Винаги съм си представяла, че ще имам момче. Само дето си го представях чернооко и чернокосо, а то се получи русоляво (не е ясно как, явно някакви гени са прескочили през поколенията).
Никога не съм имала притеснения ще го обичам ли, няма ли, ще се справя ли, няма ли. Това при положение, че преди да родя изобщо нямах идея от деца, струваха ми се някакъв странен вид същества, с които дори не знаех как да общувам. Но като родих всички си дойде на мястото. От самото начало знаех какво да правя, чак се учудвах на увереността си, сякаш гледах отстрани друг човек. Като го гушнах за първи път ми се стори перфектен. А като засука и видяхме, че има трапчинка на едната буза, ми се стори още по-хубав.
Моите уважения към всички, родили три деца в рамките на 4-5 г. Моят син се роди 4100 г. (аз съм човек 160 см, 45 кила), имам чувството, че ако бях родила още две деца с разлика от по година-две, тялото ми щеше да се разглоби.
Темата с имената на мен също винаги ми е била интересна (даже пишех в Имена преди време). Името на моя син е странно, неочаквано беше за всички познати от бг страна (имаше предположения, че е кръстен на герой от Робинята Изаура
), но пък всички казват, че много му отива името.



Това видях във фейса току-що