КГБ = Клуб на Готините Баби - 173.

Хули да ви е честит зетко!

Доби-честита ви годишнина!Да се обичате и уважавате още два пъти по тридесет!
Благодаря ви за поздравите към банкерката ни
Ние хапнахме,някои пийнаха вино;а  аз май само нацапах чашата  

Бях похвалена,че пълнения шаран е много вкусен
Сега -тихи занимания

Хули, заповядай

Хули, ЧРД на зетя ти! Жив и здрав да е!
Айша, честит ти професионален празник! Добре, че каза. Не знаех.

Нашенски класически рибник:
Имам и една по-сложна рецепта за рибник с пълнен шаран, която мисля, че съм ви давала преди 2 год.  Тя е с по-голяма  разправия и затова предпочитам лесния, но вкусен вариант, който описах.

За тези, които обичат да правят Коледни сладки. Рецептите са дадени в друга тема. Казват, че били уникално вкусни.
http://www.cookwithasmile.com/%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0% … 0%B1%D0%B8%D0%B8/
http://melamakarona.blogspot.bg/2010/12/%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B0 … %D0%BD%D0%B0.html

Добре де, ама аз съм чувала за рибник с тесто и затова питам.
Нещо като зелника, дето тетката на ММ правеше и аз още не мога да го угодя. Пък уж съм била голяма готвачка  

 Грети, при нас рибник се прави като прототип на пататник. Сваряват се картофи и се размачкват с вилица. Отделно се сварява рибата \ съвсем леко \ Нарежда се картофено пюре \ размачканите картофи, овкусени с чер пипер, чубрица и яйце\ Отгоре рибата, и после пак картофките. Запича се до зачервяване. По желание може да се залее като мусака
Май не съм чувала по нашия край да се прави със зеле, но изглежда вкусно!

Хули, с тесто става пълнен шаран!

Благодаря за рецептите.
На баба ми беше по-сложната, с шарана и запечен в тесто.
Иха, по твоя въпрос - ако беше го написала през ноември Ани можеше да те разкраси и да ти даде професионални съвети за поддръжка.
Обича си професията, интересува се от нови продукти и начини за поддръжка.
Спрея за бели коси сигурно го има в ДМ или Лили дрогерии. Сигурно и в  Кауфланд и Фантастико ще го има, само трябва да се поровиш.
Друг хубав магазин за козметика е Елитис, на 2рия етаж в Халите. Там го гледах предната събота. Но нали не се боядисвам. Сега е пуснат за масова продажба. Ани ми го предлагаше преди години, беше само за салони и гримьори. За оредяла коса съм виждала нещо като малка перука - за отгоре или за бретона. При тресите с коса се продават, може и поръчка да се направи. Закрепа се с фиби за останалата коса и не личи.
За препоръчан фриьор - тя винаги ходи при нейн колега, изпраща ме и мене там. Но аз не обичам мъж да ми пипа косата.
Ако те интересува напиши в гугъл Наско Папазов. Ще излезе стр. на салона му във ФБ  Studio N stage. Сега не ми дава да сложа линк тук, възприема го като реклама. Ако ти хареса ще го търсим за час, много е добро момчето.
За мнението ти, че ще отидеш при фризьор от проф. гимназия, а не от курс - не съм много съгласна. Гимназията е  безплатна и се записва куцо и сакато. Дали и колко ще изучи е друг въпрос. Отделна тема е, че обуението е на ниво 1966 год. като материали и техники. Преди 2 м. ходих до гимназията/до нея е данъчното ни и си регистрирах колата/. Та ученичките са повечето мургави, на външен вид - глуповати, с чалга визия. Не съм уверена, че ще седна на стола на подобна.
Курсовете са скъпи, ако някой е инвестирал поне 2000 лв за обучение и още поне 1500 лв. за проф. ножици, сешоари, четки и подобни е учил сериозно и избора е осъзнат. От друга страна може и вишу в Париж да си завършил, като нямаш ръка ....
Може пък да пробваш фризьорката на Светалчо, все пак е изпитана във времето.

Този рибник го зная вече Янче. Ама вчера ми подсказаха нещо, като врачанския лучник, ама с риба, вместо с месо.
Та затова се лутам в  нета и нищо не намирам.
Нищо, все нещо ще намеря, нали съм с диагноза 

Нашата малка България е фолклорен и кулинарен шедьовър -на малка територия  има различни ястия, различни песни, различни носии. Какво по-хубаво от това! Ето ни тук-има няма 30-тина жени, а толкова различни и уникални рецепти си разменяме! При нас този специалитет с картофите и рибата по-скоро бихме нарекли запеканка.
При нас зелник е баница с кисело зеле, а в Самоков зелник е баница с нещо зелено-спанак, лапад, праз и подобни.
 Супа с праз, ориз и зелева чорба  в нашия град е "крачулина", а в моето село, само на 20 км от тук, пък се казва "гугутка".

