при нас разводът беше по-скоро облекчение зa всички, та не е пряката раздяла в основата.
Тя се държи на дистанция, именно защото знае, че чета между редовете и не ми е нужно да дебна, за да знам, каквото е необходимо да знам. Затова и не смея да сторя друго, освен да уважавам избора и, да и приготвя храна, подходяща за нея, без много лишения. Едва изградих крехко доверие, че може да яде приготвеното от мен, и не съм сложила яйце или мляко в супата и, примерно. Месеци ми отне, и то не един или два.
Те и двете избраха да живеят с баща си, те го командват, а при мен глупости не минават. Не че съм била майка орлица, напротив. Никога нищо не съм забранявала, само съм обяснявала защо не приемам нещото. Не съм ги и наказвала, не е имало защо.
Затова се чувствам изгубена сега, едно, че ми е дете и съм пристрастна, друго че няма разговор.
Последният въпрос не го разбрах, кой и финансира търсенето.....
Дълги са ми постовете, може би досадни, но могат и да помогнат някому в подобна ситуация.
