Здравейте, мили дами! 
Пиша във връзка с много, много сериозен за мен семеен проблем. Съжалявам, че Ви занимавам с глупостите си, но нямам към кого да се обърна, защото приятелките ми няма да ме разберат (никоя от тях не живее с приятеля си все още), а приятелите ми се заливат от смях и не ме приемат сериозно.
Та... От един месец живея с приятеля ми, с когото сме заедно от почти година. Тоест от тогава се познаваме, ама не е сигурно от кога имаме чувства един към друг. Както и да е. Бях в Германия, прибрах се и веднага заживяхме заедно. С 5г. по-голям е от мен (аз съм в ранния двайсетак, той си е дъртьо), много е готин, възпитан е, интелигентен е, ама е адски................. бавен. 
Никаква идея нямам как това е възможно, при положение, че е Овен с асцендент Стрелец (аз съм Стрелец с Луна в Овен). Вероятно е задето има Меркурий в Риби и оттам мисълта му е бавна и ленива. 
Де да знам, търся си оправдания. Предполагам, че на пръв прочит проблемът ми звучи смехотворен, но за мен изобщо не е смешно, чак ми се реве. Сериозно. Откакто заживяхме заедно почнах да пуша всеки ден по няколко цигари, докато преди почти не пуших. Непрекъснато му крещя, винаги с основание (според мен) и това меко казано ме напряга, не знам той как издържа. Казва, че съм му се качила на главата де, ама аз не мисля така (винаги има накъде повече ). Трябва да отбележа, че аз за пръв път съжителствам с някого и това със сигурност допринася за нервашкото ми поведение, но, дами, тази бавнотия не се търпи, кълна се!!! 
Последно живях с майка ми, но с нея сме долу-горе на едно темпо и се търпяхме, въпреки че в края на 12-ти клас и от нея се махнах. Да добавя: живеем в моя апартамент, защото не искам да живеем в неговия. То и какво значение има де, като той и там ще е бавен... 
Обяснявам с примери в какво се изразява бавнотията на моя бързак. В момента боядисваме стените вкъщи, защото в този апартамент никой никога не е живял. Баща ми ми го купи преди 5-6г. и дотам. Той не беше вкъщи (нямам нужда от помощ 
), но взе, че се прибра и естествено реши да помогне. Супер!!! Казах му да простре дрехите - ами лошу ми стана!!! Простира като на умряло куче, дет' вика майка ми, по 100 часа намества едната дреха преди да ѝ сложи щипки, а самите щипки ги слага така, че като духне вятърът, помен от тях да няма. 
Както и да е - помогнах му и простряхме заедно!!! 
Малко след това почнахме да почистваме стаята от боядисването и му казах: "дай ми четката", след което моментално ме попита: "коя четка?" 
Важно е да отбележа, че вкъщи имаме три четки - четка за бърсане (моп) и две четки за зъби. Вие коя си мислите, че исках да ми донесе??? По едно време пък не знам как реши точно от кутията ми с обувки (всичките ми обувки са в кутии 
) да вземе едни хартийки за обувките и да забърше пода с тях. Изгоних го естествено. Още малко след това тръгнахме да правим вечеря, аз си правих таратор, той през цялото време беше до мен и гледаше, при което му казвам: "дай ми купата" (стоеше до шкафа), и той, видите ли, ми вади супник и ми го поднася едно такова най-невинно, след което се изниза като пръдня в гащи, щот' такъв поглед му хвърлих, че щях да го вкаменя като Медуза Горгона. 
Днес тръгнахме да боядисваме - човекът ще минава направо с валяка. Казах му да изчака, че да мина първо с четката отгоре, то като потекоха едни води... 
Снощи нали ги накиснахме, ама той не знам защо решил, че няма да ги изцеди предварително, ами направо ще почваме така. И това при все, че му казах да ги изцеди!!! Е, не го изтърпях и му казах да отива да си върши работата, че да си свърша нещата на спокойствие, ама толкоз се хайпнах, че реших да си споделя мъката с Вас, дами. 
Казах му двеста пъти да си живеем поотделно като за начало - не!!! На няколко пъти съм го молила да си ходи, щото бях на ръба на нервна криза - е, прекрасно се чувствах и изобщо не ми липсваше. Като се видяхме единия път след една такава раздяла, всичко беше цветя и рози, ама после, с къв акъл и аз не знам, пак се събрахме под един покрив.
