Кое е престижно и за какво ни е?

  • 107 432
  • 1 684
# 465
 Трябва да се питаме кой е щастлив човек , той е и успял тогава. Ама и щастието е доста относително. За едни нещо малко ги прави щастливи , други... до човека си е. И все пак престиж е свързан с известност, популярност сред хората.
Престижът е важност, значимост, не щастие. И никой не е постоянно щастлив. Освен ако не е идиот, де, но това е друга тема.

Все нещо ни е важно в България. Не в подигравателния смисъл. Иначе нормално онова, което е било важно вече да не е, имаше промени, но нещо ново трябва да стане важно. В обществото винаги има йерархия някаква, тя е естествена. У нас ми изглежда скрита или само локална, примитивна.
Виж целия пост
# 466
Ми на мен ми е престижно да мога свободно да разполагам със себе си - да имам време ако реша и да правя това, което и както искам.
На ММ му е особено престижно да е член на една обществена група - и той много се старае в тази насока.
Приятелката ми е международен адвокат - за нея е важно и престижно да е член на международна група важно адвокати.
На сина ми - да е най-добър по химия.
Има хора, които много харесвам и понякога си представям какво би било ако аз съм те. Но не се стремя да съм като тях, радвам се че имам възможност да общувам и да се обогатявам от тях.
Виж целия пост
# 467
Ми на мен ми е престижно да мога свободно да разполагам със себе си - да имам време ако реша и да правя това, което и както искам.
На ММ му е особено престижно да е член на една обществена група - и той много се старае в тази насока.
Приятелката ми е международен адвокат - за нея е важно и престижно да е член на международна група важно адвокати.
На сина ми - да е най-добър по химия.
Има хора, които много харесвам и понякога си представям какво би било ако аз съм те. Но не се стремя да съм като тях, радвам се че имам възможност да общувам и да се обогатявам от тях.

Ама, пак да кажа, не говорим кое е престижно на някого за самият него, т.е. не броим личният престиж на пишещите в темата, а в обществен план.
На първа страница Лоана даде дефиниции за престиж, за това говорим. Ако искам няма да работя не е престиж, нито е обществено значимо, нито има връзка с темата. Това е лична свобода, не касае другите освен ако в обществото не е престижно да не работиш. Това търсим, на какво се възхищават всички, кои са ролевите модели. Виждаме Бойко Борисов – тийнове с обръснати глави масово, а и не само тийнове, едно първобитно поведение тип мутра. Това явно е престижно, но явно не за всички. Затова търся пресечната точка, нещо общо за всички.
Виж целия пост
# 468
Няма как да намериш пресечната точка за всички. Живеем в свят, лишен от хомогенност; с мозаечна структура на ценностите; да не говорим, че имаме проблем и с авторитетите. Търсиш ред в хаоса, в разпада. За мен е престижно да си учен и цял живот съм полагала усилия да се развивам в тази сфера. "Усилие" дори не е точната дума, защото заниманието ми носи радост. Само че заплатата на чистачката е по-висока от моята. И се усещам, че като пиша това, за да не ми падне съвсем престижът, мисълта ми ражда самоотбранителна/самооправдателна стратегия; нещо от типа на: "имам странични доходи", "семейството ми помага, докато аз си пиша книгите"... И все пак, щом се оправдавам така, значи нещо с престижа на това занимание се е случило.
Виж целия пост
# 469
Няма как да намериш пресечната точка за всички. Живеем в свят, лишен от хомогенност; с мозаечна структура на ценностите; да не говорим, че имаме проблем и с авторитетите. Търсиш ред в хаоса, в разпада. За мен е престижно да си учен и цял живот съм полагала усилия да се развивам в тази сфера. "Усилие" дори не е точната дума, защото заниманието ми носи радост. Само че заплатата на чистачката е по-висока от моята. И се усещам, че като пиша това, за да не ми падне съвсем престижът, мисълта ми ражда самоотбранителна/самооправдателна стратегия; нещо от типа на: "имам странични доходи", "семейството ми помага, докато аз си пиша книгите"... И все пак, щом се оправдавам така, значи нещо с престижа на това занимание се е случило.
Да, именно, престижът върви с приличен доход, това, което правиш е ценно за хората. Ако не върви с доход не е ценно. А пресечната точка я имам, просто търся друга, защото тази, която имам не ми харесва. Тя е първобитността. Затова мъжете се кичат с атрибутите на този престиж като си бръснат главите, заякват и изглеждат страшни, а жените си помпат гърдите и устните, правят си косите и основно се занимават с това са колкото се може по-секси до бруталност. И заедно искат най-големия кокал, най-новия Айфон, най-скъпата и лъскава кола, най-шарения звънтящ декор. И всички заедно обожават дядо Добри, за да изкупят първобитната си греховност с одобрение на неговата аскетичност.
Но аз имам по-високо мнение за хората. Не искам да приема, че това е всичко и останалото са маргинализирани останки от нещо непотребно.
Виж целия пост
# 470
Няма как да намериш пресечната точка за всички. Живеем в свят, лишен от хомогенност; с мозаечна структура на ценностите; да не говорим, че имаме проблем и с авторитетите. Търсиш ред в хаоса, в разпада. За мен е престижно да си учен и цял живот съм полагала усилия да се развивам в тази сфера. "Усилие" дори не е точната дума, защото заниманието ми носи радост. Само че заплатата на чистачката е по-висока от моята. И се усещам, че като пиша това, за да не ми падне съвсем престижът, мисълта ми ражда самоотбранителна/самооправдателна стратегия; нещо от типа на: "имам странични доходи", "семейството ми помага, докато аз си пиша книгите"... И все пак, щом се оправдавам така, значи нещо с престижа на това занимание се е случило.

