимане на детето, издръжка и т.н., можеш и ти да го съдиш за психически тормоз - или поне да му извадиш този коз, при мен даде добри резултати, постигнахме удовлетворително за мен споразумение. Представи си, че и той е супер отчаян в момента, защото знае, че няма как да те задържи по друг начин, затова опитва да те мачка.