Затова и бликащият на талази позитивизъм изглежда или лицемерен (какъвто в повечето случаи е), или просто глуповат (какъвто е в останалите случаи).
Престижно ли е да си позитивен? (ако ще сме си по темата все пак)
Престижът също се мени. Взависимост от времето, обещството и географското местоположение на хората. На някои места е престижно едно, на други - друго. И всичко това, като не забравяме какво е престиж: добро име (в обществото), влияние.
Ако питаш за България, може да се изредят няколко неща, може и да се допълнят от който желае - неща, които повечето хора в България не биха отказали за самите себе си, за това намират за престижни. В България е престижно:
- Да си политик (знам, че някои хора ще опонират, но мнозинството не би отказало да е).
- Да си бизнесмен.
- Да си адвокат, лекар, АйТи спец.
- Да имаш висше образование.
- Да си началник.
- Да притежаваш лъскав автомобил.
- Да живееш в добър квартал.
- Да имаш голяма къща в покрайнините (по възможност на хълм над града) или лъскав апартамент в центъра.
- Децата ти да учат в частно училище.
- Да носиш маркови дрехи.
- Да ходиш по заведения.
- Да ходиш по екскурзии.
- Да имаш домашна помощница.
- Да даваш вид на интелигентен.
- Да си българин, живеещ в чужбина, с рода и приятели в България.
Допълвайте...

П.С. Забележете, че парите не ги споменавам. Тяхното изражение е в горното. Защото няма начин да се разбере кой колко пари има, освен по горните характеристики.


но пък може да е изначално престижен, ако е принц, например.