И на работа е така!
И на работа е така!
Баща му има непоносимост към глутен и той взел се вманиачил, че е наследствено и...
Ама иначе много обича тортата ми Наполеон, която се прави с бутер тесто, и хляба със семена, месен с пшенично и пълнозърнесто брашно. 
След него естествено повтарям всичко... Ето например от една седмица наблюдавам търпеливо как дърпа 5-метрово перде от лявата страна, за да отвори прозореца, който се намира в началото на десния край.
Днес сутринта просто не издържах и се разбучах. 
И така докато всичко не се повтори до 2-3-4 дни. С разликата, че вече спря да си тътри багажериите, а лаптопът си не го е взел изобщо в нас, щото е много тежък и го мързяло да го носи напред-назад всеки път щом го изгоня.

И честно казано и аз не вярвах, че ще опра до СО, 'ма ето, че и туй ме сполетя в името на любовта...
Даже днес сутринта му казах и кимна одобрително.
Ще я видим тази работа... 

И на него всеки ден му го повтарям. 



запомнила съм ти ника, а, Елорка 
До после, че Бързьо и без туй звънна, а аз съм доникъде...

живот? То изобщо има ли момент в който не му се нервиш? 
Никаква идея нямам как това е възможно, при положение, че е Овен с асцендент Стрелец (аз съм Стрелец с Луна в Овен). Вероятно е задето има Меркурий в Риби и оттам мисълта му е бавна и ленива.
Де да знам, търся си оправдания.
Последно живях с майка ми, но с нея сме долу-горе на едно темпо и се търпяхме, въпреки че в края на 12-ти клас и от нея се махнах.

В момента боядисваме стените вкъщи, защото в този апартамент никой никога не е живял. Баща ми ми го купи преди 5-6г. и дотам. Той не беше вкъщи (нямам нужда от помощ
), но взе, че се прибра и естествено реши да помогне. Супер!!! Казах му да простре дрехите - ами лошу ми стана!!!
Простира като на умряло куче, дет' вика майка ми, по 100 часа намества едната дреха преди да ѝ сложи щипки, а самите щипки ги слага така, че като духне вятърът, помен от тях да няма.
Както и да е - помогнах му и простряхме заедно!!!
Важно е да отбележа, че вкъщи имаме три четки - четка за бърсане (моп) и две четки за зъби. Вие коя си мислите, че исках да ми донесе???
По едно време пък не знам как реши точно от кутията ми с обувки (всичките ми обувки са в кутии
) да вземе едни хартийки за обувките и да забърше пода с тях.
Изгоних го естествено.
Казах му да изчака, че да мина първо с четката отгоре, то като потекоха едни води...
Снощи нали ги накиснахме, ама той не знам защо решил, че няма да ги изцеди предварително, ами направо ще почваме така. И това при все, че му казах да ги изцеди!!!
Е, не го изтърпях и му казах да отива да си върши работата, че да си свърша нещата на спокойствие, ама толкоз се хайпнах, че реших да си споделя мъката с Вас, дами.
Казах му двеста пъти да си живеем поотделно като за начало - не!!! Н
А аз мразя да ми задават въпроси, особено малоумни и безсмислени.
Другото, което ме дразни, е, че не може да върши ни мъжка, ни женска работа, а е учил и живял във Великобритания. Е, право Ви говоря - идея нямам как е оцелял!!!
За бога, не мога едни дрехи да го оставя да простре самичък, щото кат' стане време за събиране на прането, ще ми се налага да слизам пред блока да ги търся!!!
Да не говорим, че баща му разбира от всичко, моят бързак - от нищо. Дори аз, дет' съм женка, мога много повече неща от него. (Баща ми беше архитект и детството ми мина по обекти и в пренасяния от къща в къща. По едно време даже абажур знаех как се слага, за разлика от Бързьо...
После съм му казала - ще има реформи!!! Не може всичко вкъщи да върша аз - ще си поделим работата!!! Ама как да стане, като нищо не върши хубаво и все след него (до)оправям?!?
Баща му има непоносимост към глутен и той взел се вманиачил, че е наследствено и...
Ама иначе много обича тортата ми Наполеон, която се прави с бутер тесто, и хляба със семена, месен с пшенично и пълнозърнесто брашно. 
След него естествено повтарям всичко... Ето например от една седмица наблюдавам търпеливо как дърпа 5-метрово перде от лявата страна, за да отвори прозореца, който се намира в началото на десния край.
Днес сутринта просто не издържах и се разбучах. 
И така докато всичко не се повтори до 2-3-4 дни. С разликата, че вече спря да си тътри багажериите, а лаптопът си не го е взел изобщо в нас, щото е много тежък и го мързяло да го носи напред-назад всеки път щом го изгоня.

И честно казано и аз не вярвах, че ще опра до СО, 'ма ето, че и туй ме сполетя в името на любовта...
Даже днес сутринта му казах и кимна одобрително.
Ще я видим тази работа... 

И на него всеки ден му го повтарям. 



Препоръчани теми