Акаша, със сигурност! 
Виж целия пост
Искам да кажа ... (93)
- Публикувана: 26 окт. 2016, 20:00 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2016, 23:17 ч.
# 31
26 окт. 2016, 22:26 ч.
Да, същото усещане. Любов в най-чиста форма, от пръв поглед.
Виж целия пост
Аз пък моето като го видях и изпаднах в екстаз, нирвана и върховно любовно опиянение едновременно. Заобичах го неистово на се-кун-да-та. Без никакви тревоги, страхове и други съмнения. Майчинското себеусещане ме осени също на момента ...
Да, същото усещане. Любов в най-чиста форма, от пръв поглед. 
# 32
26 окт. 2016, 22:28 ч.
Любовта е различна! Но е със същата сила и мощ!
Виж целия пост
...... А дали и любовта ще ме помете също на секундата и дали ще е със същата титанична мощ?
Любовта е различна! Но е със същата сила и мощ!
# 33
26 окт. 2016, 22:52 ч.
Винаги сме искали да имаме 3 деца. Световната икономическа криза ни провали плановете 
Синът ми е роден 1996. Изкарахме една ужасна Жан Виденова зима, че и още 2-3 след това. Сферата в която работим беше в тотален застой. Детето беше вече на 7-8 години, когато се престрашихме за второ дете. Сле 3 години опити взехме, че успяхме. пак криза дойде За първото нямах предпочитания, каквото такова. Второто вече ми се искаше да е разнополово.С И в двете деца се влюбих от момента в който ги прегърнах. Сега понякога малката като гостува на някоя от бабите си в къщи ни е пусто. Синът вече е студент, работи и няма свободно време. Последно го видях преди 2 месеца.
Виж целия пост
Синът ми е роден 1996. Изкарахме една ужасна Жан Виденова зима, че и още 2-3 след това. Сферата в която работим беше в тотален застой. Детето беше вече на 7-8 години, когато се престрашихме за второ дете. Сле 3 години опити взехме, че успяхме. пак криза дойде За първото нямах предпочитания, каквото такова. Второто вече ми се искаше да е разнополово.С И в двете деца се влюбих от момента в който ги прегърнах. Сега понякога малката като гостува на някоя от бабите си в къщи ни е пусто. Синът вече е студент, работи и няма свободно време. Последно го видях преди 2 месеца.
# 35
26 окт. 2016, 23:10 ч.
Съжалявам, Силвия!
Хубава тема, много ... женска.
Децата ми са с по-малко от 2 години разлика. Синът не помни времето, когато е бил сам, но независимо от това се ревнуват, карат, дразнят. Сигурно не съм ги възпитала добре.
И аз не се почувствах майка на мига с първото дете. Гледах го като извънземно, чуждо ми беше, страхувах се да го пипна. Добре, че имаше ветеранка с трето в стаята, да ми помага и съветва. Бях в шок и месец след раждането, не бях подготвена за такава драстична промяна.
Обичам децата на всякаква възраст, ако можехме да си го позволим, бих се отгледала с радост и повече от три...
Виж целия пост
Хубава тема, много ... женска.
Децата ми са с по-малко от 2 години разлика. Синът не помни времето, когато е бил сам, но независимо от това се ревнуват, карат, дразнят. Сигурно не съм ги възпитала добре.
И аз не се почувствах майка на мига с първото дете. Гледах го като извънземно, чуждо ми беше, страхувах се да го пипна. Добре, че имаше ветеранка с трето в стаята, да ми помага и съветва. Бях в шок и месец след раждането, не бях подготвена за такава драстична промяна.
Обичам децата на всякаква възраст, ако можехме да си го позволим, бих се отгледала с радост и повече от три...
# 36
26 окт. 2016, 23:11 ч.
Винаги съм искала да имам две деца - първо момче и после момиче. Измислих им имена още като ученичка. Това е единствената ми сбъдната мечта - имам момче и момиче с разлика от пет години и имената им запазих, само да са ми живи и здрави. Времето за раждане е много субективен фактор.
Силвия, съжалявам.
Виж целия пост
Силвия, съжалявам.
# 38
26 окт. 2016, 23:51 ч.
