Объркана и изплашена

  • 12 843
  • 21
# 15
szervusz, благодаря за подкрепата и съвета!

Той е всичко друго, но не и отчаян,напротив,напоследък сякаш цъфти-няма го по цял ден вкъщи,има си добра работа свързана с пътувания в чужбина и срещи с много хора,добра приятелска среда и т.н. С една дума, има всичко, което аз изгубих в името на това да съм примерна майка и съпруга,всеотдайна,да доказвам, че той е целият ми свят и смисъл, и да се опитвам да поддържам и обгрижвам нормално и щастливо семейство. Е, провалих се с гръм и трясък!

Сигурна съм,че в мислите му не присъствам изобщо. У дома живее като на бед енд брекфаст. Това е!

А,за подпухналите очи си много права-голям проблем са ми,водя неравна битка и с тях. Simple Smile

Хубав ден и късмет от мен!



Виж целия пост
# 16
И как го изтърпя това нещо 23 години??? Rolling Eyes
Не искам да звучи като упрек, но той отдавна те е приел за даденост, а ти отдавна си зачеркнала себе си...
Пожелавам ти да си намериш работа в най-скоро време и бързо да вземеш решение! Hug
Виж целия пост
# 17
Е, провалих се с гръм и трясък!


Не трябва да мислиш така. Ти си направила всичко, което  трябвало да направиш, това че е останало неоценено не е твоя вината. Какво се случва с него, не е от значение в момента. Приоритет ти е да се съвземеш и да започнеш да подреждаш живота си изключвайки го от плановете си.
На мен ми беше най-трудно да преведа в изпълнение решението че нещата са приключили, т.е. да се изнеса от дома си. Не можех да си представя как ще свикна с мисълта, че живота ми ще се промени коренно. Оказа се не чак толкова страшно.
Поставиш ли си го за цел - ще се справиш.
Успех.
Виж целия пост
# 18
Благодаря,момичета,за разбирането!
И аз се опитвам да мисля така , но в душата ми ...бушува океан в момента-трудно си овладявам емоциите. А,за 23-те години.... и аз не знам,изнизаха се,но съм била твърде наивна,търпелива, правила съм твърде много компромиси и , откровено, съм била сляпа и глуха!!!

Лошото е ,че сега се чувствам ...предадена, но сте прави,че съм предала себе си!
Ще се справя,както сте се справили вие, а после и ще се похваля даже! Heart Eyes
Виж целия пост
# 19
Браво! Само така, горе главата! Heart Eyes
Виж целия пост
# 20
А аз все още живея с такъв.До кога не знам.Имам малки деца и ме е страх да рискувам.И аз 23 години загърбих себе си защото си мислех че много го обичам.Уви пропилях си времето.Сега не знам как да започна отначало, как да продължа? При мен започна от там че вече не се подчинявах безропотно и станах страшно омразна.А може би от преди това съм била.Няма близост,няма топлина.само потъпкване на самочувствието и подигравки.Сега живеем като съквартиранти.Поне аз мисля така.Той очаква да съм още робиня.Да му готвя и пера безропотно.Но в мен е празно момичета и не мога.Искам да се извиня на авторката,че пиша в темата и с оплакване и не мога да и дам съвет.
Виж целия пост
# 21
Момичета,щастлвки сте тези,на които родителите са до тях и помагат.Отскоро аз съм самотна мама,търся си работа,но....с дете на 6 год.,често боледуващо,какво ли ще намеря.Майка ми почина преди почти половин година,баща ми отдавна,и няма на кого да разчитам за нищо.Бившия е изключително зъл и отмъстителен,изпразни сметката,която ползвах,и си задавам въпроса"Що за човек може да остави детето си без пари,при положение,че взима 3000 евро на месец,хапва си ежедневно по ресторанти,прави подаръци на кой ли не,и няма да се поинтересува има ли какво да яде детето му.........Не съм объркана,а по-скоро отвратена #2gunfire
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия