Вчера замествах възпиталката в занималнята. Също съм се гневила на дискриминацията на циганите към нас. Двупосочно е наслоено с години напрежението. Видях, че бежанец от Сирия в четвърти клас бие, с удоволствие! , циганче от трети клас. То е свикнало да е "винаги виновно" и търси капана на вината и на отнесения бой и наказания. Намесих се гневно, за да срещна високомерния поглед на това момче. Бащата го даваха по тв, много били пострадали, глад и лишения в подземие, преди да дойдат. Утешавахме ги тук. За чест на българчетата от същия клас, справедливост беше въдворена. Мислих дали я осъзнават.
Днес попаднах на това /пост на ученичка/ : Мъжът се затъжи за жената и прегърна друга жена. Жената се затъжи и прегърна липсата му. Джемал Сюрея.... Изглежда арабите подробно се запознават кое прави жените независими.
Все пак, феминизацията превърна много жени в мъжки сенки, копират мъжките модели на поведение...

Казвам го с голямо съжаление защото много ги харесвам въпреки кривия им характер, но сами са си виновни - виждат врагове във всичките си съседи, а всъщност големият им враг е вътре в страната им.
Много цветя и много истински мъже - в най-добрия смисъл - около вас!