Хули, за теб рецепта за зелник по нашенски:
Домашно точени и изпечени на  плочата на печката кори, които  като се изпекат, се завиват в кърпа, за да се задушат. Изисква се майсторлък и затова аз купувам готови печени кори.
Задушава се  кисела зелка, нарязана  на дребно в  олио. Печените кори се наръсват  с олио и се слага   равномерно от задушеното зеле. Слага се отгоре другата кора, пак зеле и малко олио и така до изчерпване на корите и зелето. Отгоре се покриват с  2 кори и се пече на 200 градуса до зачервяване. най-горната кора леко може да прегори и се маха. Затова се слагат 2. Баницата се  завива  добре, за да се задуши и омекне.

Моята майка беше  майсторка на зелник с печени ръчно точени от нея кори. Аз не успях да й взема майсторлъка, но все пак за Бъдни вечер правя зелник кога с готови печени кори, кога с Фамилия-каквито намеря в момента.

Малко носталгия, но ще споделя. Голяма глупачка и фукла съм била! Бях едно модерно момиче с дълга коса /ама къс ум, както осъзнах по-късно/, къси рокли, обувки  с висок ток /или сабо според модата/. Мислех си, че тези готвеници, плетки и подобни домашни дейности не са за мен. Виж книгите не ми излизаха от ръцете. Е, после ща не ща трябваше да се науча да готвя, меся и  и правя по метода "неволята учи", защото на 22,5 години вече бях щастливо омъжена за мъж, който искаше да има учена и модерна жена, ама искаше и  да яде, а  после двама сина  като вечно гладни  змейове.  Тогава осъзнах, че е трябвало да се уча от майка ми, когато е трябвало.  Тя  беше селска жена, ама голяма въртокъщница и ми казваше, че горко на свекърва ми като  ме няма хич в къщуването, ама кой ли да я слуша!
Вечна памет на майка ми! На днешния ден имаше имен ден. Минало бешало!

Я да ви нагледам как върви днешният празник.
Ооо, колко хубаво е в нашата къщичка.
Има още поводи за поздравление.

ХУЛИ, честити празници на малкото зетче! Да е жив и здрав, все така грижовен.

ДОБИ, честита ви годишнина. Кой в каручка, кой в лодка, важното е екипажът да е сплотен и задружен. Желая ви още много щастливи години заедно. Хубавото тепърва предстои...

Момичета, има много за коментиране, ама след толкова емоции и шумни гости, имам нужда да отпочина. Гледаме с ММ футболен мач. Наш'те за сега водят. Дано да е така до края Остават още няколко минути.

Когато изпращахме децата, Ники се върна специално за да ми каже: Поздрави на бабите от КГБ, от мен!   Много приятно ми стана. От няколко дни ходи с апаратче за корекция на зъбните редици. Мислех, че може би няма да иска да го носи в училище. Оказа се, че почти всичките му съученици са с брекети, или апаратчета. Явно още не е станал суетен

Лека нощ.

Добро утроооооо!
Честит празник и на Вас, Доби и Хули!макар и на патерица.
Почивниците свършиха и днес трябва да ТръсТича. Легнах рано и се ококорих, още по- рано.Натисках си парцаляка  в леглото, но сега главата ми е, като тресната.
Светалчо, като нямам какво да кажа- не пиша. Интересни неща - при мен няма.
Танита, .
Май трябваше и на други да отговоря, но къса памет, не прощава.

Лек, приятен и усмихнат ден!

 Добро утро и от мен!
Фури, за тресната глава:

          

 Грети, върна ме към спомени. Само че при мен обстоятелствата бяха различни: майка ми беше все болнава и изкарваше по месец в болница, а после месец по санаториуми. Та аз започнах да се уча да готвя още в седми клас. Още повече, че тогава по програма в трудовото обучение имаше часове и по готварство. Беше ми интересно, но все пак чаках с нетърпение майка да се върне. Като студентка с една колежка работихме три месеца в хлебозавода в Шумен в цеха за кори за баници. Та там се научих и да меся. После бях благодарна, че знаех и можех много неща, защото попаднах в селско семейство, където и без това ме смятаха за градско момиче, но видяха, че и градските момичета могат нещо! Още повече, че свекър ми беше майстор-хлебар, та под лупа гледаше как меся Е, не мога да си кривя душата - от тях научих най-много неща!
 Хайде спирам - да е лек денят ви: един чудесен ден, обкичен с финикийски знаци!

