Страх от шофиране!

Това всичко го правят, но аз нарочно оставям малко дистанция пред мен защото искам да имам време за реакция ако пред мен някой набие спирачки (предвид, че съм от съвсем начинаещите). Защото после за протокола аз ще съм виновна, че не съм спазила дистанция. Но разбира се никой не мисли за това и тези зад мен си решават, че разстоянието помежду ни трбва да е 2см, а тези пред мен си решават, че щом има място за 2/3 от колата им пред мен трябва да се набутат в тази дупка, карайки ме аз да набивам спирачки.

Определено в Европейските страни нещата са къде къде по- уредени, хората карав доста по - спокойно някак. Е, разбира се имат и подходящата инфраструктура за подобен трафик. Определено ако човека се чувства разсеян от факта, че трябва да превключва скорости, то за него и околните е по - добре да избере автоматика. И по - скоро няма модел автомобил, който да излезе само като автоматик. Винаги се проектира с механична скоростна кутия, а слагат и модификация автоматик.  Ами да, с бутането е така, той знае, че ако го удариш ти ще си виновна, така че... Но пък с извинение има "шофьори", които умишлено го правят, оставяйки голяма дистанция, само и само да не им се налага да натискат спирачката, а да лазят с 20км.ч.

На задната страна на Свидетелството ти има една графа "Ограничения". Там търсете тази разлика и предупреди приятелката си, че ако я хванат в движение на ръчка с тази книжка е разнозначно да хванат неправоспособен шофьор, т.е без "книжка"

оо да. Във Варна съм се учила да карам и там карах първите 2 години когато взех книжка. Голяма школа е този град с тесни улици и паркирали навсякъде коли.
От 9 месеца имам голяма кола, която няма сензори. В началото ми беше трудно да свикна с размерите и. Но за магистрала е несравнима.

Здравей!
Мога да ти кажа само следното-ако те е страх по-добре не се качвай на кола. Да, звучи крайно, но е така.
Много исках да стана шофьор. Имам книжка от някъде 5 години. Взех я от 3-я път, с 300 зора. Не съм зле, но определено не се чувствам и уверена. Понякога се справям много добре, друг път-не чак толкова. Паниката и страха при мен оказваха влияние, и каквото и да правиш, ако тях не премахнеш/което е много трудно, да не кажа,че щом принципно си те е страх и си паника, едва ли някога ще го постигнеш/ ще ти бъде винаги трудно.
Аз съм скована като седна да карам, това,че трябва да гледам за милиони неща ме притеснява.
Неспокойна съм, не знам и тия, които карат по улиците колко са добри шофьори, защото съм виждала доста неадекватни изпълнения.
Не съм се качвала на кола от поне 2 години, а няма и да се кача скоро. Не чувствам необходимост, нито пък желание. Не смятам, че съм достатъчно сигурна като шофьор и предпочитам да ми е мирна главата, да пазя и себе си и другите.
Мислех да карам също опреснителни, ама след като вече не живея в София и категорично отказвам да карам там/причините са многобройни/, прецених,че няма смисъл.
Предпочитам да не карам, щом ме е страх. По-добре да си го спестя.
Ако си твърдо решена,ще трябва да намериш начин да победиш страха, но това става с много опит.
Дано успееш! Аз засега не съм, и си знам, че от мен шофьор няма да излезе. Сега книжката ми стои в джоба и така. Просто страха е това, което ни пречи. Не съм го преодоляла, макар да съм  имала моменти, в които съм карала доста добре, била съм уверена и спокойна.
За себе си взех решение да не шофирам, засега. Аз обаче нямам нито желание, нито пък огромна необходимост.
Смятам обаче, че един човек за да излезе на пътя трябва да е много добър шофьор,защото е отговорен и за себе си и за другите хора.Аз не съм такава и си преценявам трезво въможностите.Не е за мен това нещо.
Не казвам, сега да се откажеш разбира се,просто те съветвам да помислиш над тези неща.

Още един фен на ръчките,автобус не ми се кара.
Изкарах курса на 17 год..Имам солиден градски стаж,не обичам да карам извънградско,скучно ми е.Няма я динамиката на града.Страх се преодолява само с практика и то сам.

Как се става много добър шофьор, без да излизаш на пътя? 

Иначе, ако човек има такъв патологичен страх, наистина по-добре да не шофира.

