


Всяка поза й хареса днес, дай й да държи гърда и насън; само за малко да я оставя и от количката чак хвърля погледи, гука и се облизва...Тази вечер след първия час биберон заспах и се събудих след още един
(а родих естествено, без упойка и уж в болницата имат такава практика). Тогава умът ми незнаеше какво става, но тялото знае. 15-20 мин след като родих усетих иглички в гърдите и зърната, коластрата която бебето ми не успя да засуче. След това, през седмиците преди да ми се регулира кърмата, гърдите ми потичаха всеки път, когато той заплачеше. Заради това няма сила на света дето да ме убеди, че трябва да си кърмя бебето под час, то тялото ми знае, заложено му е. Има и много други подобни знаци (лекият сън, силната емпатия към други бебета и деца и т.н.). Затова и като се чудя да следвам ли дадена практика или да правя нещо се замислям как би постъпил човек, който няма достъп до благата на цивилизацията. Много добрини и удобства ни е донесло техническото развитие, но и сме забравили да се вслушваме в природата си, а тя е голяма сила.
Виола - страхотна, много й отива червено. Ние както виждате сме със синкави оченца още, но според мен ще станат като моите - пъстри. През годините много ми се изменяха, сега на дърти години са повече зелени, сутрин и като съм недоспала сивеят. Татко ни е като чеченец, твърда гъста къдрава коса и едни вежди остри, плътни... мислех, че детенце на него ще прилича, но не, даже и на мен много не прилича (освен, че е хубав като мама
След сутрешното събуждане се гушнахме в легналата поза и заспа на гърдата ми, че и аз с нея. После, събуждайки се, заплака много жално, със стиснати очички, а като ги отвори се успокои. Случвало ни се е и друг път. Според някои учени бебетата сънуват раждането си и ако е било по-мъчително плачат повече като цяло.
Дамян ще си е хубав и с други очи, но сини/зелени много му отиват. 
. Много се отвлякох
С две думи си беше трудно, но си заслужаваше - ако бях попаднала в болницата тук или щяха да ме срежат под предтекст голямо бебе, или най-малкото да не ме чакат два часа след раждането да я гушкам и кърмя и прекрасно разбирам, че не ви е било лесно изобщо. И парадоксално, но може би всички тези усилия ме научиха, че няма лесно и след това продължих да упорствам за всичко, докато още се учех как се държи бебе.
Сега съм на био овесено "мляко" и корнфлейкс с витамини, и овесена каша си взех, а в кафето поръчвам тапиока пудинг с агаве без мляко, все някак ще стане долче вита и това.
И моето вече е в албума

Препоръчани теми