И аз исках момче и момиче, още като ученичка. И аз им бях избрала имената още тогава - някой с много хубаво чувство беше кръщавал животните в Зоологическата градина във Варна и аз си харесах имената на лъвската двойка. (От двойката мечки женската носеше моето име 
)
Родих на 20 първото си дете, листата с желанията беше в ход, бяха започнали да се изпълняват - първото дете - момче. ММ одобри името на лъва(аз не му казах за лъва тогава, а по-късно. ММ е много сериозен човек, не исках да мисли че подхождам безотговорно, това би го смутило и може би щеше да осуети плана. ). Пет години и половина по-късно, на 26, родих второто дете - момче. Абсолютно непредвидено, непланувано и нежелано беше да е момче, защото ние си искахме момиче, аз карах абсолютно различна бременност и имах вътрешен пресантиман, че детето е момиче, бях подготвила всички и всичко за момиче (а и лъвското име чакаше ) и когато лекарката го извади от мен след триста мъки и щедро рязане и каза "момче е", аз казах "не може да бъде!трябва да е момиче." Развеселих ги доста (бяха все жени) и почнаха да се майтапят, а на мен тогава ми се стори, че трябва да съм много нещастна - отпадна хубавият ми план, и хубавото име артиса, а и щом нещата не са каквито ги искам, значи късметът ме е изоставил...Така си мислех тогава и предадох това отчайващо настроение и на мъжа ми. Когато се прибрал вкъщи, в блока вече всички го чакали, (видяха ме, когато отивах да раждам), весели, любопитни, а той, навел главата, казал : "нищо не стана" и си влязъл вкъщи. Съседите изтръпнали. Смълчали се всички, веселият дух се изпарил тутатакси. Най-близката ми приятелка не издържала, направо влязла вкъщи (не си заключвахме тогава вратите) да разбере какво става. Разпитала го изплашена, че ще чуе нещо лошо и той накрая изплюл: ами... пак момче! После тя ми каза, че в този момент е искала да го удари с нещо тежко по главата, но вместо това изтичала във входа, където съседите чакали напрегнато и съобщила: всичко е наред, страда, щото пак било момче! И те нахлули вкъщи с весели крясъци и му казали да вади ракията, а съседът над нас му казал: ми кво искаш, бе! Сам човек толкоз може да напрай! Нататък е ясно - напили са се.
Но всичките ми нещастия и недоволства минаха още на другия ден, като ми го дадоха да го прегърна за пръв път и то ме погледа с едни хубави големи очи.
Когато малкият беше на 3-4, се замислихме за трети опит (за момиче, естествено). Тогава обаче заминахме за Корея и първата година не сме го мислили въобще. Но после се замислихме, че може да използваме времето там, защото беше много спокойно и аз работех само половин ден...И тогава дойдоха колеги с 5 деца. И те карали до момиче и така стигнали до петото. Позамислихме се ние и се отказахме. До този момент все си мислехме, че третото не може да не е момиче..
Като поотраснаха момчетата, понякога им казвах: ех, защо не си родих момичета, щяха да ми помагат в домакинската работа. И те започваха да питат: а сменяш ли ни за Мими от третия етаж? Аз: Нееее! А за Ивета от петия? Аз пак: Нее! А за близначките от А-вход? Не. А за...И се окзваше, че не ги сменям за никои момичета и те се смееха доволно и щастливо. Истината е, че те са моят голям късмет, много случих с тях, много добри и разбрани деца излязоха. Аз бях дребничка тогава, слабичка, тримата бяхме като една група в един момент, по едно време и тримата ходехме с коси на опашка, с дънки и якенца с качулки и като минавахме границите, много често мъжа ми го питаха - трите деца с вас ли са? А той се смущаваше - защото той рано побеля, освен, че е с близо 8 години по-голям от мен и с 30 см по-висок и наистина изглеждаше като да ни е баща.
Сега вече подобни грешки са невъзможни.