Не си разбрала правилно или аз така съм го казала.Имам предвид,че започнеш ли да караш всекидневно и постоянно,трябва да си добър шофьор,уверен,или поне да не те е страх най-малкото.Психологическата бариера е мн.важна.Да,с времето ставаш добър и с практиката.Но...когато те е страх още в началото това после в повечето случаи си остава така.Ако изпитваш такъв страх и имаш ситуации като на авторката и всеки път ти е напрегнато и дискомфортно,по-добре е да не караш.За себе си предпочитам да не си го причинявам.Сега,важни са к мотивите,доколко ги има и доколко силни са.При мен отсъстват и не желая да поема такава отговорност.По-добре,отколкото да си докарам беля недай си Боже.Това е сериозно,а наблюдавам,че сульо и пульо се качва на кола и си правят каквото си искат,не е шега работа.
То е ясно,че научени не се раждаме,но когато човек е притеснителен,скован и го е страх по-добре е да не се наема.Говоря само и единствено от своя гледна точка.

Съгласна съм и не подкрепям твърдението, че от всеки може да стане шофьор. Наистина някои хора - било то поради когнитивни или психологически причини - са опасни за себе си и за околните зад волана (за съжаление, повечето от тях не си дават сметка, че са такива).

Според мен страхът ви от шофиране е вторичен, т.е. има първопричина от друго естество, която , ако се премахне, ще изчезне и този страх. Ако ви е важно да шофирате, посъветвайте се с психотерапевт. Аз имам страх от летене, който съществува от 5-6 години, преди това никога не го е имало и няма явна причина за появата му. Аз лично си го обяснявам с необходимост да контролирам всичко, която се е появила неусетно с времето, и аз не знам кога и как. Търсете причината другаде и основно в себе си. Всичко друго са предразполагащи фактори и поводи.

Mozzie, майтап няма, точно некадърните шофьори се изживяват като богове зад волана. Нагледала съм се на такива. Така че такива, които си дават реална сметка за възможностите си и премислят дали изобщо трябва да излизат по улиците с кола, за мен са едни гърди напред пред тия, които са се качили на кола и фучат безумно навсякъде. Поне на първите им личи, че имат мозъчна дейност.

Абсолютно....за съжаление ми се струва напоследък, че по улиците преобладават именно тези, които се изживяват като богове (да не коментирам шофиращите скъпи коли за стотици хиляди), а реално страшно много надцценяват собствените си възможности и тези на автомобила си. Едни коли ускоряват по - бързо, други по - бавно, трети са силни когато са във високи обороти (както е моята, тя набира по - бавно, но засили ли се няма спирка). Аз си знам възможностите на колата, познавам я до болка и знам във всяка ситуация до колко мога да се простирам откъм скорост, габарити и т.н. Но това се научава с практиката. Аз също правя евала на хора, които са признали пред себе си, че явно шофьори няма да бъдат и не рискуват както своя, така и на останалите участници в движението живот. Човек не може да го бива във всичко. 

Незнам обаче прекалено много приказки и анализиране до нищо не водят.Тези които искат да се научат да карат и имат необходимост от това, вместо денонощно да се чудят и маят колко е страшно, нека да излязат някъде където няма много движение с приятелка, мъжа си , гаджето, любовника или комшията.Да се запознаят с автомобила, да покарат малко да видят, че всъщност когато караш бавно и внимателно няма нищо страшно.И така малко по малко да започнат да се включват в трафика.Което не им е ясно да питат.И аз много се чудих и маях и работата стана, когато си взех първата кола и трябваше сама да я докарам от друг град.Преди това бях карала чужди коли, но все с някой и живеех в същия страх и ужас, щом станеше въпрос за шофиране.Ако найстина осъзнавате и имате необходимост ще се научите.Аз пътувам много и от както съм шофоьор не само по документи се родих.Преди това беше ужас, таксита, автобуси , все някой да чакам да дойде да ме вземе и да се съобразявам.
А за некадърните шофьори  (най-често един тип момченца с определен тип и марка автомобили) които се изживяват като съзтезатели, рискуващи своя живот и на околните, изпреварващи без капка страх и каращи без акъл , направо нямам коментар.Иде ми като видя такъв да го замеря с една бутилка през прозореца 

И аз,ако опитам отново-ще е на автоматик.Тази смяна на скоростите,ме разконцентрира допълнително.Вместо да си гледам пътя,аз мисля кога да сменя скоростите,не винаги преценявам правилно и започва едно придърпване,случвало се е да ми гасне на кръстовище даже  (не се съм се пробвала да карам повече след тази  ситуация)С други думи,за съвсем начинаещ,със страх от шофиране е подходящ вариант според мен-или поне за моят случай.

Съгласна съм с мнението. Не е опрял ножа до кокала и когато наистина не се налага да се шофира, само се отлага с времето.
Момичета, страшен е само страха  - както се казва в една мисъл.
.