Страх от шофиране!

Точно това е и целта на много и хвалят автоматика.... там е проблема.
А за чуването какви коли се продават. Аз до скоро се интересувах и говорих с доста дилъри както и гледах конфигурации на автомобили при избора ни. От там ми е мнението. Вашето не знам на какво е позовано, за да коментирам, а и си е ваше.
Разбира се, всеки има право на избор като напълно подкрепям горното мнение. Ако не е това причината, ок, но ако е
... по-добре далеч от шофирането.

Все пак говорим за начинаещи шофьори..По същата логика,мога да кажа,че повечето тежки катастрофи се правят от  хора,които са твърде уверени зад волана и много на" ти" със ръчните скорост.Висока скорост,подценена ситуация и надценени възмижности...Аз ще се пробвам на автоматик,точно поради тази причина и ми трябва автомобил за градски условия,колкото да отида до магазина или да взема децата от училище..Никой не иска от мен да ставам състезател и съгласете се че в градски условия,трудно бих създала живото-застрашаваща ситуация.

Каква точно е логиката не разбрах?
А за причините за ПТП-а.. по-добре да не започваме темата, че съвсем ще тръгне в друга посока. Но всеки шофьор ще ти даде един и същи отговор. ПТП стават заради неумението да се шофира - скорост, подценяване, надценяване всичко това е дрън дрън.

Логиката е че нов и неуверен шофьор не развива високи скорости,кара си в най-бавната лента обикновено,старае се да  не пречи на движението  и оставя на другите да се състезават и бързат

Колко хубаво щеше да е ако мислеха всички така.... толкова много си вярват младите шофьори и за това много от тях завършват в дърветата. Вземат книжки на по 18 год и скачат в колата на мама и тати и я пробват как върви и колко вдига. Един здравомислещ човек знае възможностите си и преценява ситуацията. Това е добър шофьор, а не този който само си мисли, че е. Тези, които много си вярвят и разчитат на това, че Господ ги пази не приспадат към добрите шофьори.

Това пък са пълни глупости! Все едно в Щатите, където масово и преобладаващо карат автоматик, заради това, че им е по-удобно, да не шофират. Няма никакво значение, с каква скоростна кутия е автомобилът, от значение е само какъв шофьор сяда зад волана. Другото са измишльотини, на някой, който си е наумил, че "истинският шофьор е само този, който може да управлява автомобил с ръчни скорости".

Мии... не, това за "истинския шофьор" са си твои интерпретации, аз имах съвсем друго предвид.

За различни неща пишете.

Включвам се в тази "болна" за мен тема!  Тази преди време пуснах една подобна.
Такаа, да разкажа малко за своят опит с шофирането. Имам книжка от 10 години, само как звучи. 
Карах курса при един застарял вече инструктор, много нервен и мълчалив едновременно /да е жив и здрав човека/. Тогава работех в една фирма и ми се налагаше да ходя с кола до клиенти и  тн. Та, взех книжка от първия път, изключително спокойна по време на изпита и със самочувствие. Веднага щом взех книжката в ръце, шефът ми тогава ми даде един опел корса, от тези с две врати, старата кола на съпругата му. Даде ми ключовете и каза Ето след работа си тръгваш с колата и утре те искам с нея. Та тогава започна страха ми как ще я закарам до вкъщи, ще има ли къде да паркирам, да не говорим че сутрин ходих с час по рано на работа, за да избегна трафика. Макар че мъжът ми ме подиграваше, че точно 7-7:30 е най-големият трафик и като се замисля е прав. Така изкарах два три месеца и тъкмо свикнах вече и при едно паркиране пред офиса я ожулих в едно дърво.  После ме беше страх вече да се кача на колата. След това съм карала броени пъти личния ни автомобил и това само когато се е налагало и мъжът не може да кара, но винаги в негово присъствие. И съответно не това така, по-бързо, по-бавно и тн. Сега лятото вече амбицирана, че не мога повече да ходя пеша се записах на опреснителни курсове. Инструкторът ме уверяваше, че карам добре, е с някои малки грешки, но че съм готова да се кача сама отново. След курсовете се качих на колата, но страхът ми пак остана. Ще има ли къде да паркирам, как ще я вкарам в гаража и тн. Много ме е яд на себе си, ходя пеша като луда, без крака оставам, взимам таксита и тн, но въпреки това не посягам към ключовете на колата. Много, много ме е яд, направо съм безнадежден случай. 