Виж целия пост
)Родих на 20 първото си дете, листата с желанията беше в ход, бяха започнали да се изпълняват - първото дете - момче. ММ одобри името на лъва
(аз не му казах за лъва тогава, а по-късно. ММ е много сериозен човек, не исках да мисли че подхождам безотговорно, това би го смутило и може би щеше да осуети плана. ). Пет години и половина по-късно, на 26, родих второто дете - момче. Абсолютно непредвидено, непланувано и нежелано беше да е момче, защото ние си искахме момиче, аз карах абсолютно различна бременност и имах вътрешен пресантиман, че детето е момиче, бях подготвила всички и всичко за момиче (а и лъвското име чакаше ) и когато лекарката го извади от мен след триста мъки и щедро рязане и каза "момче е", аз казах "не може да бъде!трябва да е момиче." Развеселих ги доста (бяха все жени) и почнаха да се майтапят, а на мен тогава ми се стори, че трябва да съм много нещастна - отпадна хубавият ми план, и хубавото име артиса, а и щом нещата не са каквито ги искам, значи късметът ме е изоставил...Така си мислех тогава и предадох това отчайващо настроение и на мъжа ми. Когато се прибрал вкъщи, в блока вече всички го чакали, (видяха ме, когато отивах да раждам), весели, любопитни, а той, навел главата, казал : "нищо не стана" и си влязъл вкъщи. Съседите изтръпнали. Смълчали се всички, веселият дух се изпарил тутатакси. Най-близката ми приятелка не издържала, направо влязла вкъщи (не си заключвахме тогава вратите) да разбере какво става. Разпитала го изплашена, че ще чуе нещо лошо и той накрая изплюл: ами... пак момче! После тя ми каза, че в този момент е искала да го удари с нещо тежко по главата, но вместо това изтичала във входа, където съседите чакали напрегнато и съобщила: всичко е наред, страда, щото пак било момче! И те нахлули вкъщи с весели крясъци и му казали да вади ракията, а съседът над нас му казал: ми кво искаш, бе! Сам човек толкоз може да напрай! Нататък е ясно - напили са се.Но всичките ми нещастия и недоволства минаха още на другия ден, като ми го дадоха да го прегърна за пръв път и то ме погледа с едни хубави големи очи.
Когато малкият беше на 3-4, се замислихме за трети опит (за момиче, естествено). Тогава обаче заминахме за Корея и първата година не сме го мислили въобще. Но после се замислихме, че може да използваме времето там, защото беше много спокойно и аз работех само половин ден...И тогава дойдоха колеги с 5 деца. И те карали до момиче и така стигнали до петото. Позамислихме се ние и се отказахме. До този момент все си мислехме, че третото не може да не е момиче..
Като поотраснаха момчетата, понякога им казвах: ех, защо не си родих момичета, щяха да ми помагат в домакинската работа. И те започваха да питат: а сменяш ли ни за Мими от третия етаж? Аз: Нееее! А за Ивета от петия? Аз пак: Нее! А за близначките от А-вход? Не. А за...И се окзваше, че не ги сменям за никои момичета и те се смееха доволно и щастливо. Истината е, че те са моят голям късмет, много случих с тях, много добри и разбрани деца излязоха. Аз бях дребничка тогава, слабичка, тримата бяхме като една група в един момент, по едно време и тримата ходехме с коси на опашка, с дънки и якенца с качулки и като минавахме границите, много често мъжа ми го питаха - трите деца с вас ли са? А той се смущаваше - защото той рано побеля, освен, че е с близо 8 години по-голям от мен и с 30 см по-висок и наистина изглеждаше като да ни е баща.
Сега вече подобни грешки са невъзможни.
# 39
27 окт. 2016, 01:58 ч.
С първото някак си постепенно се учиш да обичаш някого повече от себе си, докато се осефериш какво става, докато се научиш да бъдеш майка, докато осмислиш, че това човече зависи от тебе от тук до края на света.....а с второто просто знаеш, сърцето ти е готово.
Аз пък моето като го видях и изпаднах в екстаз, нирвана и върховно любовно опиянение едновременно. Заобичах го неистово на се-кун-да-та. Без никакви тревоги, страхове и други съмнения. Майчинското себеусещане ме осени също на момента и въпреки, че заради физиологични особености не можа да засуче, това изобщо не ме сломи, е, поплаках два-три дни, но вътрешно знаех, че притежавам гигантстка сила и ще дам необходимото на бебенцето ми на всяка цена. С какъв акъл съм се изцеждала всеки божи ден цели 11 месеца по няколко пъти на ден... Сега, ако имам второ, знам, че няма да си направя този труд за нищо на света. А дали и любовта ще ме помете също на секундата и дали ще е със същата титанична мощ?
Е аз тук имах страхотни дертове. Това дето като го видиш и...за мен беше като Атлантида. Чувала съм ама не съм го виждала. Много ме беше страх от бебето 
Виж целия пост
С първото някак си постепенно се учиш да обичаш някого повече от себе си, докато се осефериш какво става, докато се научиш да бъдеш майка, докато осмислиш, че това човече зависи от тебе от тук до края на света.....а с второто просто знаеш, сърцето ти е готово.