Също ме дразни още нещо. Аз съм с много логична мисъл, баща ми беше математик, аз също се занимавах с математика през цялото си образование, живеехме заедно с баща ми. Винаги ме е учил и възпитавал на "мислене преди питане". Е, при моя човек това съвсем отсъства!!! А аз мразя да ми задават въпроси, особено малоумни и безсмислени. 
Другото, което ме дразни, е, че не може да върши ни мъжка, ни женска работа, а е учил и живял във Великобритания. Е, право Ви говоря - идея нямам как е оцелял!!! За бога, не мога едни дрехи да го оставя да простре самичък, щото кат' стане време за събиране на прането, ще ми се налага да слизам пред блока да ги търся!!! 
Да не говорим, че баща му разбира от всичко, моят бързак - от нищо. Дори аз, дет' съм женка, мога много повече неща от него. (Баща ми беше архитект и детството ми мина по обекти и в пренасяния от къща в къща. По едно време даже абажур знаех как се слага, за разлика от Бързьо... )
Последно да спомена, че тоз сладур си ляга в 20.00h, като понякога му се спи от 19h, но от няколко дни чака да стане 20h, щото един ден миналата седмица ми кипна чайникът и се разбучах. И става в 5. То и аз де, ама не си лягам в 20h!!!
Сега ми предстоят две чудесни седмици, далеч от него, даже няма да се чуваме, че малко да си почина от туй неистово съжителство.
После съм му казала - ще има реформи!!! Не може всичко вкъщи да върша аз - ще си поделим работата!!! Ама как да стане, като нищо не върши хубаво и все след него (до)оправям?!? 
МОЛЯ ВИ, ДАМИ, ДАЙТЕ МИ НЯКАКВИ СЪВЕТИ КАК ДА СЕ СПРАВЯ С ВСИЧКАТА ТАЗИ БАВНОТИЯ, КАК ДА ГО ТЪРПЯ, ДА НЕ СЕ ИЗНЕРВЯМ И НАЙ-ВАЖНОТО - ДА ИГНОРИРАМ ВСИЧКО, КОЕТО ВЪРШИ ВКЪЩИ!!!
П.С. Много се обичаме... май.
Виж целия пост
Пиша във връзка с много, много сериозен за мен семеен проблем. Съжалявам, че Ви занимавам с глупостите си, но нямам към кого да се обърна, защото приятелките ми няма да ме разберат (никоя от тях не живее с приятеля си все още), а приятелите ми се заливат от смях и не ме приемат сериозно.
Та... От един месец живея с приятеля ми, с когото сме заедно от почти година. Тоест от тогава се познаваме, ама не е сигурно от кога имаме чувства един към друг. Както и да е. Бях в Германия, прибрах се и веднага заживяхме заедно. С 5г. по-голям е от мен (аз съм в ранния двайсетак, той си е дъртьо
), много е готин, възпитан е, интелигентен е, ама е адски................. бавен. Никаква идея нямам как това е възможно, при положение, че е Овен с асцендент Стрелец (аз съм Стрелец с Луна в Овен). Вероятно е задето има Меркурий в Риби и оттам мисълта му е бавна и ленива. Де да знам, търся си оправдания. Предполагам, че на пръв прочит проблемът ми звучи смехотворен, но за мен изобщо не е смешно, чак ми се реве. Сериозно. Откакто заживяхме заедно почнах да пуша всеки ден по няколко цигари, докато преди почти не пуших. Непрекъснато му крещя, винаги с основание (според мен) и това меко казано ме напряга, не знам той как издържа. Казва, че съм му се качила на главата де, ама аз не мисля така (винаги има накъде повече ). Трябва да отбележа, че аз за пръв път съжителствам с някого и това със сигурност допринася за нервашкото ми поведение, но, дами, тази бавнотия не се търпи, кълна се!!! Последно живях с майка ми, но с нея сме долу-горе на едно темпо и се търпяхме, въпреки че в края на 12-ти клас и от нея се махнах. Да добавя: живеем в моя апартамент, защото не искам да живеем в неговия. То и какво значение има де, като той и там ще е бавен... Обяснявам с примери в какво се изразява бавнотията на моя бързак.