Янче, Благодаря!
Три едно след друго, ще са точно на място!

Добро и усмихнато утро! 



Остана ми малко време да ви нагледам, пък и разбрах, че е много гот да си читател. Седиш си, четеш си и толкоз. Ще взема и аз като Джилката да си поставя забрана и да си почина от нета. 

И кафе пих, и рецепти гледах и  съм във форма.  Да споделя, че направих четири вида сладки - два модела меденки, бисквитки, линцери и щолена с извара, който сподели Луси. Само, че той отлежава, увит във фолио. Така ще стои до Коледа. Домашните не подозират за него. Повечето сладки също прилежно са затворени в кутии в шкафа. Но, вчерашните сладки Влади усети  и съответно нападна. Да е жив и здрав, пък баба му други ще спретне. 

Грети, ами такива сме били като млади, какво пък, младост и мерак да сме хубави, гиздави. А това, че се учим в движение - няма лошо. И аз не можех да готвя като се омъжих, но много бързо влязох в релси. И досега питам мама за нещо, дето не става като нейното. Но, пък съм горда, че моята щерка се научи от нея да меси пити. Толкова хубави, че дори не вярват, че е правена от таково младо момиче.

Стига за днес, ще отивам малко да се раздвижа, че след обяд и аз като Грети и Шпунци се захващам с училищни дела. В трети клас съм. 

Но, преди да ви кажа чао поредната порция за душата.





Със здраве!

"Искаш ли да се посмееш над себе си, припомни си детските мечти."
Хайде да спомним и посмеем. Аз си мечтаех да стана циркаджийка и по цял ден на люлката правех номера

Много интересно и уютно в темата – разни стари рецепти и сантименти. Много ми допада. 

Вчера ходих “У градО” т.е в центъра – при счетоводителката. Успях да напазарувам и коледните подаръци. В DM , още при вратата, намерих спрея за оцветяване. Взех си и едно олио за коса...

Айша , много ти благодаря и за тези съвети. Сигурно ще се възползвам. А за фризьорките – и аз мисля , че най-важното е да имаш мерак и талант. Вчера говорех ,че има пре много луксозни салони открити за занимавка на разни мутреси – т.е някой им е платил и курса и инструментите, така че не им много зор да се напъват – толкова им е капацитета.

Добър ден красавици. Има няма какво да се каже, ама не мога да се лиша от раздумката с вас. Така свикнах, че ми е чоглаво, ако не намина през "площада" и не ви нагледам.

Та мила ми МАРИНКЕ, не се нареждай в отбора на читателките, че лошият пример е заразен. Веднага до теб ще се наредя и аз, а после и други, и други, и ще се свършат читателките, защото преди тях са се затрили писателките как ще останем без твоята духовна храна? Помисли ли за това, а? Ааа, не съм съгласна с теб.

ФУРИЙКЕ и ти нещо се изназадваш. Нямало нищо интересно покрай теб. Ами то какво трябва да чакаме да се случи? Да покорим Еверест, или да танцуваме в Лебедово езеро? Е, ако чакаме нещо такова, значи никога да не пишем. Я кажи, плетеш ли за инициативата Изплети топлина? Аз този път ще се изложа, ама много бързам да доплета роклите на госпожиците, та да ги изпратя по сина и снахата. След това може и да ми остане време да изкарам някой шапкошал.

Като гледам споделяте коя кога се научила да готви. Моята история е подобна на Янкината. В 7 клас вече правех омлет със сирене, боб, картофена супа. После се научих да правя палачинки, бухтички, пържени филийки. Преди да се оженя месех питки и тесто за пици. Леле, какви пици правех в началото-дебели колкото погача и отгоре поръсени с разни колбаси и сиренце. Ама пък ни беше вкусно. Бабите ми и майките ми точеха баници и ставаха много хубави. Е това не го научих. След шиенето на машина, плетенето на една кука и това го оставям за следващият живот Баниците ги правя с готови кори, ама не е същото. Важното е да има човек желание-всичко се научава.

ИХИЧКА, аз пък все си мислех, че ще ставам артистка. Организирах хлапетата, изнасяхме представления на майките ни. Е как тогава да не ме водят като човек занимаващ се с артистична и творческа дейност Минаха години, после реших, че ще ставам учителка. В 10-ти клас изведнъж дойде решението-медицина и нищо друго. Та така с моите детски планове и мечти.  

А сега четете. Аз отивам да поплета, няма да готвя. След обяд на тръстиката. Такава ми е днешната програма