То и мен на моменти ме хващат някакви фобии,че като давам назад ще ударя някои човек ама...............Не се отказвам,упорито магаре съм.

Мили мои, защо просто не се заинатите и не си кажете простата истина - щом другите го могат - мога го и аз!
Това е!
Вие явно сте перфекционисти и прекалено много осмисляте нещата.
Я, колко много народ кара коли и сигурно и на малкия ви пръст не може да се качи по интелект и опит.
Ще им се дадете ли?!
 

Вчера карах новата кола на ММ - огромен джип,с автоматични скорости. Тръгнахме по улиците и "Защо караш в средата на пътя?"  Казвам,аз не знам,че карам в средата  Казах му да ми казва къде греша и се започна: "Не виждаш ли,че ще удариш стълба?" , "По-бързо,по-бавно,влез си в лентата,тук ще завиеш,ама защо толкова напред отиде ... "  Той трябваше да отиде да остави друг автомобил на собственика му и аз щях да карам зад него сама,после да го взема.Е,отказах се.Пак се разтреперих,беше ми неприятно.Това,ако ми се наложи да го карам сама,просто няма да се оправя с габаритите.Казвам му,че искам по-малка кола,моя си,евтина,да не я мисля дали ще я одраскам.

Съвсем нормално е, качвайки се на нова кола да не си свикнала с габаритите. На опитните шофьори също им отнема време да свикнат, какво остава за по - зелените. Аз като се качих преди години от малката количка, на големия седан свиквах около 3-4 дни с габаритите. А да не говорим когато се качваш от лека кола на джип. 

Това беше водещата мотивация при мен , заинатих се и не им се дадох.

Анче, най-добре ще е с малка кола само за теб, голямо джипище не е за новак, отделно е притежание на мъжа ти, който със сигурност му трепери, не си е работа.

Цвети, имам позната, която първият месец след вземането на книжка катастрофира със семейната кола, за щастие на паркинг, колата за нищо не ставаше вече, но жената за късмет нямаше наранявания. Та след тази случка мъжът й все пак настоя тя да продължи да кара, купиха втора стара количка за нея и въпреки премеждията тя продължи да кара, впечатли ме, че не се отказа. Така че не се поддавай на страховете, карай по малко, докато свикнеш, увеличавай шофирането с времето бавно, но славно.

Имах същия проблем, като питаш.... Взех книжка на 20 год. Научи ме да шофирам баща ми - спокоен и мъдър човек. Обаче към оня момент вече бяхме гаджета с мъжа ми и бяхме все заедно. Той не ми даваше да шофирам, все си намираше някакви оправдания - ту беше много тъмно, ту много светло, ту валеше, ту беше сухо, то бързахме, то пък кво ли не... И така 10 години. А аз винаги съм имала усещането, че ще стане от мен добър шофьор. И си поръчах кола на майтап, уж, на познат/беше по времето, когато се караха много коли от Германия/. След седмица ми цъфна колата отпред- Форд Ка, 6-годишна. В първата неделя след регистрацията, се обадих на брат ми, който дойде в 8 сутринта. Карахме градско няколко часа - нямаше движение, можех да оттренирам, да си припомня и да свикна с колата. Не че беше достатъчно, разбира се - доста недвижими, по принцип, предмети тръгваха към мен, докато паркирах месеци след това... Но стана шофьор от мен.  Така че - действай си сама, купи си нисък клас кола, стара, здрава. И не мисля, че да се учиш на автоматик е добра идея, но ти си знаеш....