В момента боядисваме стените вкъщи, защото в този апартамент никой никога не е живял. Баща ми ми го купи преди 5-6г. и дотам. Той не беше вкъщи (нямам нужда от помощ ), но взе, че се прибра и естествено реши да помогне. Супер!!! Казах му да простре дрехите - ами лошу ми стана!!! Простира като на умряло куче, дет' вика майка ми, по 100 часа намества едната дреха преди да ѝ сложи щипки, а самите щипки ги слага така, че като духне вятърът, помен от тях да няма. Както и да е - помогнах му и простряхме заедно!!! Малко след това почнахме да почистваме стаята от боядисването и му казах: "дай ми четката", след което моментално ме попита: "коя четка?" Важно е да отбележа, че вкъщи имаме три четки - четка за бърсане (моп) и две четки за зъби. Вие коя си мислите, че исках да ми донесе??? По едно време пък не знам как реши точно от кутията ми с обувки (всичките ми обувки са в кутии ) да вземе едни хартийки за обувките и да забърше пода с тях. Изгоних го естествено. Още малко след това тръгнахме да правим вечеря, аз си правих таратор, той през цялото време беше до мен и гледаше, при което му казвам: "дай ми купата" (стоеше до шкафа), и той, видите ли, ми вади супник и ми го поднася едно такова най-невинно, след което се изниза като пръдня в гащи, щот' такъв поглед му хвърлих, че щях да го вкаменя като Медуза Горгона. Днес тръгнахме да боядисваме - човекът ще минава направо с валяка. Казах му да изчака, че да мина първо с четката отгоре, то като потекоха едни води... Снощи нали ги накиснахме, ама той не знам защо решил, че няма да ги изцеди предварително, ами направо ще почваме така. И това при все, че му казах да ги изцеди!!! Е, не го изтърпях и му казах да отива да си върши работата, че да си свърша нещата на спокойствие, ама толкоз се хайпнах, че реших да си споделя мъката с Вас, дами. Казах му двеста пъти да си живеем поотделно като за начало - не!!! На няколко пъти съм го молила да си ходи, щото бях на ръба на нервна криза - е, прекрасно се чувствах и изобщо не ми липсваше. Като се видяхме единия път след една такава раздяла, всичко беше цветя и рози, ама после, с къв акъл и аз не знам, пак се събрахме под един покрив. Също ме дразни още нещо. Аз съм с много логична мисъл, баща ми беше математик, аз също се занимавах с математика през цялото си образование, живеехме заедно с баща ми. Винаги ме е учил и възпитавал на "мислене преди питане". Е, при моя човек това съвсем отсъства!!!
А аз мразя да ми задават въпроси, особено малоумни и безсмислени. Другото, което ме дразни, е, че не може да върши ни мъжка, ни женска работа, а е учил и живял във Великобритания. Е, право Ви говоря - идея нямам как е оцелял!!! За бога, не мога едни дрехи да го оставя да простре самичък, щото кат' стане време за събиране на прането, ще ми се налага да слизам пред блока да ги търся!!! Да не говорим, че баща му разбира от всичко, моят бързак - от нищо. Дори аз, дет' съм женка, мога много повече неща от него. (Баща ми беше архитект и детството ми мина по обекти и в пренасяния от къща в къща. По едно време даже абажур знаех как се слага, за разлика от Бързьо... )Последно да спомена, че тоз сладур си ляга в 20.00h, като понякога му се спи от 19h, но от няколко дни чака да стане 20h, щото един ден миналата седмица ми кипна чайникът и се разбучах.
И става в 5. То и аз де, ама не си лягам в 20h!!! Сега ми предстоят две чудесни седмици, далеч от него, даже няма да се чуваме, че малко да си почина от туй неистово съжителство.
После съм му казала - ще има реформи!!! Не може всичко вкъщи да върша аз - ще си поделим работата!!! Ама как да стане, като нищо не върши хубаво и все след него (до)оправям?!? МОЛЯ ВИ, ДАМИ, ДАЙТЕ МИ НЯКАКВИ СЪВЕТИ КАК ДА СЕ СПРАВЯ С ВСИЧКАТА ТАЗИ БАВНОТИЯ, КАК ДА ГО ТЪРПЯ, ДА НЕ СЕ ИЗНЕРВЯМ И НАЙ-ВАЖНОТО - ДА ИГНОРИРАМ ВСИЧКО, КОЕТО ВЪРШИ ВКЪЩИ!!!
П.С. Много се обичаме... май.
Почти сериозна съм.