Аз пък моето като го видях и изпаднах в екстаз, нирвана и върховно любовно опиянение едновременно. Заобичах го неистово на се-кун-да-та. Без никакви тревоги, страхове и други съмнения. Майчинското себеусещане ме осени също на момента и въпреки, че заради физиологични особености не можа да засуче, това изобщо не ме сломи, е, поплаках два-три дни, но вътрешно знаех, че притежавам гигантстка сила и ще дам необходимото на бебенцето ми на всяка цена. С какъв акъл съм се изцеждала всеки божи ден цели 11 месеца по няколко пъти на ден... Сега, ако имам второ, знам, че няма да си направя този труд за нищо на света. А дали и любовта ще ме помете също на секундата и дали ще е със същата титанична мощ?
# 40
27 окт. 2016, 07:00 ч.
Много хубава тема! А разказаните истории са много вдъхновяващи и искрени 
Не знам коя разлика е по-добрата, но аз все съм искала, ако имам две деца, да са с по-голяма разлика. Но определено от няколко години смятам, че ми е добре с едно дете и се радвам, че е дъщеря.
Силвия,
Виж целия пост
Не знам коя разлика е по-добрата, но аз все съм искала, ако имам две деца, да са с по-голяма разлика. Но определено от няколко години смятам, че ми е добре с едно дете и се радвам, че е дъщеря.
Силвия,
# 41
27 окт. 2016, 07:35 ч.
Добро утро, прекрасна тема! За съжаление съм само с едно. Много исках поне две деца, но съдбата реши друго.Благодаря за темата!
Виж целия пост
# 42
27 окт. 2016, 07:45 ч.
Добро утро!
Много ми е приятно да ви чета, майчинството е може би най-чистата емоция, която жена може да изпита и е интересно, поне за мен
Аз държа да кажа, че нещо жестоко съм се объркала с тая Синьорина на Фергамо. Потрес. Слагам сутринта..ми то ужасно, сладко, мирише на горена захар ..не, определено не е това, което харесвам. Ако нялой случайно го види в магазина, не го свързвайте с мен, объркАла съм сееее
Виж целия пост
Много ми е приятно да ви чета, майчинството е може би най-чистата емоция, която жена може да изпита и е интересно, поне за мен
Аз държа да кажа, че нещо жестоко съм се объркала с тая Синьорина на Фергамо. Потрес. Слагам сутринта..ми то ужасно, сладко, мирише на горена захар ..не, определено не е това, което харесвам. Ако нялой случайно го види в магазина, не го свързвайте с мен, объркАла съм сееее
# 43
27 окт. 2016, 08:19 ч.
Добро утро!
Светалчо, Светалчо, да си напишеш мемоарите. Такава сладкодумка си! От твоето семейство лъха спокойствие, топлина, доброта.... Как ли протичат някои спорове?
Захир, сега може да не ти харесва парфюмчето, но емоцията и тръпката от първия допир с него са ти доставили хубави емоции и добро настроение.
Виж целия пост
Светалчо, Светалчо, да си напишеш мемоарите. Такава сладкодумка си!
От твоето семейство лъха спокойствие, топлина, доброта.... Как ли протичат някои спорове?Захир, сега може да не ти харесва парфюмчето, но емоцията и тръпката от първия допир с него са ти доставили хубави емоции и добро настроение.
# 44
27 окт. 2016, 08:29 ч.
Точно същите мисли минаха през главата ми.
Светалчто, разказваш много хубаво и топло.
Захир, представям си те много готина майка, много ще ти ходи да си майка (не че на другите жени не им ходи..), едната такава свежа и весела.
Виж целия пост
Добро утро!
Светалчо, Светалчо, да си напишеш мемоарите. Такава сладкодумка си! От твоето семейство лъха спокойствие, топлина, доброта.... Как ли протичат някои спорове?
Захир, сега може да не ти харесва парфюмчето, но емоцията и тръпката от първия допир с него са ти доставили хубави емоции и добро настроение.
Светалчо, Светалчо, да си напишеш мемоарите. Такава сладкодумка си!
От твоето семейство лъха спокойствие, топлина, доброта.... Как ли протичат някои спорове?Захир, сега може да не ти харесва парфюмчето, но емоцията и тръпката от първия допир с него са ти доставили хубави емоции и добро настроение.
Точно същите мисли минаха през главата ми.
Светалчто, разказваш много хубаво и топло.
Захир, представям си те много готина майка, много ще ти ходи да си майка (не че на другите жени не им ходи..), едната такава свежа и весела.
Препоръчани теми