....което те прави недоволна.
Виж целия пост
# 471
Оффф, нещо се омотах с тоя престиж(( Нищо ми не роди главата. Май в БГ те такова животно няма и туй-то. Отивам да си сипя едно непрестижно питие ,щото все пак е събота и опъна кокали колкото и да не е престижно. Все пак е събота))) Вие , ако измъдрите престижа ще ви чета утре)) Лека))
Виж целия пост
# 472
Че българките дори не са на първите места в света по дупе-и-цицопомпане. Куриозното е, че една от меките на пластичната хирургия е Южна Корея. Там млади, добре образовани и интелигентни девойки от добри семейства лягат под ножа на цели тумби. Родителите често пъти им подаряват за 18 РД пластична операция.

Предвид славата на Ким и фамилия отвъд океана, а и не само, тук просто следваме модата. Или целта е да си набием канчето как американките и корейките са умни и възвишени, пък българките - прости силиконки. Да бе.
Виж целия пост
# 473
Което ще рече, че престижът крие в себе си доза ексхибиционизъм - трябва да се покажеш, инак никой няма да разбере, че си това, което си... Confused
Не, престижът се оформя, защото престижният е ценен за обществото. Няма как да е ценен и скрит. Затова престижно е било да си лекар – човек умен, учен и с работа важна за околните. Сега лекар не е престижно, но се питам кое е, освен, че е много престижно да не ти дреме дали си престижен, което пък си е чиста хипстърия от някаква гледна точка.

Да. Човек, който е доволен от живота си, не е ценен в българското общество. Аз затова и не го сложих в списъка...Е, може да дойде и такъв момент някога. Peace
Виж целия пост
# 474
....което те прави недоволна.

Недоволството може да бъде продуктивно: може да събаря правителства, може да поддържа будна съвест, липса на страх, опълчване срещу статуквото. Радвам се, че съм недоволна.
Виж целия пост
# 475
Доволният, и особено самодоволният човек е в същността си свиня.

Това не е моя мисъл, не ме бийте. Просто сега не се сещам чия беше.

Престижът в днешното ни преситено с информация битие се припокрива с популярност. Това безспорно фокусира общественото внимание връз хора, които нямат нищо у себе си, освен скандал, но такъв е животът.

Анонимните гении не са обществени модели. Това е. Да свикват или да си наемат ПР. Ако пък имат повече средства - да се оженят за такъв.
Виж целия пост
# 476
Само че има една уловка- какво значи да надминат родителите си?

Ако бащата е бил търговец, а израсналият му в охолство син реши да става музикант, какво е това- качване на следващото поколение едно ниво нагоре в разбирането за света, или жива разсипия?

За мен е нормално родът да се движи така: селянин- умен и преуспял селянин- чифликчия- гражданин/търговец- ценен професионалист - оттам нататък да почват диригентите, писателите, политици ако щеш.

Както знаем, някои сектори не са платени колкото други, така че ако мерим по пари, може писателят да го пишем неудачник спрямо дядо му- търговеца, но дали ще е точно така...

абе да, ама ъпросът е, че има разлка между гений/талант и псевдо с това изкуство. ако си посредствен художник дали наистина си по-добър от богат търговец?
Виж целия пост
# 477
Доволният, и особено самодоволният човек е в същността си свиня.

Според мен има разлика между доволен и самодоволен.

Доволен може да си от фунийка сладолед.
Самодоволен може да си само и единствено от себе си.
Виж целия пост
# 478
Това търсим, на какво се възхищават всички, кои са ролевите модели. Виждаме Бойко Борисов – тийнове с обръснати глави масово, а и не само тийнове, едно първобитно поведение тип мутра. Това явно е престижно, но явно не за всички. Затова търся пресечната точка, нещо общо за всички.
Няма пресечена точка, Бояна.
Има си "неписани" правила за всяка една социална прослойка.
Масата, за съжаление не е особено Ентелигентна и оттам подражание на идоли като Бойко, чалга и тн.
Виж целия пост
# 479
DeltaAzimut, ако доволството означава да си позитивен, да забелязваш хубавите детайли, е похвално. Обаче личното доволство не бива да затваря очите за случващото се наоколо, не бива да приспива съвестта. Също е много важно да си (само)рефлексивен. Ако все пак погледът ти е достатъчно буден за обществените несъобразности и грозоти, да се запиташ "А какво направих аз, за да не се случва това? Имам ли пръст в цялата работа?".

Ето, аз си разсъждавам за намаления престиж на научното поле. Обаче не казвам (като моите колеги), че само правителството/правителствата са виновни, че отпуснатата бюджетна субсидия е малко. Тя е малка, действително, но пък и ние не направихме нужната реформа, допуснахме уравниловка, продължаваме да действаме социалистически, нищо не направихме с "феодалните старци", с ДС-ченгетата, с неработещите и пр. Говоря в мн. ч., пък самата аз съм от по-сетнешно поколение, което не е било на ръководна позиция в тази сфера, не е отговорно за всичко това, не би управлявало така. Но сигурно и аз имам вина, защото не съм достатъчно чуваема, защото младите хора не изградихме общност. Такива неща си мисля и чак след това, че някой външен, някое правителство е виновно.

И все пак: дали днешните престижни, онези хора с айфоните, силиконите и колите, които Бояна описа, имат подобни мисли и тревоги. Дали се питат откъде са дошли тези пари, по какъв начин, заслужили ли са ги...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия